Решение № 261507 от 03.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 261507 Година 03.12.2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На пети ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ

ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16903 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК……….., седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю…. Д.Н., против А.Т.Ш. ЕГН **********, с адрес:

***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1. главница в размер на 1 114,83 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г.

2. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 23.05.2019 г. в размер на 134,67 лв.

3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - … до пълното изплащане на задължението, както и

4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.

5. деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК С исковата си молба ищецът твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Съгласно чл.

150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на

Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответника

А.Т.Ш., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П…, бул. „Б.." № …, ет…, ап…., има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ответното дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Б…" ООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1 249,50 лв., включваща главница в размер на 1 114,83 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 22.05.2019 г., в размер на 134,67 лв.

Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.

Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на …депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № .., по описа на … Със Заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от … както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В определения от съда срок не било постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът им е указал, съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ответното дружество е подало искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ А.Т.Ш., чрез назначения му о.. п.. Ш. Б.. с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер.

Твърди, че оспорва исковете като недопустими, заведени срещу ненадлежен ответник, поради което производството по делото следва да се прекрати, тъй като счита, че в случая не съществувало право на иск срещу А.Т.Ш..

Твърди, че не били представени доказателства за това, че ответника е собственик на топлоснабдения имот. Ето защо счита, че исковите претенциите са насочени срещу ненадлежна страна и същите са процесуално недопустими, поради което съдът следва да ги остави без разглеждане и прекрати производството по делото.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковете за допустими оспорва твърденията на ищеца, както и предявените от него искове за плащане на посочените суми като неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер.Аргументите му за това били следните:

На първо място оспорва, че ответника е задължена страна. Счита, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

Твърди, че не било установено към кой момент партидата на имота е открита на името на ответника, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от евентуалния предишен собственик и/или ползвател.

Също така по делото не били ангажирани достатъчно основателни доказателства, че е изпаднал в забава във връзка с твърдените задължения. Оспорва, че ответника е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си.

Оспорва, да са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост.

На следващо място оспорва начина на извършване на начисляването на топлинната енергия, считайки че е в нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира, че начинът на калкулиране на топлинната енергия е бил в нарушение на изискванията на чл.13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги 2006/32/ЕО.

Абсолютно значима била необходимостта електромерите да са преминали всички законови проверки. Тя била обусловена от това, че метрологичният контрол съставлява гаранция за това, че средството за измерване измерва вярно доставяното количество топлинна енергия, което е от основно значение за последващото му разпределение по имоти и за вярното определяне на топлинната енергия, която трябва да се плати от потребителя.

Не на последно място, счита че енергията е движима вещ и като такава, продажбата й се подчинява на общите правила за продажба, поради което се дължи заплащане па действително /реално/ консумирано количество енергия. В този смисъл е разпоредбата на чл.13 от Директива № 32 от 05.04.2006г. на Европейския парламент и па Съвета на Европа. Възразява, че в настоящия случай няма никаква информация за това какво е действителното време на ползване на топлоенергия от ответника.

Възразява, че няма никакви доказателства, че топломерите в жилището някога са били реално отчитани от служители на дружеството, няма данни да са извършвани периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди в жилището, което е задължение на топлофикационното дружество.

Също така в нарушение на принципа за заплащане на реално консумирана/получена/ услуга/стока/, и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните но договора бил и фактът, че в конкретният случай топлоенергията е начислявана винаги на пълна мощност едностранно от дружеството, без никакво отчитане на топлоуредите в жилището. Счита, че в настоящия случай било необходимо ищецът да докаже, че е доставил топлоенергията на търсената стойност, както и че тя е доставена в съответствие с действащата нормативна база, без да са накърнени правата на ответника, като страна по договора. Счита, че ищецът следва да докаже също, че ответника като потребител действително е употребил соченото количество енергия.

Моли съда, да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Също така, оспорва като неоснователна претенцията за договорна (възнаградителна) и мораторна лихва, както и оспорва определената от ищеца падежна дата, тъй като на тази дата ответникът не е бил в забава и задължението не е станало изискуемо, още повече че не бил уточнен ясно нито размерът, пито периода на претендираните от ищеца лихви. При това положение предявеният иск бил недопустим, като неуточнен по основание и размер.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. № ..по описа на ПРС, … се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 1 114,83 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., както и сумата от 134,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до 22.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

В предявеното исково производство ищецът е представил в заверен препис Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер … с потребител А.Т.Ш..

Представена е справка за доставена топлинна енергия за клиент № …. с потребител А.Т.Ш..

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №…, том .., рег. №.. нот. дело № .. с който се установява, че ответника е собственик на недвижим имот – апартамент с администратвен адрес: гр. П.. бул. „Б.." № .., ет…, ап… С оглед направеното оспорване са представени два боря свидетелства за проверка на средства за измерване и протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване, от които с установява че поставените топломери отговарят на изискванията за метрологичен контрол.

От заключението на в.. л.. В.И.Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период …., абонатната станция обслужваща жилищния блок в гр. П… бул. „Б…" № .., ет.., ап…., е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и битова гореща вода.

Вещото лице е установило, че през процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. в ап.6, всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет но уредите за отчет са били повредени и достъп за подмяна и отчет на същите не е осигуряван.