Решение № 180 от 22.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Шумен, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500223 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260018 от 30.03.2022г. по гр.д.№663/2018г. Районен съд - гр.Велики Преслав е отхвърлил предявените от Е.И. Х. и Х. А. Х. срещу "ХАДЕ-ТРАНС" ЕООД и Е.

М. Т., искове с правно основание чл.28, ал.2 и чл.30, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда от 12.05.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. №598 от 2015 г. на Службата по вписванията Велики Преслав, сключен между оветника и Е. М. Т., и връщане на ищеца на имотите, предмет на договора. На ответниците са присъдени деловодни разноски в размер на по 600 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението, като излагат доводи за неправилност, и молят да бъде отменено, и постановено друго решение с което да бъдат уважени исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото 1 доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция от Е.И. Х. и Х. А.

Х. срещу "ХАДЕ-ТРАНС" ЕООД и Е. М. Т. с правно основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.30, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда, и предаване на процесните земеделски земи на ищеца. Ищците сочат, че са собственици на общо 3/6 идеални части от три поземлени имота - ниви от 6. 690 дка, 4. 497 дка и 8. 923 дка, находящи се в землището на с.Б.Р.. Излагат, че без тяхно знание и съгласие, един от съсобствениците - Е.Т., сключила с ответната фирма като арендатор, Договор за аренда от 12.05.2015 г., вписан с вх. Рег. № 598/2015 г. на Служба по вписванията - В. Преслав, за гореописаните земеделски земи - за нива от 6. 690 дка /имот № 015025/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в местността "Кара петлик", община В., област Ш., нива от 4. 497 дка /имот № 015026/, находящи се в землището на с. б. р., община В., обл. Ш., в местността "Кара петлик", пета категория и нива от 8. 923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в местността "Кара петлик", община В., област Ш., за срок от 30 стопански години, с дължимо арендно плащане за 1 стопанска година в размер на 25 лева за 1 декар и други условия. Ищците в качеството на арендодатели и съсобственици на гореописаните ниви, не били получили до този момент никакви арендни плащания от арендатора за собствените им дялове, включително и такива в натура, поради което и молят договора за аренда да бъде развален, а имотите да им бъдат върнати.

Ответниците по делото са депозирали писмени отговори в законния срок, като заявяват че оспорват предявените искови претенции. С разходни касови ордери № 87/26.07.2016 г., № 146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. били заплатени на арендодателя Е.Т. сумите от по 514 лева, представляващи арендно плащане за стопанската 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. за арендованите земи при договорената цена от 25 лв, на дка, като ежегодно са давани и по литър олио и килограм захар на декар лично на Е.Т.. Договорът бил сключен само с един от съсобствениците - Е.Т., като този договор имал действие и по отношение на останалите съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал, 4 от ЗАЗ, които уреждат отношенията по между си съгласно чл.

30, ал. 3 от ЗС. Доколкото отдаването под аренда, като действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността, то в този случай възниквало арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и арендатора, като останалите съсобственици нямат вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата и възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Не бил уведомяван от страна на ищеца за настъпилото след сключване на Договора от 12.05.2015 г. правоприемство съгласно разпоредба на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, при което неизпълнение на това задължение приобретателят не можел да претендира заплащане на арендната вноска, в случай, че арендатора вече я е заплатил на предишния арендодател. Ответникът Е.Т. твърди, че Договора за аренда от 12.05.2015 г. е сключен в качеството й на съсобственик. Заявява, че 2 е получила от арендодателя годишни арендни плащания по 514 лева, както и ежегодно по литър олио и килограм захар на декар. Твърди, че с искова молба, получена на 06.01.2017 г., по гр. д. № 772/2016 г. на ВПРС, ищцата била предявила иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, за осъждането й да заплати рента за определени стопански години и имоти. С отговора на ИМ представила доказателства за платена на ищцата сума, като оттогава редовно плащала на ищцата дължимата рента. Излага, че на 13.12.2018 г. е изпратила паричен превод на ищцата в размер на 210 лева, представляваща получена от арендатора арендно плащане за 2016/2017 г. и за 2017-2018 г., и паричен превод от 30.09.2019 г. за рента за 2018/2019 г..

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С договор за аренда на земеделска земя от 12.05.2015 г., вписан с вх. Рег. № 598/2015 г. на Служба по вписванията - В. Преслав, сключен между ответниците /търговеца в качеството му на арендатор и Е.Т. в качеството и на арендодател/ били отдадени под аренда - нива от 6.

690 дка /имот № 015025/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в местността "Кара петлик", община В., област Ш., нива от 4. 497 дка /имот № 015026/, находящи се в землището на с. б. р., община В., обл. Ш., в местността "Кара петлик", пета категория и нива от 8. 923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се в землището на с. б. р., в местността "Кара петлик", община В., област Ш., за срок от 30 стопански години, с дължимо арендно плащане за 1 стопанска година в размер на 25 лева за 1 декар, дължимо авансово в началото на съответната стопанска година. Не е спорно, а и от представените писмени доказателства е видно, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесните земеделски земи, а към датата на сключване на договора за аренда ответницата Е.Т. е била съсобственик на горните ниви. От представените разходни касови ордери № 87/26.07.2016 г., № 146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. е видно, че арендатора е заплатил на арендодателя Е.Т. сумите от по 514 лева, представляващи арендно плащане за стопанската 2015/2016 г., 2016/2017 г. 2017/2018 г. 2018/2019 г.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съдът следва да разглежда единствено релевантните за спора възражения, които са въведени от страните в преклузивните срокове. На първо место следва да се изтъкне, че основния спорен между страните въпрос е наличието на сочената от ищеца предпоставка за разваляне на договора - забавяне на арендното плащане повече от три месеца. За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /обн. ДВ, бр. 13, в сила от 7.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3/, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/.

Съдебната практика е непротиворечива, че при сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС /Решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/11 г. на IV г. о., Решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/15 г. на II г. о. /. Процесният договор за аренда е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., като в този 3 смисъл и ищците са обвързани от договора, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик и имат правен интерес да се освободят от обвързаността си с договора, като го развалят при наличие на законовите предпоставки за това. Договорът за аренда е подписан при условията на чл.3, ал. 4 от ЗАЗ, съобразно която норма, когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. В този случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и арендатора. С оглед установеното плащане за процесните стопански години от арендатора на арендодателя, споровете по отношение на ползите от вещта, следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ето защо, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на по 600 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018 от 30.03.2022г. по гр.д.№663/2018г. на Районен съд - гр.Велики Преслав.

ОСЪЖДА Е.И. Х. с ЕГН ********** и Х. А. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на "ХАДЕ ТРАНС" ЕООД с ЕИК 127637175 сумата от 600 лева, и на Е. М. Т. с ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направените във въззивното производство деловодни разноски.

На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4