Решение № 513 от 26.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Благоевград, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Николай Грънчаров

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500634 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2084/13.23.2026година, подадена от Етажна собственост (останалите етажни собственици) на сектор Е, в сграда на г.хБ., с адмоинистартивен център: гр. Б. ул. Г.№*, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес: гр.Б. ул.Т.А.№*, срещу Решение № 1/4.1.2026г. постановено по гр.дело № 906/2021г. по описа на Районен съд - Разлог.

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, насочена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Депозиран е отговор от насрещната страна.

Жалбоподателят се оплаква, че районният не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства, за което подробно се обосновават и излагат съображения в тази насока.

Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен предявения иск.

С жалбата не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се оспорва искането за отмяна на първоинстанционния акт.

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по чл.

260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимна страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е 1 редовна.

С писмено становище по делото, адв. Б. Б. поддържа доводите си изложени с въззивната жалба, като претендира разноските, направени пред първата и въззивната съдебна инстанция. От страна на пълномощника на жалбоподателят, направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна, което не е мотивирано.

В съдебното заседание при устните пледоарии пред настоящата въззивна инстанция, адв. П. и адв. Б., оспорват въззивната жалба и молят въззивният съд да я остави без уважение, като потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд като правилно и обосновано.

Поддържа се с писмения отговор че от събраните пред РС Разлог писмени доказателства, установява се по несъмнен начин, че за процесния период- 2019-2021г., изпълнен е фактическият сътав на действащия към този момент закон- чл. 51 ал.1 от ЗУЕС, с който е предоставена възможност- лице-собственик или трето лице, който не е ползвал недвижимия имот на който е собственик, за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, да бъде освобождаван от задължението за заплащане на такси и разноски за поддръжката и управлението на общите части на сградата, в която е собственик на самостоятелен обект.

За да извърши проверка за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съставът на ОС Благоевград съобрази следното:

Производството пред РС Разлог е образувано въз основа на предявена ИМ от Етажна собственост на сектор вх. „Е“, в сграда на г.хБ./предходно име: Флоримонт казино в СПА/, с административен адрес: гр. Б. ул. Г.№*, представлявана от Е.В.П., чрез адв. Б. Б. - АК Кюстендил, със съдебен адрес: гр.Б. ул.Т.А.№*, срещу М.Д.У. ....., и адрес в Р. България: гр.

Б. ул. Г.№*, ***.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 25.07.2008г., ответникът М.Д.У. е придобил собствеността върху апартамент № Е 01, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по нот.д. № 474/2008г. по описа на нотариус С.К.. По действащата КК и КР за гр. Банско имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Имотът се намира в сградата на г.хБ., с адимнистративен адрес: гр. Б. ул. Г.№*, като към настоящия момент имотът попада към Етажната собственост - ищец.

Сочи се с ИМ, че на 31.08.2017г. ЕС на сградата на г.хБ. е провела общо събрание и са приети решения на общото събрание на етажната собственост за извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. За извършване на дейности по поддръжка и управление на етажната собственост с решение 4, т.1 на ОСЕС, е определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответника (собственик на апартамент Е 01) такса поддръжка и управление е определена в размер на 40 евро на кв.метър от площта на самостоятелния обект на година или общо 1587.20 евро годишно.

Ответникът не е заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2019г. (дължими до 31.12.2018г.), за 2020г. (дължими до 31.12.2019г.) и за 2021г. (дължими до 31.12.2020г.), 2 общо в размер на 4761.60евро. На същото ОС на ЕС по точка 6 от Решение № 4 е прието решение при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума. Общият размер на дължимата неустойка за забава за плащане на такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021 г. била в размер на 1660.19 евро.

Дължимата от ответника сума била общо в размер на 6 421.79 евро.

Исковата претенция е основана на доводи, че решенията на ОС на ЕС се изпълняват в определените в тях срокове, като след влизането им в сила решенията на етажните собственици същите са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, иска се от съда да постанови решение с което да осъди М.Д.У. ....., и адрес в Р. България: гр. Б. ул. Г.№*, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сектор вх. „Е“, в сграда на г.хБ., представлявана от Е.В.П., сумата от 6 421.79 евро от които:

-Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 793,60 евро;

-Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 31.03.2021г. в размер на 723,75 евро, и

