Решение № 1050 от 08.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1050

07.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502555 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 8951 от 22.07.2020 г. по опис на ЧСИ № 808 – Захари Димитров, подадена от ЕООД“ „СПЕКТО“ с ЕИК 200951206 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Моряшка“ № 27, представлявана от управителя Людмил Вългов Беров,чрез пълномощника адв. Цветелина Ангелова от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Ал.Дякович“ № 30, ет.1, оф. 5 срещу разпореждане от 18.05.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 8509 от 20.05.2020 г.

В обстоятелствената част на молбата се излага, че ЧСИ е включил такси за действия, които не са обосновани и като цяло от акта не е ясно кои суми за какво са разходени и представляват ли същите разноски.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

ЧСИ № 808 в писмени мотиви е изразил становище за не основателност на жалбата.

Излага, че изпълнителното дело е образувано възоснова на изпълнителен лист за парично вземане – главница в размер на 1 333.58 лева, 118.70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.01.2019 г. до 04.12.2019 г както и сумата от 79.04 лева, представляваща съдебно деловодни разноски, присъдени по ч.гр.д. № 20903/2019 г. по опис на ВСР в полза на Община Варна. При образуване на изпълнителното дело взискателя – Община Варна е претендирала всички присъдени суми, ведно с разноските в изпълнителното производство и юрисконсулско възнаграждение, които възлизат на 100 лева 1

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:

Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице – пълномощник на длъжника, насочена е срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

От съдържанието на изпълнително дело № 202080800400383 се установява, че е образувано за парични вземания на Община Варна, обективиран в изълнителен лист издаден на 07.01.2020 г. по ч. Гр. Д. № 2090382019 г. по опис на ВРС. Длъжникот ЕООД “Спекто” е осъден да заплати на взискателя сумата от 1333.58 лева, сумата от 118.17 лева и 79.04 лева, общо 1530.79 лева. Взискателят е уведомен, че следва да извърши разход в размер на 48 лева, на основание т.1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ от които 20 лева за образуване на делото, 20 лева за връчване на покана за доброволно изпълнение и 8 лева дължими като ДДС. Сумата е платена.

Следва покана за доброволно изпълнение, с което длъжникът е уведомен, че следва да заплати 1869.34 лева, която сума включва посочената в изпълнителния лист общо 1530.79 лева и разноски в изпълнителното дело в размер на 338.55 лева.

В сумата определена за разноски е включен разход от 100 лева, посочен като юрисконсулско възнаграждение, и 238.55 лева са обосновани под общата формулировка на такси дължими към 03.06.2020 г. От изпълнителното дело се установява, че е налице доказателство за извършен разход в размер на 48 лева. В остатъкът от 290.55 лева е включен разходът от 180.56 лева, обоснован с разпоредбата на чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

При тази фактическа установеност, съдът приема, че жалбата е основателна. При определяне на пропорционалната такса, не следва да се включва сумата от 100 лева, за юрисконсулско възнаграждение, тъй като тя самата е разход. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя.

Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист и в конкретния случай, възлиза на 44.54 лева, а не на 180.56 лева.

Следователно за разликата над дължимата, т.е. за сумата от 136.02 лева обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобазно. В поканата за доброволно 2 изпълнение е включен разход за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, разход присъден в изпълнителното дело /различен от присъдения в заповедното производство/.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.05.2020 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 8509 от 20.05.2020 г. в частта, в която са определени такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 03.06.2020 г. за разликата над 44.54 лева до определените в размер на 238.55 лева, представляващи такси по Тарифа към ЗЧСИ.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното разпореждане в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3