Определение № 4567 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4567 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Д. Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20258002101598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Крис-Билдинг Инвест“ ООД, със седалище в гр. Варна, представлявано от К.М. чрез адв. И. С., против решение № 1455 от 23 декември 2024 г., постановено по в.гр.д. № 1899/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2892 от 30 юли 2024 г., постановено по гр.д. № 8273/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от М. М. М. срещу дружеството иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД за осъждането му да заплати на М. сумата в размер от 3300 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание (развален договор за депозит от 16.09.2020 г.) първа вноска за апартамент, находящ се в гр. Варна, подробно индивидуализиран в диспозитива на решението, ведно с обезщетението за забава за периода 10.03.2023 г.-26.06.2023 г. в размер на 223,64 лева, представляваща равностойността на 114,10 евро, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2023 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради противоречия с материалния и процесуалния закон. Въззивният съд приел, че предявеният иск е с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като тази хипотеза изисква предаване, съответно получаване, на нещо при наличие на основание за това, което основание впоследствие е отпаднало.

Посочил е, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за плащане на сумата и нейното плащане, а в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание да я задържи.

Според касатора ищцата следвало да докаже и твърденията си, че основанието за получаване на сумата е отпаднало, а съдът неправилно ограничил предмета на доказване само с факта на предаване на сумата. В случая ищцата уведомила ответника, че разваля договора поради 1 неизпълнение на задължението му в 12-месечен срок да получи разрешение за строеж и да открие строителна площадка, без да дава допълнителен срок за изпълнение, тъй като дългият период на просрочие я дезинтересирал от договора. По делото обаче останали недоказани предпоставките за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Само дългият срок на неизпълнение не бил достатъчен да обоснове безполезността на договора, затова и ищцата не упражнила надлежно правото си на разваляне и облигационната връзка не отпаднала, и следователно нямало основание за връщане на платения депозит.

Неправилно съдът приел, че няма задължение да изследва този въпрос, тъй като не бил въведен с отговора на исковата молба, а едва с представените от ответника писмени бележки. Липсата на възражения не освобождавала ищцата от пълното доказване на фактите, обосноваващи предявената претенция. Неправилно съдът не обсъдил и въпроса за доказването на предаването на сумата, което било оспорено от ответника. В процесния договор се посочвало, че купувачът се задължава да заплати 3300 евро или левовата им равностойност при подписване на договора, но никъде не било отразено, че ищцата е платила или че договорът служи като разписка. От назначената по делото експертиза се установявало, че тази сума не е осчетоводена при ответника. Касаторът твърди още, че правната квалификация на иска е неправилна, тъй като ищцата можела да иска връщане на депозита само на договорно основание, при неизпълнение на задълженията на ответника по договора. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответникът М. М. М., чрез адв. С. Д., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Пред районния съд ищцата М. е предявила иск срещу „Крис Билдинг Инвест“ ООД за заплащане на сумата от 3300 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание – развален договор за депозит от 16.09.2020 г. – първа вноска за ап. № 1 А на приземен етаж с площ от 60 кв.м., в имот, находящ се в гр. Варна, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Искът е бил основан на твърдения за сключен на 16.09.2020 г. между ищцата и ответното дружество, чрез лицето И.Г. договор за депозит, по силата на който е заплатила сумата в размер на 3300 евро, представляваща първа вноска от крайната окончателна цена за апартамент на обща стойност от 33000 евро, който договор е развален от ищцата. Съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД. Посочени са разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г., съгласно които третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при наличие на основание за това, което основание впоследствие е отпаднало, както и че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за заплащане на търсената сума и нейното заплащане, а в тежест на ответника е доказването на наличието на правно основание да я 2 задържи.

Във връзка с възражението на ответника, че процесният договор е подписан от лице, което не е разполагало с представителна власт по отношение на дружеството, съдът на първо място е обсъдил въпроса за наличието на валидно сключен между страните договор за депозит. От представения по делото договор се установява, че е подписан за дружеството от лицето Иван Ангелов Гаралов. Съгласно клаузите на договора, ответното дружество се задължило да спре от продажба избрания от ищцата недвижим имот в срок от деня на подписване на договора до датата на сключване на предварителния договор, срещу което задължение ищцата се задължила да престира сумата в размер на 3300 евро, представляваща задатък и имаща за цел да обезпечи изпълнението на задължението за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на избрания от ищцата апартамент. По делото е установено, че лицето, подписало договора от името на дружеството, не е било представител на същото, нито служител по регистриран трудов договор. От заключението по проведената счетоводна експертиза не се установява процесната сума да е осчетоводена в счетоводството на дружеството.

От правна страна е посочено, че прилагането на презумпцията по чл.