-Такса за управление и поддръжка за 2021г., дължима към 31.12.2020г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021г. до 31.03.2021г. в размер на 142,84 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимото.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по делото- М.Д.У., чрез назначените особени представители адвокат М. П. и адвокат Н. Б., с който се оспорва основателността на исковата претенция, като се твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като исковата молба е подадена от неоправомощено лице. Навеждат се възражения, че Е.П., не е управител на ЕС на сектор „Е“ в сграда г.хБ.. Оспорва се твърдението, че общото събрание от 31.08.2017г. е проведено съгласно изискванията на закона/ЗУЕС/ и се твърди, че взетите на него решения са незаконосъобразни и не са влезли в законна сила. Възразява се, че ответника не е бил уведомен за проведеното Общо събрание и за взетите решения, поради което не дължи заплащане на претендираните такси за управление и поддръжка на общите части на сградата на г.хБ.. Навеждат се доводи, че с оглед неоснователността на главния иск, неоснователни са и исканията за неустойка, и се прави възражение за нищожност на решение № 4 и по отношение на взетото решение за неустойка.

Отделно от горното, с писмения отговор на ИМ, направено е възражение по реда на чл. 51, 3 ал. 2 от ЗУЕС, като се поддържа че не се дължат претендираните суми, тъй като ответникът като собстевник на самостоятелен обект в сградата, не е пребивавал повече от 30 дни на територията на Република България, а съгласно чл. 51 ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (в редакцията му от 2016 до 2023г.), разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащали от собственик, ползвател и обитател, които пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Навеждат се фактическит твърдения с отговора на ИМ, че за периода от 2019 до 2021 година ответникът не е пребивавал през нито една от посочените години за повече от тридесет дни в Република България. Оспорват се твърденията на ищеца, че етажната собственост стриктно е изпълнявала задълженията си по поддръжка и управление на общите части на сградата, като се възразява че през процесния период не е била осъществявана поддръжка на общите части на сградата, като не е бил осигурявана и охрана на процесния вх. „Е“. Оспорва се и твърдението на ответната страна, че е заплащала през процесния период 2019-2021 година режийни и други разходи на трети лица, почистване на общи части, поддръжка на асансьор и снегопочистване.

Навадени са възражения с писмения отговор че процесния период съвпада с периода на обявената с решение на МС епидемична обстановка на територията на Р България, свързана с разпространението на Ковид- 19, като в този смисъл възразява се че сградата не е била ползвана през този период и не са били поддържани общите и части.

Поради изложените съображения иска се от ответната страна, първоинстанционният съд да остави предявените искове без уважение.

Пред РС Разлог са събрани писмени доказателства.

Пред ОС Благоевград не са направени доказателствени искания от страните и не са събирани нови доказателства.

С обжалваното Решение № 1/4.1.2026г. постановено по гр.дело № 906/2021г. по описа на Районен съд - Разлог, първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от Етажна собственост на сектор вх. „Е“, в сграда на г.хБ., чрез адв. Б. Б. - АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.Б. ул.Т.А.№*, осъдителни искове за осъждане на М.Д.У. ....., и адрес в Р.

България: гр. Б. ул. Г.№*, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС сумата от 6 421.79 евро от които:

-Такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019г. до 31.03.2021г. в размер на 793,60 евро;

-Такса за управление и поддръжка за 2020г., дължима към 31.12.2019г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 31.03.2021г. в размер на 723,75 евро, и

-Такса за управление и поддръжка за 2021г., дължима към 31.12.2020г. в размер на 1 587,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021г. до 31.03.2021г. в размер на 142,84 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимото, 4 като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на г.хБ., чрез пълномощника и адв. Б., въз основа на която е образувано и настоящото дело пред ОС Благоевград.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна инстанция, анализирани от въззивната инстанция поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Благоевград, приема за установено и доказано от фактическа страна следното:

Установено е от писмените доказателства по делото, че на 25.07.2008г. въззиваемият М.Д.У. е придобил собствеността върху Апартамент Е01, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 96, том III, рег.№ 1448, дело № 474/25.07.2008 г. по описа на нотариус С.К., рег. № 505 на НК, вписан в Службата по вписванията Разлог с вх.рег.№ 6069/25.07.2008г., акт 140, том XXVI, който обект представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 31,54 кв.м., както и 8,14 % застроена площ общи части.

По делото е приeт като писмено доказателство пред РС Разлог- Протокол от Общото събрание на собствениците в етажна собственост на вх. „Е“ в сграда на г.хБ. с предходно име /Ф.Х./, проведено на 31.08.2017г., за свикването на което е представена и Покана от 22.08.2017г. Видно от решение № 2, за управител е избрана Е.В.П.. От приетото Решението по т. 4 на ОС се установява, че всеки етажен собственик дължи годишна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата, в размер на 40 евро на квадратен метър.

Разпечатката съдържа 47 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8424b5ac-78d9-4a8f-87fe-bac6323564ff