Определение № 10005 от 08.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10005 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512042 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане от 23.07.2024г. по ч.гр.д. №13280/2024г. на СРС, 150 с-в, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Г.Ц. в частта му, в която е подадено за вземания за сумата 82,52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021г. до 20.10.2022г., и сумата 248,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2021г. до 06.03.2024г., дължими по договор за потребителски кредит №5005017 от 20.11.2021г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 14.06.2023г.

Разпореждането е постановено при съображения, че представеният със заявлението договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения в договора ГПР не са включени вземанията за неустойки за неучредени обезпечения, които според погасителния план към договора са включени в размера на разсрочените вноски за плащане на задълженията на кредитополучателя.

Възраженията в жалбата са, че разпореждането е постановено в нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а конкретните съображения са, че съгласно т. 3, б. „а“ от приложение №1 към цитираната разпоредба вземанията, които произтичат от нищожни клаузи, не обвързват потребителя и не следва да се вземат предвид при определяне на реалния ГПР по договора за кредит.

Жалбата е неоснователна.

Представеният с процесното заявление договор от 20.11.2021г. е сключен за предоставяне на потребителски кредит в размер на 500,00 лв. с уговорена годишна възнаградителна лихва в размер 35,04 % и посочен ГПР в размер 41,39 %, който не включва размера на регламентираните с договора задължения на кредитополучателя за плащане на неустойка при неизпълнение на задълженията му за учредяване на обезпечения за изпълнението на договора, същевременно съдържанието на клаузите за обезпечения и неустойка за неучредяването им, включително при съобразяване на обстоятелството, че задълженията за неустойка са разсрочени и включени в размера на месечните вноски, посочени в погасителния план към договора, представлява достатъчно основание за квалифициране на задълженията за неустойка като сигурен разход по 1 договора за кредит по смисъла на §1, т. 1 ЗПК, който съгласно цитираната разпоредба и чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК следва да бъде включен в ГПР по кредита.

Обстоятелството, че посоченият ГПР в договора за потребителски кредит не е съответен на действителния ГПР по кредита, е достатъчно да обуслови недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но недействителност на процесния договор в случая следва и съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, тъй като след прибавяне на разсрочените с погасителния план задължения за неустойка действителният ГПР по кредита надхвърля максималния размер, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В противовес на възраженията в жалбата обжалваното разпореждане не съдържа мотиви за нищожност на клаузите за неустойки в процесния договор, но по-съществено в случая е, че дори да се приеме, че клаузите са нищожни, съображенията в жалбата, че това представлява основание за изключване на задълженията за неустойки от ГПР по договора съгласно т. 3, б. „а“ от приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, не могат да бъдат споделени, напротив – съгласно изричния текст на цитираната разпоредба изчисляването на ГПР по кредита следва да се извършва именно при допускане, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за пълния му срок и страните по договора ще изпълняват поетите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което означава, че при съобразяване на предвидените в закона гаранции във връзка с изискванията към ГПР по кредита, същият следва да бъде изчислен въз основа на всички регламентирани в договора задължения, които покриват хипотезите на §1, т. 1 ЗПК, независимо дали всички или част от клаузите, с които са предвидени задълженията, произвеждат валидно действие в отношенията между страните (една от основните гаранции за правата на потребителите, регламентирани с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 – 6 ЗПК, представлява именно информираното съгласие на потребителя за общия размер на задълженията му по договора за потребителски кредит и съотношението на размера на тези задължения към размера на получените суми, изразено чрез ГПР при добросъвестно изпълнение на всички поети от потребителя задължения по договора).

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение за вземания по процесния договор за кредит над чистата стойност на кредита от 500,00 лв., е постановено в правилно приложение на чл. 23 ЗПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, а подадената жалба срещу него подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждането от 23.07.2024г. по ч.гр.д. №13280/2024г. на СРС, 150 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3