Решение № 2442 от 21.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр.София, 21.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание при закрити врата, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ разгледа търговско дело № 7226 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „Л.С.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.

Като основание на легитимацията на „Л.С.“ ЕООД като кредитор по търговска сделка с ответника са заявени вземания по договор за заем от 09.02.2016г. в общ размер 5 872 166,66 лв. (от който сумата 5 500 000,00 лв. – главница, сумата 165 000,00 лв. – лихва, а сумата 201 666,66 лв. – неустойка).

С определение от 23.02.2017г. „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е конституирана като присъединен кредитор в производството по делото.

Като основание на легитимацията на „К.т.б.“ АД като кредитор по търговска сделка с ответника са заявени вземания на банката в общ размер 41 680 604,21 лв. (от който сумата 2 023 746,83 лв., дължима по договор за кредит от 24.03.2011г., сумата 2 415 485,21 лв., дължима по договор за кредит от 31.05.2012г., сумата 1 208 513,04 лв., дължима по договор за кредит от 29.10.2013г., сумата 10 395 920,75 лв., дължима по договор за кредит от 28.11.2013г., а сумата 25 636 938,19 лв., дължима по договор за встъпване в дълг от 20.03.2012г.).

Ответникът

„С.С.Х.Х.“ АД оспорва молбата на „Л.С.“ ЕООД с възражения, че суми по договора за заем от 09.02.2016г. не са превеждани по сметката на заемателя, а молбата на „К.т.б.“ АД с възражения, че договорът за встъпване в дълг от 20.03.2012г. е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ, вземанията на банката по договорите за кредит са частично погасени чрез прихващания с насрещни вземания на дружеството към банката в общ размер 7 063 629,72 лв., а финансовото му състояние позволява изпълнение на непогасения остатък от вземанията на банката в краткросочен план и без опасност за интересите на кредиторите.

По легитимацията на кредитора „Л.С.“ ЕООД:

Представеният към молбата на кредитора договор за заем от 09.02.2016г. установява възникнали облигационни правоотношения между дружеството и ответника, по силата на които „Л.С.“ ЕООД се задължава да предостави на „С.С.Х.Х.“ АД заем в общ размер до 5 500 000,00 лв. срещу задължение на заемателя за връщане на заетите суми в срок до 31.12.2016г., плащане на договорна лихва в размера, уговорен в чл. 1, ал. 2 от договора, а при забава – и неустойка в размера, уговорен в чл. 11 от договора.

С клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора е предвидено, че предоставянето на заема може да бъде извършено и чрез плащане от заемодателя по нареждане на заемателя на суми за погасяване на задължения към кредитори на заемателя.

Доказателства, но и твърдения за пряко усвояване на парични средства от заемателя по цитирания договор не са ангажирани в производството по делото.

Твърденията в молбата по чл. 625 ТЗ на кредитора „Л.С.“ ЕООД са, че заемът е предоставен чрез плащане от заемодателя на задължения на заемателя към трети лица (тоест в хипотезата на чл. 1, ал. 4 от договора за заем), но доказателства в подкрепа на тези твърдения също не са ангажирани в производството по делото.

Обстоятелства, които да покриват хипотезата на чл. 1, ал. 4 от процесния договор за заем, не се установяват и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото.

Констативната част на заключението съдържа данни, че в счетоводството на ответника са записани задължения към „Л.С.“ ЕООД в размер на 320 000,00 лв. с посочено основание „заем“ (таблица 2 на страница 5 от заключението), но и изрични констатации, че претендираните от „Л.С.“ ЕООД вземания по договора за заем от 09.02.2016г. в общ размер 5 872 166,66 лв. (в това число главница в размер на 5 500 000,00 лв., лихви в размер на 165 000,00 лв. и неустойка в размер на 201 666,66 лв.) не са отразени в счетоводството на ответника (страница 12, абзац 2 от заключението).

В приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ съдът дължи да приеме, че молителят „Л.С.“ ЕООД не е кредитор на вземанията, с които е обосновал потестативното си право по чл. 625 ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника, поради което и молбата, подадена в упражняване на това право подлежи на отхвърляне.

Различни изводи не следват от цитираните констатации в заключението на експертизата относно признати в счетоводството на ответника задължения към „Л.С.“ ЕООД в размер на 320 000,00 лв., тъй като по гореизложените съображения не може да се приеме, че тези констатации касаят задължения по процесния договор за заем, а задължения на ответника към молителя, които не са заявени с молбата по чл. 625 ТЗ като основание за упражняване на правото на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, е недопустимо да бъдат разглеждани в производството по тази молба.

По легитимацията на кредитора „К.т.б.“ АД:

Представените към молбата на кредитора от 10.10.2016г. договори установяват основанията на вземанията, с които е обосновано правото на банката да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, а представените към същата молба заповеди за изпълнение и изпълнителни листове установяват и допускането до незабавно изпълнение на същите вземания по реда на чл. 417 ГПК до размерите, за които вземанията са заявени с молбата на кредитора по чл. 629, ал. 4 ТЗ.

