Определение № 563 от 28.06.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Перник , 28.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-

АЛЕКСОВА

Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20211700500310 по описа за 2021 година Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника адв. С.З., против разпореждане № 266022 от 31.03.2021 г. по ч. гр. дело № 01535 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 267600/30.03.2021 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Б. Г. Б. от *** за сумата от 24 лева, представляваща нотариални такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., за сумата от 106,39 лева- такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., и за сумата от 21,52 лева, застраховки за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната част. Твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредитна карта ***, сделка № ***, който бил сключен между заявителя и кредитополучателя Б.

Г. Б.. Сочи, че в съответствие с чл. 19, ал. 3, т. 1 и т. 3 ЗПК в Годишния процент на разходите (ГПР), не се включвали разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и таксите за периода 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г. Поддържа, че сумите за такси били уговорени в общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, които били приети и подписани от кредитополучателя, а застрахователните премии били дължими на основание Декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от частния жалбоподател и подписани от застрахованото лице – картодържател и банката.

Досежно сумата от 24 лева се твърди, че същата представлява такса по раздел I, т. 5 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, която частният жалбоподател е заплатил на ЧСИ Стилиян Бадев за връчване на уведомление за обявяване на предсрочната 1 изискуемост на вземането по договора за кредитна карта. Според жалбоподателя тази такса следва да се заплати от длъжника на основание чл. 78 ЗЗД и не представлява неравноправна клауза. В частната жалба се сочи, че останалите претендирани такси са следните:

- такси при надвишаване на кредитния лимит, дължими на основание т. 1.5 от Приложение № 1, раздел „Условия“ към приложимите към момента на възникване на задължението общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти ***(наричани по-долу ОУ), начислени както следва: сумата от 20,00 лева на 11.07.2018 г. и сумата от 21,19 лева на 10.08.2018 г.;

- такси за хартиено месечно извлечение, дължими на основание т. 2.11 от Приложение № 1, раздел „Такси при ползване“ от ОУ, както следва: такса от 1,67 лева, ведно с ДДС върху таксата в размер на 0,33 лева, начислени на 11.07.2018 г., такса от 1,67 лева, ведно с ДДС върху таксата в размер на 0,33 лева, начислени на 10.08.2018 г.;

- годишна такса за обслужване на сметката в размер на 31,20 лева, дължима на основание ОУ и общите условия на банката за откриване, водене и закриване на банкови сметки, начислена на 04.07.2018 г.;

- такса администриране на просрочен кредит в размер на 30,00 лева, начислена на 07.05.2020 г., дължима на основание Приложение № 1, раздел „Такси при ползване“ от ОУ;

- такси застрахователна премия към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“, с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0,399% от остатъчната стойност на баланса на кредитната карта в размер на 10,57 лева, начислена на 27.07.2018 г., и в размер на 10,95 лева, начислена на 28.08.2018 г.

Поради изложените доводи, жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и моли да бъде издадена заповед за изпълнение против Б. Г. Б. за сумите, посочени по-горе. Претендира разноски за настоящото производство за държавна такса.

С оглед направената конкретизация в частната жалба на претендираните със заявлението такси и застраховки, не се налага оставянето му без движение за тяхното уточняване, като въззивната инстанция може да прецени основателността на тези такси поотделно.

Към частната жалба са приложени Общи условия на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване на кредитни карти *** и Приложение № 1 към тях, както и Общи условия на банката за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, които не са подписани от страните и се различават от представените подписани от кредитополучатея ОУ към заявлението по чл. 417 ГПК, поради което не следва да се приемат като писмени доказателства по делото. Към частната жалба са приложени и декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, преддоговорна информация по чл. 185 и чл. 177 КЗ, както и Сертификат към групов застрахователен договор, които вече са представени към заявлението по чл. 417 ГПК и също не следва да се приемат повторно като писмени доказателства.

2

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. дело № 01535 по описа за 2021 г. на ПРС е образувано по заявление с № 267600/30.03.2021 г., подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу Б. Г. Б. от *** за заплащане на следните суми:

1. сумата от 2235,18 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта *** г., дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

2. сумата от 529,08 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

3. сумата от 268,81 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

4. сумата от 24 лева, представляваща нотариални такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

5. сумата от 106,39 лева- такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

6. сумата от 21,52 лева, застраховки за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г.;

7. ведно със законната лихва върху претендираните суми от дата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното им изплащане.

