Решение № 242 от 08.09.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Момчилград, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100155 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.442 от ТЗ вр.чл.92 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл.415 ал.1 от ГПК исковата молба ищецът „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /с предишно наименование „ Теленор България” ЕАД/, представлявано от адв.В. П. Г. от САКС твърди, че на 18.03.2020г. сключило с ответника Е. Е. Ш. Договор за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер „ТОТАЛ +“, за срок от 24 месеца., т.е. до 18.03.2022г.

За да се възползва от преференциалните цени абонатът е сключил и втори договор за предпочетен номер на 27.03.2020г. за същият срок, както и допълнително споразумение от 27.08.2022г. , и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е взел мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy А 71 128 GB Dual blak“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер на 26,59 лева всяка- по погасителен план. Бил сключен и договор за закупуване на аксесоари към телефона, които също са били взети на изплащане със 1 съответен вноски за срок от 23 месеца- по 2,25 лева.

В исковата молба се посочва също така, че въз основа на тези договори ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответният клиентски номер.

За периода от 05.08.2020г. до 04.12.2020г. ищцовото дружество издало 3 фактури – 1/ на 05.09.2020г. на обща стойност 100,74 лева,; 2/ на 05.10.2020г. на обща стойност 99,81 лева,; 3/ на 05.11.2020г. на обща стойност 94,84 лева,; за потребените услуги. Дължимата сума е била платима на 20.11.2020г. С кредитно известие от 05.12.2020г. бил коригиран дългът, като в дължимата сума е била включена и лизингова вноска, и така цялата дължима сума е била в размер на 302,23 лева, платима в срок до 20.12.2020г.

Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 459,19 лева.- за която е била издадена крайна фактура на 05.01.2021г.

Посочва подробно основанието за дължимост на тази суми, като развива конкретни съображения в тази насока.

Освен това се дължали и лизингови вноски за закупеният телефонен апарат- описан по-горе, и чийто размер възлиза на 576,19 лева.

Ищецът депозирал пред РС-Момчилград заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 331/2022г. по описа на съда , и била издадена Заповед за изпъленние по реда на чл.410 ГПК, с която ответникът е бил осъден да заплати съответната сума- в общ размер на 1 338,22 лева- посочени по основание и размер.

Предвид изложеното моли да се постанови решение с което да признае за установено по отношение на Е. Е. Ш. с ЕГН- **********, че 1/ към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. К.К. и М. С., в размер на 302,23лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за мобилни услуги, дължими за периода от 05.08.2020г. до дата 04.12.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на 2 подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; 2/ Да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, представляващо дължими лизингови вноски по сключени договори за лизинг в размер на 576,80лв., както следва: 531,80лв. по Договор за лизинг от 27.08.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359893633647, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy А 7 1 128GB Dual Black“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 26,59 лева всяка и 45 лева по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 27.08.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359893633647, по силата на който абонатът е взел пакет от 4 бр. базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,25 лв. всяка; 3/ Да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 459,19леав., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, както следва: 365,58 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 27.08.2020г. за мобилен номер 359893633647, от които 108,60 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 256,98 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство „SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black“, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 27.08.2020г.; 93 ,61 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.03.2020г. за мобилен номер 359899838741, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси. Претендират разноски в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.В условията на евентуалност, молят същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.

Представили са писмени доказателства, които съдът е допуснал и приел с определение №271 от 31.07.2023г., постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з., а именно:Договор за мобилни услуги;Договор за лизинг; допълнително споразумение; застрахователна полица; Извлечение от търговски регистър; пълномощни,копия на фактури и кредитно известие; извлечение за потребление-всички описани номера и дати на издаване; Пълномощно и 3 квитанция за внесен депозит.

В съдебно заседание не се представлява, като от ищеца е постъпило становище след краят на делото, поради и което съдът не се произнася по направени в него искания.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител- адв.Р. Х. подава отговор на исковата молба, в който изразява своето становище по допустимостта и основателността на така предявената искова молба. В съдебно заседание се явява особеният представител, който намира исковете за основателни и доказани.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представения договор за мобилни услуги от 18.03.2020г. ищцовото дружество, тогава „Теленор България“ е сключило с ответника Е.

Е. Ш. Договор за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер „ТОТАЛ +“, за срок от 24 месеца., т.е. до 18.03.2022г. Бил сключен и втори договор за предпочетен номер на 27.03.2020г. за същият срок, както и допълнително споразумение от 27.08.2022г. , и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който на ответика е бил предоставен мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy А 71 128 GB Dual blak“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер на 26,59 лева всяка- по погасителен план. Бил сключен и договор за закупуване на аксесоари към телефона, които също са били взети на изплащане със съответен вноски за срок от 23 месеца- по 2,25 лева.

Със събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на тези договори ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответният клиентски номер. Установи се, че за периода от 05.08.2020г. до 04.12.2020г. ищцовото дружество издало 3 фактури – 1/ на 05.09.2020г. на обща стойност 100,74 лева,; 2/ на 05.10.2020г. на обща стойност 99,81 лева,; 3/ на 05.11.2020г. на обща стойност 94,84 лева,; за потребените услуги. Дължимата сума е била платима на 20.11.2020г.

С кредитно известие от 05.12.2020г. бил коригиран дългът, като в дължимата сума е била включена и лизингова вноска, и така цялата дължима сума е била в размер на 302,23 лева, платима в срок до 20.12.2020г.

Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 4

459,19 лева.- за която е била издадена крайна фактура на 05.01.2021г. В самият договор са посочени основанията за дължимост на тази суми. По делото се установи, че се дължат и лизингови вноски за закупеният телефонен апарат- описан по-горе, и чийто размер възлиза на 576,19 лева.

С представените писмени доказателства се установява, Потребителятответник в настоящото производство е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.

Както и по-горе се посочи, поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 459,19 лева. /ст-ста на 3 месечни абонаментни вноски на ползваната програма по всеки ползван номер, както и ст-стта на задължения от предходни периоди/. Или, общо дължимата сума възлиза на 1 338,22 лева, платима в срок до 20.01.2021г.- за която сума е издадена крайна фактура, в която задълженията са посочени по размери и основание.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, счита, че на основание подписаните между страните договори е предвидено, че абонатът ще ползва мобилни номера по съответната програма, както и конкретните месечни такси и цена на услугите. В договорите /и в ОУ/ е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителят, последният дължи неустойка в размер на съответната сума. Аналогично са предвидени и съответните правни възможности и в договора за лизинг, както и общите условия в тази насока.

Видно от представените Договори, както и в Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.75 вр.чл.19 „б“ е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. За тази част от договора/ОУ се установи, че потребителят е бил надлежно уведомен, при сключването на договора, сиреч, за самото прекратяване на договора няма нужда изрично уведомяване на ответника- и това е така защо потребителят е бил запознат с Общите условия още при сключването на договора.

5

От приложеното ч.гр.д. № 331/2022 по описа на РС-Момчилград, се установи, че ищецът „Йеттел България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 111/ 22.07.2022г. и за сумите, предмет на предявеният в настоящото исково производство установителен иск- и за трите иска, и за разноски в общ размер 220,97лева, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.415 ал. 1 от ГПК, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- посочен по- горе и след връчване на заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.