Решение № 366 от 19.12.2017, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 366 гр. ПЛОВДИВ 19.12. 2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 24.11.2017 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 600 по описа на ПАС за 2017 г., установи следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби адресирани до Пловдивския апелативен съд изходящи от „Б.Д.“ ЕАД, ***.

Първата е въззивна и е насочена против постановеното по т. дело № 542/2014 г. по описа на П. окръжен съд решение.

Със същото съдът е отхвърлил предявените от „Б.Д.“ЕАД, *** против „Г.П.“ЕООД, *** /И.З./ и Е.П.Р. ЕГН **********,*** искове за установяване, че последните двама дължат на първия солидарно към 16.10.2013 г. сумата от 256 323,66 лв. главница по договор за кредит № ** от **.**.**** г., който е превърнат в предсрочно изискуем от 10.10.2013г. на основание чл.22 Б от Договора, неплатена лихва върху главницата в размер на 10 745 ,92лв. за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013г., заемни такси /такси управление/ в размер на 439,08лв. за периода 25.10.2012г. до 16.10.2013г., законна лихва върху главницата считано от 16.10.2013г. до окончателното изплащане, за които суми банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. ****/**** г. по описа на КРС. Производството по делото в частта относно исковете за установяване, че „Г.П.“ЕООД, *** /И.З./ и Е.П.Р. ЕГН ********** дължат на „Б.Д.“ЕАД, ЕИК ********* сумите от 5 350,17 лв. ДТ и 3 125 лв. юрисконсултско възнаграждение представляващи разноски в заповедното производство е било ПРЕКРАТЕНО.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо всички искове.

Втората жалба е частна такава и е насочена против постановеното от П. окръжен съд на 13.07.2017 г. определение по чл. 248 от ГПК, с което „Б.Д.“ЕАД, *** е осъдена да заплати на „Г.П.“ ЕООД,ЕИК *** /И.З./ сумата от 3 700 лв. разноски по делото, а на адвокат С.Н.М. *** * адвокатско възнаграждение в размер на 6 880 лв.

В същата са изложени доводи за недопустимост респ. неправилност на определението по чл. 248 от ГПК.

Въззиваемите страни за изразили становище за неоснователност на жалбите.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На

18.07.2014 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „Б.Д.“ ЕАД, *** искова молба против „Г.П.“ ЕООД, *** и Е.П.Р. ЕГН ********** ***.

В обстоятелствената част се говори за сключен на **.**.**** г. договор за банков кредит № ** между банката и ответното дружество за сумата от 292 000 лв. По него Е.Р. изразила воля да бъде съдлъжник. Срокът за издължаване на кредита бил 60 месеца с краен срок за това 28.12.2016 г.

Споменава се, че длъжникът не е обслужвал редовно този кредити и по тази причина с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 22б от договора той бил превърнат в предсрочно изискуем на 10.10.2013 г.

Настъпването на предсрочната изискуемост се свързва с изпращането на покани до двамата ответници за изпълнение на възникналите задължения. Това не било сторено и станало причина за предприемане на действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. Такава била издадена на 22.10.2013 г. по гр. дело № **** на К. районен съд ведно с изпълнителен лист за сумата от 256 323,66 лв. представляващи главница по превърнат в предсрочно изискуем на 10.10.2013г. договор за кредит № ** от **.**.****г., неплатена лихва върху главницата в размер на 10 745 ,92лв. за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013г., заемни такси /такси управление/ в размер на 439,08лв. за периода 25.10.2012г. до 16.10.2013г., законна лихва върху главницата считано от 16.10.2013г. до окончателното изплащане, а и за 5 350,17 лв. ДТ и 3 125 лв. юрисконсултско възнаграждение направени разноски в заповедното производство.

Изпълнителният лист станал причина за образуване на изп. дело № ****/**** г. на ЧСИ М. О.. Във връзка със същото се говори за подадени възражения, които обуславяли интереса на банката да предяви настоящия установителен иск за съществуване на вземанията предмет на заповедта за изпълнение. По повод на самите възражения се говори за неподаването им в срок и за абстрактност на съдържанието с оглед на факта, че имало твърдения за липса на задължения без посочване на причините даващи основание да се твърди това.

В отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на исковите претенции.

В тази връзка са изложени твърдения за липса на виновно неизпълнение на задължението за изплащане на лихва от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник поради наличието на непреодолима сила. Сочи се също, че към сочената датата на предсрочната изискуемост въобще не е било налице неизпълнение от ответниците т.е. кредита е бил редовен, а в последствие има постигнат допълнително споразумение за плащанията по същия. Твърде се също така за липса на валидно формирана воля от страна на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

В подкрепа на твърдението за липса на изпълнение се сочи, че към момента на твърдяната предсрочна изискуемост от притежаваните от ответниците вносни бележки и извлечения от сметките, по които са извършвани плащания по кредита се установявало че са извършени плащания в общ размер от 187 706 лв., която сума била достатъчна за покритие на всички задължения на база погасителния план неразделна част от договора. На тази база е направен и извод за редовно обслужване на кредита от страна на ответниците и липса на основания за обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Във връзка с доводите за редовно изпълнение на задълженията по кредита се излага становище, че при преценката за това не следва да се взема предвид извършеното начисляване от страна на банката на наказателна лихва върху просрочените лихви по чл. 21, б от договора. Твърди се, че в тази клауза от договора била постигната договореност, че при просрочие на задължението за плащане на лихва се начислявала неустойка в размер на 13, 501 % върху размера на редовната главница. В тази връзка е изразено становище, че по силата на същата се начислявала неустойка върху неизискуеми задължения/цялата главница/, което противоречало на добрите нрави с оглед целите на неустойката и значителния размер на внесените на това основание суми по кредита.