301 ТЗ е поставено в зависимост от разрешението от фактическа страна дали ищцата е изпълнила задължението си да заплати сумата на лице, което се е явило овластено да я получи или е извършено от името на търговеца действие без представителна власт, което би могло да се потвърди, заради въведеното с чл. 75, ал. 2 ЗЗД изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Анализирайки разпоредбите за мястото на изпълнение, когато е изрично уговорено в договора (чл. 68, ал. 2 ЗЗД), и за лицето, което приема изпълнението (чл. 75, ал. 2 изр. 1 ЗЗД), съдът е стигнал до извод, че при предложено от длъжника изпълнение на уговореното място би могло да се предположи, че лицето, приело изпълнението на това място, е било овластено да го получи и съответно длъжникът да се освободи от отговорност.

Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2 изр. 1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението, а преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Въз основа на събраните свидетелски показания относно начина на договаряне между страните съдът е приел, че преддоговорните отношения на последните са започнали след осъществен контакт от представляващия дружеството и негов служител в офиса на дружеството и в присъствието на подписалото договора от името на дружеството лице И.Г.. Самият договор е сключен в офиса на дружеството, чийто адрес като контакт е посочен и в договора, и от лицето Гаралов, което включително и свидетелите на ответника сочат като лице, преговарящо с клиентите за цена, договори, начин на плащане, което работи в офиса от около 2009 г. При тези фактически констатации съдът е стигнал до 3 извод, че при конкретното договаряне подписалото договора лице се е явило недвусмислено овластено да го сключи и да приеме плащането по него.

Относно оспорването на факта на плащането и надлежно упражненото право на разваляне на договора от страна на ищцата съдът е посочил, че тези оплаквания на ответника са наведени едва с депозирането на писмени бележки пред въззивната инстанция, а не в срока за отговор пред първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат обсъждани. За ирелевантно за делото е прието образуваното по сигнал на дружеството досъдебно производство за осъществена в условията на повторност измама от И.Г. с ощетено лице „Крис-Билдинг инвест“ ООД. Съдът е уточнил, че при изпълнение в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението, която гражданскоправна претенция може да бъде упражнена и в хода на евентуално наказателно производство срещу лицето. Предвид изложеното искът е приет за основателен, което обуславя и основателност на предявената акцесорна претенция за лихва.

Съдът приема, че не се обосновават поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.

Поставените от касатора въпроси се свеждат до това как се разпределя доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и дали ищецът се освобождава от доказването на елемент от фактическия състав на разпоредбата, ако ответникът е пропуснал да оспори осъществяването му пред първоинстанционния съд (респ. допустимо ли е такова възражение за първи път пред въззивния съд). За да се произнесе по тях, съдът намира за необходимо най-напред да посочи, че в случая по делото е прието, че страните са сключили договор за депозит, от който ответното дружество е било обвързано при условията на чл. 301 ТЗ. Впоследствие ищцата е развалила този договор, като волеизявлението й за разваляне е било обективирано в нотариална покана, получена от ответника на 06.03.2023 г. В поканата М. е посочила, че поради изминалия значителен период от време, през който продавачът не е реализирал задължението си по договора да се сдобие с разрешение за строеж и/или за открита строителна площадка, се е дезинтересирала от договора, поради което го разваля. Първоинстанционният съд е приел, че се е осъществила хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, в която страната има право да развали договора и без да даде срок, ако поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно. Приел е също, че по делото е доказано плащането на процесната сума от страна на ищцата и отпадането на основанието за плащането й след развалянето на договора. При това положение съдът е стигнал до извода, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и искът следва да се уважи.

Въпросът за доказателствената тежест по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е обсъждан многократно в практиката на ВКС, в която се приема, че при предявен иск на това основание ищецът носи доказателствената тежест да 4 установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил даденото, т.е. че съществува причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото. Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (в този смисъл решение № 29 по гр.д. № 1144/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 161 по гр.д. № 564/2012 г. на ВКС, IV г.о., и др.). Разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд е изцяло съобразено с възприетото разбиране в съдебната практика и съдът е обсъждал именно гореизброените предпоставки за уважаване на иска. Самият касатор в писмената си защита във въззивното производство е посочил, че доказателствената тежест е разпределена правилно. Оплакванията му и пред въззивната, и пред касационната инстанция, са свързани с проведеното доказване от страна на ищцата, което според него не установява елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за разлика от възприетото от първите две инстанции. Конкретни възражения срещу отправените доказателствени искания и събрания доказателствен материал ответното дружество обаче не е навело с отговора на исковата молба, при приемането на доклада по делото пред първоинстанционния съд или след това до края на устните състезания.