Решение № 712 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20241100514078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19083/22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 34661/2023 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е прието за установено по евентуалните искове на М. В. П., ЕГН ********** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № MAX_500063742 са нищожни, като са отхвърлени главните исковите за недействителност на договор за потребителски кредит от 12.05.2023 г. а основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК. „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД е осъдено да плати на адвокат А. З. Д. за оказана безплатна правна помощ на ищеца М. В. П., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС, като над този размер до първоначално претендирания за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1353,40 лв. с ДДС, искането е отхвърлено, поради уважено възражение за прекомерност.

Със същото решение БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004 е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса в размер на 140 лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от М. В.

П., с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени главните искове за установяване, че договорът за потребителски кредит е нищожен.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, като същото било 1 постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Конкретните оплаквания касаят изводите на СРС, че процесният договор за потребителски кредит не е нищожен, както и че невключването на таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ в ГПР, не водело до недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди се, че първоинстанционният съд не се бил съобразил с константната и безпротиворечива практика, съгласно която сключваните от ответното дружество договори били недействителни на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че СРС е пиел, че макар размерът на ГПР (431,80 % с включени в него такси за бързо разглеждане и динамично плащане) да е много над лимита, установен в закона, това не водело до пълна нищожност на целия договор. Поддържа се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с практиката на СЕС. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба М. В. П. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, се иска установяване недействителност на договора за кредит по чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 9, т. 7 и т. 10 от ЗПК, евентуално недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Фактическата обстановка е правилно установена.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че с клаузите на чл.

9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото.

Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор 2 при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Сочи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора е предоставил е било по желание на потребителя.

Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т. е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от 33П.

С оглед доводите във въззивната жалба, първият пренесен пред настоящата инстанция спорен въпрос касае преценката дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, заключение на ССчЕ, като е приел, че действително ГПР надвишава размера определен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но нищожността на клаузите на чл. 9, ал.

1 и ал. 2 то договора за потребителски кредит, не водело до недействителност на целия договор.

Видно от процесния договор за кредит /сключен по реда на ЗПФУР/ се установява, че договорената главница е в размер на 1300 лв., срокът на кредита е 16 месеца, при договорен фиксиран лихвен процент от 39,03 % и посочен ГПР от 45,84 %. В чл. 9, ал. 1 от същия е договорено, че при кандидатстването си за кредита, потребителят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, като таксата за този вид услуга е в размер на 718,08 лв. В чл. 9, ал. 2 от договора е записано, че потребителят изрично е заявил и желание да ползва „Динамично плащане“ по своя кредит, а таксата за това възлиза в размер на 1 077,12 лв. Видно от приетия погасителен план общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) е в размер на 3 483,20 лв., посочен е ГПР от 45,84 %, както и са посочени на всяка една вноска от 16.06.2023 г. до 15.09.2024 г. – падеж, компоненти и стойности.

Видно от приетото заключение на вещото лице по ССчЕ – ако е следвало да се плати такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 718,08 лв. и такса за динамично плащане по кредита в размер на 1077,12 лв., то при изчисление на ГПР същият възлиза на 431,80 %. По делото е представена вносна бележка на л. 21, видно от която на 12.06.2023 г. М. В. П. е внесла сумата от 1 300 лв., представляваща размера на главницата по кредита.

В §1, т.1 ДР ЗПК се дефинира "общ разход по кредита за потребителя" като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 3 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

По въпроса дали липсата на посочване в договор за потребителски кредит на компонентите, от които е формиран ГПР и начинът му на формиране, е от такова естество, че да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и съответно да обоснове недействителност на кредитното правоотношение по смисъла на чл. 22 ЗПК, следва да се съобрази даденото разрешение по дело С-42/15 на СЕС. В него е прието, че предвид целта за защита на потребителите при несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от посочената директива изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (вж. решение от 9 юли 2015 г., Bucura, C-348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т.

57). Затова се приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosќ, C-76/10, EU:C:2010:685, т. 70 и 71). Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки. Не би могло да се смята за пропорционално договорът за кредит да се счита сключен без лихви и разноски, когато липсващите данни са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, например данните относно името и адреса на компетентния надзорен орган. В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи. Съдът на ЕС е извел заключение, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на кредита, и разходите, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва 4 да са ясни за потребителя. Така и в решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С714/22, е възприето, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия договор.

Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.