Представените с молбата на кредитора от 22.05.2017г. покани за доброволно изпълнение пък установяват връчване на цитираните заповеди на длъжника, а при липса на ангажирани доказателства, а и твърдения от ответника за подаване на възражения срещу тези заповеди в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че същите се влезли в сила (изключение са две от заповедите за изпълнение, по отношение на които обаче с молбата от 10.10.2016г. са представени доказателства, че са влезли в сила след постановяване на съдебни решения за установяване на вземанията, за които са издадени, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК).

Подробни съображения по отношение на цитираните доказателства не е и необходимо да бъдат излагани в случая, тъй като както се посочи по-горе ответникът не оспорва основанията и размерите на вземанията на банката (с изключение на основанието на вземанията по договора от 20.03.2012г. за встъпване в дълг), а възраженията му срещу молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност са мотивирани с частично прихващане на тези вземания и възможността за изпълнение на непогасената част от вземанията след извършеното прихващане.

Следва да се отбележи, обаче, че съгласно правилото на чл. 424, ал. 1 ГПК след влизането в сила на заповедите за незабавно изпълнение на вземанията на банката, възражения на длъжника срещу въпросните вземания поначало могат да бъдат допустимо релевирани в съдебно производство само ако са мотивирани с новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба.

Това означава, че в пряко приложение на чл. 424, ал. 1 ГПК недопустимо е разглеждането по същество на възражението на ответника за нищожност на договора за встъпване в дълг от 20.03.2012г., мотивирано с нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ при сключване на договора, но въпреки това съдът намира необходимо да посочи, че възражението се явява неоснователно и само при съобразяване на разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ.

Фактите, с които ответникът основава възраженията си за прихващане на вземанията на банката с насрещни свои вземания до общия размер от 7 063 629,72 лв., не се оспорват от банката, което означава, че заявените за прихващане вземания са ликвидни по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и последиците от изявленията за прихващане са настъпили с достигането им до представителите на банката.

Б.та оспорва действието на самите прихващания с възражения за недействителност по чл. 59, ал. 3 ЗБН, но тези възражения съгласно чл. 59, ал. 7 ЗБН са допустим предмет на разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Установява се от доказателствата по делото, но и от извършената служебна справка от съда, че за разглеждане на предявени от синдиците на „К.Т.Б.“ искове за обявяване на недействителни на процесните прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката е образувано т.д. №7407/2016г. на СГС, ТО, VІ-14 с-в, което е висящо към датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по настоящото дело, но и към датата на постановяване на настоящото решение (следващото открито съдебно заседание по цитираното дело на СГС, ТО, VІ-14 с-в е насрочено за 06.02.2018г.).

Цитираното висящо дело не представлява процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на настоящото дело, тъй като макар и предметът на доказване в настоящото производство да включва фактите относно основанието и размера на вземанията на кредиторите с искане за откриване на производство по несъстоятелност, което означава и фактите относно извършени прихващания с тези вземания, предметът на настоящото производство, респективно предметът на обективните и субективни предели на последиците от решението в това производство, е наличието или липсата на основания за откриване на производство по несъстоятелност на ответника.

По-съществено в случая е, че искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН е конститутивен, тоест уважаването му предпоставя правна промяна (конкретно по отношение на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН правната промяна се изразява в заличаване на последиците на извършено прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката), която правна промяна обаче може да настъпи едва след влизане в сила на съдебното решение.

Именно конститутивният характер на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН предпоставя, че при липса на постановено решение по предявените от банката искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН последиците от извършените прихващания следва да се считат настъпили в отношенията между страните по делото.

В пълна степен това се отнася за настоящото производство, в което основният въпрос от предмета на доказване е дали ответникът е в състояние да изпълни паричните си задължения в размера, в който тези задължения са изискуеми към датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по делото.

По изложените съображения и при съобразяване на последиците от изявленията на ответника за прихващане на задълженията му към банката с насрещни вземания към нея (признати и от самата б. дори само с предявяването на конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН) съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело размерът на изискуемите и неизпълнени парични задължения на ответника „С.С.Х.Х.“ АД към „К.Т.Б.“ АД възлиза на сумата 34 616 974,49 лв. (разликата между установения по делото общ размер от 41 680 604,21 лв. на изискуемите вземания на банката по процесните договори за кредит и договор за встъпване в дълг и общия размер от 7 063 629,72 лв. на насрещните вземания на ответника, заявени за прихващане с уведомления до банката по чл. 59, ал. 1 ЗБН, но и с отговора срещу молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност).

По делото не са ангажирани доказателства, които с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване да установяват други погашения на задълженията на ответника към банката (в това число доказателства за принудително събрани суми в изпълнителните производства, образувани като последица от издадените заповеди по чл. 417 ГПК в полза на банката срещу ответника, както и доказателства за влизане в сила на постановленията за обявяване на б.та за купувач на публични продани на имоти на ответника срещу прихващане на вземанията й като взискател по издадените срещу ответника изпълнителни листове).

Ето защо и при останалите изложени по-горе мотиви съдът приема доказана легитимацията на „К.т.б.“ АД като кредитор по чл. 625 ТЗ с право да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „С.С.Х.Х.“ АД с установен по делото общ размер на изискуеми и неизплатени вземанията на кредитора от 34 616 974,49 лв.