С разпореждане № 266022 от 31.03.2021 г. по горепосоченото дело районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на заявителя за сумата от 2235,18 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта *** г., дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., сумата от 529,08 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., сумата от 268,81 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и за сумите от 390,23 лева- адвокатско възнаграждение и 60,66 лева- държавна такса за заповедното производство съразмерно с уважения размер на вземанията, но е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 24 лева, представляваща нотариални такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г., сумата от 106,39 лева- такси за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г. и за сумата от 21,52 лева, застраховки за периода от 01.04.2019 г. до 22.03.2021 г. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че тези уговорки противоречат на забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Намерил е за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва. Посочил е още, че от представените документи не може да се установят хипотезите на начисляване на тези суми, нито какви конкретни действия се предвижда да бъдат осъществени чрез заплащането им. Досежно нотариалните такси е обсъдил липсата на изискване за уведомяване на длъжника чрез нотариална покана за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Отбелязал е, че става въпрос за услуги, свързани с договора за кредит, чието претендиране противоречи на чл. 10а, ал.

2 ЗПК.

От изложеното в т. 9, б. „в“, т. 14 от заявлението и приложното към него извлечение от счетоводни книги е видно, че заплащането на сумите се претендира въз основа на сключен на *** г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и кредитополучателя 3

Б. Г. Б. договор за кредитна карта ***, по силата на който кредитополучателят е усвоил кредит в размер на 2320,29 лева, с което е надвишил разрешения кредитен лимит от 2300 лева. Посочено е, че на основание чл.20.2 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта, банката е упражнила правото си, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения (от дати 01.04.2019 г. и 01.05.2019 г.) да обяви цялото задължение на картодържателя за предсрочно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, за което длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 11.12.2020 г. с връчване на уведомлението.

От представените към заявлението писмени доказателства- заявление-заявление-договор от ***г.; Общи условия на „Юробнак България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, се установява наличието на договор за кредитна карта ***. От представеното по делото препис-извлечение от счетоводните книги се установява размерът на задължението на длъжника по пера- главница, лихви и такси.

Действително в подаденото заявление от страна на банката липсва конкретизация на основанието, на което се претендира всяка една такса, но както вече бе посочено в депозираната срещу разпореждането въззивната частна жалба заявителят - частен жалбоподател ги е конкретизирал по дата и основание, поради което и не се налага оставяне без движение на заявлението.

Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В чл. 8.1. от приложените към заявлението ОУ на „Юробанк България“ АД, които имат действие по отношение на договора за кредитна карта поради подписването им на всяка страница от кредитополучателя, предвидено, че банката издава и изпраща всеки месец на картодържателя с обикновена поща и/или чрез електронна поща месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и всички други операции на картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период, посочен в извлечението, включително общо дължимата сума, минималната месечна вноска и датата на издължаването . От приложеното заявление-договор, се установява, че Б. Г. Б. не е заявил получаване на известия по email и sms относно транзакции, теглене в брой и извлечение. Съгласно Приложение № 1 към ОУ, раздел „Такси при ползване“, таксата за хартиено извлечение по пощата е в размер на 2 лева с вкл. ДДС. Поради това на посоченото основание длъжникът дължи заплащане на претендираните такси за хартиено месечно извлечение, изпратено по пощата, както следва- такса от 1,67 лева, ведно с ДДС върху таксата в размер на 0,33 лева, начислени на 11.07.2018 г., такса от 1,67 лева, ведно с ДДС върху таксата в размер на 0,33 лева, начислени на 10.08.2018 г.

Начислени от Банката са такси при надвишаване на кредитния лимит, в размер на сумата от 20,00 лева на 11.07.2018 г. и сумата от 21,19 лева на 10.08.2018 г. Като основание за дължимост на тези такси е посочена т. 1.5 от Приложение № 1, раздел „Условия“ към ОУ, в която е предвидено, че таксата при надвишаване на кредитния лимит е 5 % от размера на надвишението. Нито в заявлението, нито в частната жалба се съдържат твърдения за надвишен кредитен лимит от Б. Г. Б.. Такива обстоятелства са отразени единствено в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги, в което е посочено, че разрешеният кредитен лимит е в размер на 2300 лева, а усвоеният кредит е 2320,29 лева. Доколкото извлечението от счетоводните книги е 4 доказателство, следва да се приеме, че надвишението е в размер на 20,29 лева, поради което дължимата върху него такса от 5% е на стойност 1,01 лв. За разликата над тази сума до претендираните 20,00 лева, начислени на 11.07.2018 г., както и за и сумата от 21,19 лева, начислени на 10.08.2018 г., претенциите се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от районния съд.