Решение № 394 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220101387 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Д. П. Н., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** чрез пълномощника си адвокат Т. Д. от Адвокатска колегия – Пловдив твърди, че е собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. Пазарджик, ул.

„*****, намираща се в северната част на имот с пл. № 10200 в кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, с площ от 67,00 кв.м, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, избените помещения и таванските помещения, както и на ¼ идеална част от парцела, в който е построена жилищната сграда, а ответницата С. П. К. (с предишна фамилия Д.), ЕГН ********** от гр. Пазарджик, общ.

Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** е собственик на втория етаж от жилищната сграда, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, избените и таванските помещения.

На 03.11.2014 г. между тях бил сключен договор за разпределяне на ползването на избата и тавана, по силата на който ищцата ползвала самостоятелно целия избен етаж, а ответницата – целия тавански етаж, като всяка от тях имала право да прави подобрения в използваната от нея част, без да пречи на другия съсобственик да ползва своята част.

След разпределяне на ползването ответницата предприела поведение, с което пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост, както следва: 1. спуснала по външната стена на сградата две тръби за отвеждане на фекалните води, едната – по западната страна на фасадата, близо до прозорците, а другата – по северната част на сградата, които не 1 отговаряли на техническите и санитарни стандарти, били монтирани в близост до прозорците на етажа на ищцата и от същите се излъчвала ужасна миризма (твърденията за наличие на втора отходна тръба, намираща се по северната част на сградата, са въведени в процеса в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК); 2. облицовала втория и третия етаж на къщата с външна облицовка, нямаща нищо общо със стандартите и изискванията за саниране на жилищни сгради, без одобрени строителни книжа и без съгласие на ищцата. Изолацията била отворена в долната част и в поставената вата се развъждали паразити, които прониквали в имота на ищцата, замърсявали го и миришели; 3. предприела действия по изграждане на трети етаж на къщата, като строителство му било признато за незаконно с констативен протокол на Община Пазарджик от 07.03.2024 г. В резултат от тези действия комините на етажа на ищцата и в избените помещения престанали да работят, появила се висока влажност, която била опасна за здравето и за основите на жилищната сграда; 4. поставила преградна врата на стълбището, която препятствала достъпа до покрива на къщата. По този начин ищцата не можела да поддържа общите части – покрив, комини, улуци, и да извърши наложителен ремонт на комините; 5. прокарала без съгласие на ищцата отводнителни тръби за жилищната сграда, която изградила в двора, и ги включила в отводнителната шахта, която можела да обслужва само двуетажната жилищна сграда, и освен това изсипвала в нея пръст и други отпадъци. Поради това сифоните в мокрите помещения на ищцата не можели да се оттичат нормално и започнали да „връщат“ вода.

Тъй като проведените опити за извънсъдебно уреждане на спора между страните били неуспешни, моли да бъде осъдена ответницата да преустанови противоправното си поведение и неоснователните действия, с които създава пречки за ищцата да ползва имота си, като: премахне монтираните на външната стена на жилищната сграда отходни тръби; направи дезинфекция и затваряне на долната част на облицовката-изолация, изпълнена над първия етаж на жилищната сграда; извърши ремонт на коминните тела, попадащи в жилището и над него, като ги възстанови в състоянието, в което са се намирали преди изграждане на третия етаж на жилищната сграда, и възстанови тяхната функционалност; извърши почистване на отводнителната фекална шахта в двора; премахне поставената врата на стълбището, осигуряващо излаз до подпокривното пространство и покрива на сградата.

Претендира разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. П. К. чрез пълномощника си адвокат Ч. Ч. от Адвокатска колегия –Пазарджик оспорва предявените искове като неоснователни.

Признава, че е съсобственик на поземления имот, в който е построена процесната жилищна сграда, както и собственик на втория етаж от същата, съсобственик на таванските помещения и свободното пространство над 2 сградата, избата и отстъпеното право на строеж, както и че й е предоставено ползването на целия тавански етаж, включително правото да прави подобрения.

Твърди, че с договор за разпределяне ползването на недвижим имот от 29.12.2011 г. й е предоставено ползването на северната част от имота, в която попада лятната кухня, имаща собствена канализационна шахта.

Оспорва твърденията на ищцата, че създава пречки за използването на собствения й имот.

По отношение на канализационната тръба сочи, че е направена от бащата на страните със съгласието на ищцата, за да не се запушва канализационната тръба в жилището на ищцата.

Признава, че външната облицовка е изпълнена от нея, но твърди това да е станало със съгласието на ищцата, като същата е останала недовършена единствено поради отказа на ищцата да облицова своя етаж. Поддържа, че облицовката представлява текущ ремонт, за който не е необходимо строително разрешение. Оспорва материалът, от който е направена облицовката, да е предпоставка за развъждане на паразити.

Оспорва да е извършвала каквато и да е било интервенция на комините на ищцата, като твърди, че ищцата сама е зазидала коминните отвори в стаите на първия и избения етаж, поради което няма как да ги използва.

Относно достъпа до таванския етаж сочи, че същият й е предоставен за самостоятелно ползване по силата на договор за разпределяне на ползването и освен това ищцата никога не е искала да го ползва, за да й бъде отказван достъп.

Поддържа, че поставената в северната част на двора лятна кухня има собствена канализационна шахта, като оспорва да е извършвала описаните в исковата молба действия по отношение на процесната отводнителна шахта.

Претендира разноските по делото.

Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните няма спор, а се установява от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том Х, дело № 3074/1997 г. от 27.08.1997 г., че ищцата Д. П. Н. е собственик на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се в северната част на имот с пл. № 10200 в кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, построена върху площ от 67,00 кв.м, състояща се от два самостоятелни етажа и избено помещение, при съседи на имот с пл. № 10200, както следва: от изток – имот с пл. № 9000, собственост на наследници на Н. Л. П. и имот с пл. № 9001, собственост на наследници на С. П. Н., от запад – имот с пл. № 9003, собственост на наследници на К. и К. В., от север – детско заведение и от юг – ул.

3

,,****“, който първи етаж се състои от два броя спални, хол, дневна с бокс, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, включително избените помещения, таванските помещения, свободното пространство над сградата, както и отстъпеното право на строеж, а ответницата С. П. К. (към онзи момент с фамилия Д.) е собственик на втория етаж от сградата, състоящ се от два броя спални, хол, дневна с бокс, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, включително избените помещения, таванските помещения, свободното пространство над сградата, както и отстъпеното право на строеж.

С договор за разпределение на използването на съсобствен недвижим имот от 03.11.2014 г. страните са разпределили използването на съсобствените им изба и таван от описаната по-горе жилищна сграда по следния начин: ищцата Д. П. Н. като собственик на първи етаж ще използва целия избен етаж от сградата самостоятелно, а ответницата С. П. К. като собственик на втори етаж ще използва целия тавански етаж от сградата самостоятелно.

Всяка от страните е собственик и на ¼ идеална част от дворно място, съставляващо парцел Х-10200 в кв. 144, идентичен с парцел Х от кв. 55 по плана на гр. Пазарджик с площ на целия парцел 518 кв.м, при граници: парцел ІХ-9002, парцел ХІ-9003 и улица на основание договори за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС, сключени на 26.11.1998 г.

Ползването на дворното място е разпределено между С. П. К., Д. П. Н., Г. И. Н., К. С. К. и съпругата му М. И.а К.а с договор за разпределение използването на недвижим имот от 29.12.2011 г., по следния начин: К. С. К. и съпругата му М. И.а К.а ще ползват частта от имота, източно от разграничителната между точки 1, 2, 2а, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 (незащрихована на скицата); С. П. К. и Д. П. Н. ще ползват частта от имота, западно от разграничителната между точки 1, 2, 2а, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 (защрихована на скицата), като последните разпределят ползваната от тях източна част в размер на 264 кв.м, както следва: общо ще се ползва площ с размер 132 кв.м по линията между точки 1, 2, 2а, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 включва застроената площ на северната жилищна сграда, С. П. К. ще ползва северната част в размер на 66 кв.м, достъпна по пътека с ширина 1,2 метра и успоредна на западната граница на имота, Д. П. Н. ще ползва южната част в размер на 66 кв.м.

Във връзка с жалби на Г. И. Н. и Д. П. Н. от Община Пазарджик е съставен Констативен протокол № 3/07.03.2024 г., с който е установено, че през 2018 г. в УПИ Х-10200 е изпълнено от С. П. К. допълващо застрояване ,,лятна кухня с навес и склад“, без отстъпено право на строеж, без разрешение за строеж и без одобрени проекти, както и Констативен протокол № 4/07.03.2024 г., с който е установено, че през 2018 г. от С. П. К. е извършено надстрояване на трети жилищен етаж върху съществуващата двуетажна жилищна сграда, без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа.

Със Заповед № 737/12.04.2024 г. и Заповед № 738/12.04.2024 г., издадени от кмета на Община Пазарджик, е наредено да се премахнат посочените незаконни строежи.

4

Заповедите са обжалвани от ответницата С. П. К., но жалбите са отхвърлени с влезли в сила решения по адм.д. № 539/2024 г. и адм.д. № 538/2024 г. и двете по описа на Административен съд – Пазарджик.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза изградената на външната стена на жилищната сграда тръба за отвеждане на фекалиите не отговаря на строителните правила и норми, съгласно следните показатели: монтирана е по фасада – обща част, за която няма съгласие на съсобствениците; липсва проектна документация; не е топлоизолирана

(риск от замръзване); не е шумоизолирана

(чуваемо оттичане); нарушава архитектурния облик на сградата; минава пред прозорци и отвори; причинява миризми или влага; закрепена е с импровизирани анкери; изпълнена е еднолично за обслужване само на втория етаж. При тези обстоятелства се приема, че тръбата е: технически неправилно изпълнена; несъответстваща на строителните правила; недопустима по фасада. Изградената над първия жилищен етаж облицовка - изолация не е изпълнена съгласно строителните правила и норми по следните показатели и фактори: изолацията с винилов сайдинг представлява вентилируема фасадна система, включваща: топлоизолационен слой от минерална вата; носеща скара (дървена или метална); ветро и влагозащитна мембрана; външна облицовка от винилови панели (сайдинг). Системата променя конструктивния и архитектурния профил на фасадата, увеличава дебелината й и оказва въздействие върху общата сграда. Съгласно правилата на строителна практика и техническите спецификации на фасадните системи в долния край на виниловия сайдинг задължително следва да бъде затворен със стартов профил и защитен елемент и оформяне на контролиран вентилационен отвор с предпазна решетка. Недопустимо е оставянето на открит долен край. Оставянето на незатворен долен край води до: навлизане на атмосферна влага; компрометиране на топлоизолацията; задържане на конденз; ускорено увреждане на фасадата и стените; предпоставки за мухъл и биологични вредители. В двуетажната масивна жилищна сграда външните фасадни стени