Съответно с оглед тези твърдения е направено проследяване на внесените суми с вносни бележки и тези удържани от разплащателните сметки на длъжниците, както те са съпоставени с размера на задълженията по кредита на база погасителния план неразделна част от същия. Така е посочено, че към края на декември 2012 г. общи размер на дължимото се равнявал на 128 556, 896 лв., а внесените и удържани суми били с 14 361, 14 лв. повече.

За следващата година при същото проследяване е посочено, че вноските са в размер на 44 788 лв., а задълженията до датата 11.10.2013 г. били в размер на 36 973, 12 лв. т.е. също платеното било повече от дължимото.

Говори се също, че след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист има постигнато споразумение между страните на 22.10.2013 г. за заплащане на вноски по кредита в размер на 2 500 лв. месечно в период от 9 месеца. Самото споразумение било удостоверено в Мемо протокол от 22.10.2013 г.По повод на същия е направен извод, че дори да се приеме, че по него се съдържа само предложение от страна на ответниците то липсата на изричен отказ от банката и трайните търговски отношения давали основание за извод, че е приложима разпоредбата на чл.

292 от ТЗ т.е. то е прието и има действие между страните. В подкрепа на това се излагат и доводи за приемане от страна на банката на следващите плащания по предложението.

Съответно в отговора от страна на ответниците са изложени и съображения, че дори да се установи наличието на забава по отношение на някои от вноските по кредита съгласно погасителния план то тя се дължала на непреодолима сила с оглед тежко заболяване на сина на И. и Е. Р.и изискващо лечението му в чужбина за общо 270 000 евро. Споменава се, че за това обстоятелство банката била уведомена и било искано предоговаряне на условията по кредита, но без успех.

Липсата на неизпълнение съответно дава основание на ответниците да твърдят за липса на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В отговора се съдържат и доводи за липса на валидно формирана воля от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за липса на ясни твърдения за момента на нейното настъпване на предсрочната изискуемост и на такива за начина на вземане на решението в тази насока. Посочено е че кредитът е свръх обезпечен и реално липсват основания за обявяването му за предсрочно изискуем. Твърд се и че волята на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не била достигнала редовно до двамата длъжници.

В тази връзка е казано, че липсвали данни поканите представени с исковата молба, да са били част от пратките, за които са представени доказателства за връчване. Направени са твърдения, че в обратните разписки липсва посочване на трите имена и качеството на лицето, което ги е подписало и удостоверяване на съдържанието им. Посочено е и че съгласно ОУ на Б.П. за доказване доставянето на пратките в служебните формуляри следвало да се отрази три имена, ЕГН и адрес на получателя, а ако той е трето лице или пратката е до търговец се удостоверява качеството на лицето, като домашен или упълномощен представител.На последно място е споменато и че подписите на самите обратни разписки не са на ответниците.

С отговора са направени и евентуални възражения за прихващане на исковата сума с претендирани вземания към ищеца.

Първото е в размер на 200 000 лв. представляващи сума на извършени от сметка на ответното дружество неразрешени платежни операции. То не е прието за разглеждане от съда и не следва да се разглежда подробно и в настоящето решение.

Второто също е за 200 000 лева представляващи вземане на ответното дружество към банката за недължимо платени неустойки по чл. 21 от договора. Същото е прието за разглеждане и респективно ще подлежи на обсъждане при формиране на извод за основателност на исковата претенция.

С ДИМ от страна на банката са изложени съображения за неоснователност на направените от ответниците възражения. Направата им се свързва от ищеца с желанието на ответниците да шиканират и бавят приключването на спора помежду им. Съответно е посочено, че паричните потоци по сметките на длъжниците не са свързани само с погасяване на задълженията по кредита, а и с търговската дейност на ответното дружество т.е. постъпилите по същите суми не са, а и не са могли да отидат единствено за погасяване на кредита. Оспорени са и доводите за липса на предсрочна изискуемост като на тази база е направено позоваване на представените с исковата молба покани в тази насока.

С отговора на

ДИМ се преповторени направените с отговора възражения, като е взето и допълнително становище по аргументите на ищеца за тяхната неоснователност в ДИМ.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора според него доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него на първо место е посочено, че до извод за наличие на вземане произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит следва да са налице две предпоставки - неизпълнение на задължението по кредита и упражнено от банката кредитор право да обяви кредита за предсрочно изискуем. На тази база е направен извод, че към посочения в ИМ момент на настъпване на предсрочната изискуемост /10.10.2013г./ е налице само първия елемент от ФС. Липсва втория-волеизявление на банката, което при това да е получено от длъжниците преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хода на тези разсъждения е посочено, че действително в някои от представените с исковата молба покани за доброволно изпълнение се говори за предсрочна изискуемост от 22.06.2017 г.

Прието е обаче, че те нямат характер на уведомление до длъжниците най- малко по причина, че самият ищец твърди такава да е настъпила не на 26.06.2012г., а на 10.10.2013г. Посочено е също, че във всички покани се съдържа подкана за плащане на ПРОСРОЧЕНИТЕ задължения, а не и на тези, които все още не са падежирани т.е. на предсрочно изискуемите. В подкрепа на тези изводи е споменато, че и самата банка е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем не към средата на 2012 г., а едва след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Казаното е станало причина за извод, че исковете са неоснователни. Посочено е и че исковата молба не следва да се приема като уведомление за предсрочна изискуемост, защото тази възможност е отречена с ТР № 4 от 2013г. на ОСГТК н ВКС.