Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 13923 от 27.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 11917/2022
Вид
Протокол № 13923
Подписан
27.09.2022
В сила
30.09.2022
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 13923 гр. София, 26.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Т. Г. А.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20221110211917 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ М. Х. Б., се явява лично, доведен от органите на ОД „Охрана“ от ареста на ***.

В залата се явява адв. Г.Ф., служебен защитник на обвиняемия Б. в досъдебното производство.

СРП с представител.

В залата се явява Т. О. – преводач от турски език на български език и обратно.

СЪДЪТ, като съобрази, че обвиняемият не владее български език ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА Т. А. О. за преводач на обвиняемият М. Х. Б., която да осъществява устен превод от и на турски език в настоящето производство.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ наказателната отговорност на преводача, която обеща да даде верен превод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ф.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Да се даде ход на делото.

При липсата на процесуални пречки, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на обвиняемия съгласно лична карта и документ за самоличност издаден от Р Турция както следва:

М. Х. Б., роден на хххххххх. в гр. Х., турчин, български и турски гражданин, неосъждан, разведен (по българския закон) , работещ като 1 модератор във фирма „хххххххх“, адрес по лична карта гр. Х., ул. „П.“ № 50А, адрес в РТурция (на родителите му), гр.Л., кв. „И.“, „М.С.А.“, бл.

„Арзу“, настоящ адрес гр.София, ***-32, ЕГН **********, ЛНЧ ххххххххх.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА чрез преводача правата на обвиняемия в настоящото производство, включително и правото на отводи срещу съдията, прокурора и секретаря.

ОБВИНЯЕМИЯТ (чрез преводача): Разбирам правата си. Нямам въпроси относно правата ми. Нямам искане за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ф.: Нямам искания за отвод.

На основание чл. 276, ал. 1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с посочване на основанието за образуване на производството.

ДОКЛАДВА се искането на СРП от 26.09.2022 г., с което е направено искане спрямо обвиняемия М. Х. Б. да се определи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК.

(ПРОЧЕТЕ се искането на СРП)

ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Разбирам какво е искането на СРП. Оспорвам искането на прокуратурата. Няма как да се призная за виновен за нещо, което не съм направил. Не съм виновен.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ф.: Оспорвам искането. Нямам искания по доказателствата

ОБВИНЯЕМИЯТ Б. (чрез преводача): Оспорвам искането на прокурора.

Искам да кажа нещо за случая.

Обикновено аз казвам съпругата ми защото ние в Турция според турския закон все още сме женени. Ние вече две години работим в една и съща фирма и имаме общо дете. Имам един син. Аз, знам как трябва да се отнася един човек с едно дете. Знам, как като баща трябва да се гледа. В Турция около десет години бях учител. Около пет години бях национален треньор. След епидемията „Корона вирус”, продадох къщата си в Турция и се преместихме тука, в България. След известно време не можахме нещо да се разберем с жена ми и се скарахме. Тя ми донесе едни документи и тъй като аз не знам български език ги подписах без да знам какво подписвам. Аз мислех, че това е в полза на сина ми. Бях готов да оставя в Турция всичко, за да дойда в България само за да мога да бъда до сина си и да се грижа за него.

Преди това нито в България, нито в Турция съм бил осъждан. В деня, вечерта на инцидента въпреки, че много пъти сме говорили със съпругата ми да не се развеждаме, тя не прие това мое предложение. Много пъти ходи в 2

Турция с приятел (мъж), и ползвайки моето фамилно име, ме злепоставя пред приятелите и познатите. Приятелите ми казват, че са я видели с друг мъж.

Казвах и да наемем адвокат и официално да се разведем в Турция и всеки да си живее както намери за добре.

Вечерта на инцидента, т.е., в петък сутринта оставих детето си в училище и се разбрахме вечерта след училище пак аз да го взема. От два месеца не говорим със съпругата си. Когато отидох да взема детето си, то много се зарадва, но в същия момент въпреки, че се бяхме разбрали дойде и съпругата ми, и ми изтръгна детето от ръцете. След това оставила детето на майка си (баба му по майчина линия).

От време на време аз ходя да тичам в Борисовата градина и на връщане от тичането се срещнах със съпругата ми. Аз, се зачудих защото мислех, че тя е със сина ни, а тя беше с някакви приятелки. Приятелките и също се зачудиха, че ме срещат, защото когато тя не гледа детето според уговорката ни трябва аз да го гледам. Аз, се ядосах. Слязох от колата и започнах да говоря с тях, но категорично няма заплаха. Ако я бях заплашил, аз така или иначе два месеца не говоря с нея. Всеки може да каже за някого, че го е заплашил. Мисля, че тя в момента изпитва угризение на съвестта и вероятно утре или по-късно ще съжалява за това, и ще си оттегли жалбата си. Това е което исках да кажа.

На въпроси на адв. Ф.: Знам, чия собственост е колата. Официално е нейна колата. Когато си продадох къщата и колата в Истанбул, аз и дадох парите на нея, не съм взимал нито една стотинка от тези пари. Намерението ми беше тези пари да бъдат за детето.

От гледна точка на нашето семейно положение в Турция, тя е с друг и това мога да го докажа.

Преди развода е закупена колата.

Искам да кажа, че по време на пандемията жена ми тогава каза по-добре да дойдем България и детето тука да учи.

Прокурорът: Нямам въпроси.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и на основание чл. 283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА събраните в хода на досъдебното производство писмени материали и считайки делото за изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, намирам, че са налице предпоставките визирани в чл.63, ал.1 НПК, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия М. Х. Б..

Престъплението за което същият е обвинен е тежко умишлено по 3 смисъла на НК, което е наказуемо с лишаване от свобода до шест години. В този смисъл считам, че е налице първата предпоставка изискуема по чл.63 от НПК.

Също така считам, че обвинението е повдигнато при наличието на достатъчно доказателства, като може да се формира обосновано предположение, че именно обвиняемия е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на това са свидетелските показания дадени по досъдебното производство, макар същото да се намира на много ранен етап от разследването. Показанията на свидетелите се подкрепят от останалите събрани писмени доказателства до момента.

От друга страна считам, че е налице реална опасност обвиняемият Б. да се укрие от органите на досъдебното производство, въпреки, че в днешното съдебно заседание съобщи адрес на територията на гр.София.

Предвид изложеното, моля спрямо обвиняемия М. Х. Б. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Благодаря.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Ф.: Уважаеми г-н Съдия, моля да оставите без уважение така направеното искане от представителя на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подзащитния ми.