Решение № 135 от 24.09.2019, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Свиленград, 24.09.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар Татяна

Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 547 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1651/2019 от 17.07.2019 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, в частта, с която на Р.Р.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 956.40 лв. (пункт ІІ). В останалата си част НП не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят Р.Р.Т. чрез процесуалния си представител – адвокат Н.П. моли за отмяна на процесния акт в обжалваната част, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден бил от некомпетентен орган, налице било противоречие между описанието на деятелността и квалификацията на нарушението и липсвал субективният елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р.Р.Т. се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната част.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На

20.05.2019 година, около 00.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили”, на път от Република Турция за Република България пристига микробус марка „Фалксваген” с турски регистрационен номер 09BU458. В микробуса пътуват българският гражданин – жалбоподателят Р.Р.Т., който управлява автомобила и свидетеля М.Б.Ю..

Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят Р.Р.Т. и свидетеля М.Б.Ю.са устно поканени от митническия служител – свидетеля П.В.С. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Лицата заявяват, че превозват стари мебели, ламиниран паркет и други употребявани стоки.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от

ЗМ е извършена митническа проверка на багажа на пътуващите лица и на микробуса, от свидетеля – митническия служител П.В.С., при която в багажното отделение на микробуса, установява наличието на процесните препарати за растителна защита (ПРЗ). ПРЗ се указват собственост на жалбоподателя.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 19BG9931Н020782 от дата 20.05.2019 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя Т. е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че препаратите взел от град Чорлу, приятел му ги дал да ги закара в България, не ги декларирал пред митническите органи, тъй като не знаел че са забранени. В разговор с митническия служител С., жалбоподателят заявява, че не притежава Разрешение по отношение на тези ПРЗ за пускането им на пазара или употребата им.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1161/20.05.2019 година за това, че Т. е превозил стоки, забранени за внос – ПРЗ, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, като в Акта за нарушени правни норми са посочени чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ и чл. 52, т. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР). Възражения против констатациите в Акта не са направени.

Описаните по–горе стоки – ПРЗ, са иззети с Разписка

№ 0145786 от дата 20.05.2019 година.

За недекларираните ПРЗ е уведомена Областната дирекция по безопасност на храните – Хасково и с Приемателно–предавателен протокол от дата 20.05.2019 година, стоките са предадени на отговорно пазене на служител на посочената Дирекция – Павлин Анастасов Панайотов.

Срещу Акта в законоустановения

3-дневен срок не постъпва Възражение от Р.Т..

Определена е от вещото лице О.Н.Б.видно от Оценъчна експертиза с вх.№ 32-178903 от 19.06.2019 година митническата стойност на стоките – предмет на нарушението, представляващи ПРЗ „Canprin” 35 DS – 165 броя от по

600 грама, в общ размер на 3 478.20 лв., съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от

9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година).

Т.е. въз основа на продажните цени за същата марка препарат със същите характеристики, активни вещества и разфасовка в Република Турция – митническата стойност се явява средната пазарна цена в страната – производител (Република Турция), тъй като производството на препарата се осъществява само в Турция. Не са ползвани разпоредбите на чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на конкретните ПРЗ и тъй като препаратът (както вече бе посочено) се произвежда само и единствено в Турция – страна извън митническата територия на Съюза.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО издава процесното НП № 1651/2019 на 17.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.

233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 25.07.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя му, а именно че е получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Р.Т. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, забранени за внос, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 956.40 лв. (200 % от митническата стойност на недекларираната стока).

Приетата

– приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Началниците на Териториалните отдели „Митническо разузнаване и разследване”. Приложена е и Заповед № 7182 от 07.06.2019 година за възлагане да изпълнява служебните си задължения на длъжност Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” от Иван Добрев Пасков. Т.е. И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на

Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.09.2019 година свидетели – П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – К., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителите са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на тримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране на стоки, забранени за внос, при преминаване през държавната граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена от АНО и извършена в административната фаза на производството, приобщена на основание чл. 282 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, досежно оценката на вещите, тъй като е изготвена след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата, назначена от АНО, за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратните доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на експертизата се установява митническа стойност на стоките – предмет на нарушението към датата на същото. Досежно приложимият способ за определяне на митническата стойност, ползван от вещото лице Бюлбюлев, Съдът намира същият за правилен и законосъобразен. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на експертизата и поименното определяне на вещото лице, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещо лице с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи.

Разпечатката съдържа 43 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/842a2a28-b489-45aa-b202-70a7e0fd79d1