Решение № 258 от 14.11.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Шумен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500520 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №456 от 06.06.2025г. по гр.д.№3046/2024г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният от И. И. И. с ЕГН ********** иск по чл.3 вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ –Шумен, че е придобил трудов стаж през периода 01.01.1983г. до 23.05.1984г. в АПК „Лудогорие“ - клон Строителен, гр.Каолиново, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който го обжалва, като посочва доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени, и да уважи предявения иск .

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и отговора, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

1

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.3 вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, от И. И. И. срещу ТП на НОИ - Шумен, с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е придобил трудов стаж през периода 01.01.1983г. до 23.05.1984г. в АПК „Лудогорие“ - клон Строителен, гр.Каолиново. По делото е безспорно установено, че ищеца е работил при ответника преди и след претендирания период като общ работник и мозайкаджия. С приемателен - предавателен протокол №27 - 279 от 21.05.2007г.

АПК - клон Строителен гр.Каолиново е предало на ответника всички разплащателни ведомости, лични досиета и трудови книжки за периода 01.04.1971г. - 31.12.1989г., с изключение на периода 01.01.1972г. - 31.03.1973г.. От издаденото от НОИ удостоверение на ищеца е видно, че за претендирания от него период няма отразяване на трудово правоотношение в предоставените архивни документи от АПК Каолиново. Такова отразяване не е налице и в трудовата му книжка.

Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесните периоди е полагал труд при посочения в исковата молба работодател и на посочената длъжност, както и да установи работното време и начина на заплащане на положения труд. Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: Първият се осъществява посредством определени документи (като трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение – УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи), в които трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ и е юридическо задължение на работодателя.

Трудовата книжка и посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.; Вторият се налага, когато тези документи липсват. В тези случаи установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство. Това производство е уредено в специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – обн. ДВ бр. 26 от 29.03.2011 г., който отменя Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. (§ 1 ПЗР на ЗУТОССР). Това е процесуален закон, уреждащ едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор.

В Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се съдържат три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции: - за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.; - за установяване на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване; - за установяване на времето, което се зачита за трудов 2 стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 ЗУТОССР. Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец. Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 ЗУТОССР, който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност. Споровете за установяване на трудов стаж по съдебен ред са трудови спорове – чл. 357, ал. 1 КТ. Общите правила на ГПК се прилагат и в това производство, доколкото не са предвидени специални такива в КТ, които да дерогират приложението им. ЗУТОССР пък предвижда специални правила във връзка с процесуалната легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба, допустимите доказателствени средства, държавните такси и разноските в процеса. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 от закона може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Ал. 2 пък предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР предвижда, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Ал. 2 от същия член изброява в десет точки примерни документи, които представляват начало на писмено доказателство, при наличието на които ще бъдат допустими свидетелските показания. От съвкупния анализ на посочените разпоредби следва изводът, че по действащия ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания е предпоставена от наличието на три кумулативни предпоставки:

1) наличие на начало на писмено доказателство – писмен документ, който да установява вероятността на трудовия/осигурителния стаж; 2) документът да изхожда от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът; 3) документът да е издаден по време на полагане на стажа. В настоящия случай ищцовата страна не е представила такъв документ, поради което и свидетелските показания са недопустими, съответно същите, снети при разпита на свидетелите в първоинстанционното производство не следва да се ценят. Ищецът не е ангажирал и други доказателства, които да установяват основателността на претенцията му. Няма данни за загубени или унищожени документи, а и твърдението на ищеца за неточно попълване на трудовата му книжка е несъстоятелно, доколкото при наличие на валидно правоотношение, последното по необходимост следва да е било отразено при заплащането на трудовото му възнаграждение в разплащателните ведомости, 3 съответно в личното му трудово досие, каквото не е налице.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №456 от 06.06.2025г. по гр.д.№3046/2024г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4