Определение № 1565 от 04.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500811 по описа за 2025 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №3830 от 25.07.2025г.,постановено по гр.д.№1450/2025г.по описа на същия съд е оставeно без уважение искането на ответника И. Ц. П., с вх. №21472/04.07.2025 г. за изменение на решение №998/02.07.2025г. по гражданско дело №1450/2025г. на ПлРС в частта за разноските като неоснователно.

Със същото определение на ПРС е оставено без уважение искането на проц.представител на ищеца,с вх. №21946/09.07.2025г. за изменение на решение №998/02.07.2025 г. по гражданско дело №1450/2025 г. на ПлРС в частта за разноските като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от И. Ц. П. от гр.Плевен,чрез пълномощника й адвокат А. Д. от САК, с която същото се обжалва като неправилно в частта ,в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на решението на ПРС в частта относно присъденото на адвокат Д. адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА. Изложени са доводи,че И. П. е взела участие в развилото се заповедно производство,ангажирала е процесуален представител по реда на чл.38 ЗА,който е депозирал възражение по чл.414 ГПК и своевременно е заявил претенцията си за присъждане на разноски.Твърди се,че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска –установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 ГПК и осъдителен иск по чл.79 във вр.с чл.240 ЗЗД и произнасянето по всеки от тях води до постигане на различен правен резултат.В частната жалба е цитирана практика на СЕС във връзка с размера на дължимото адв.възнаграждение и в тази насока са изложени подробни доводи и съображения.В заключение моли съда да отмени определението на 1

ПРС в обжалваната му част и да постанови друго,с което ищецът „Профи Кредит България“ЕООД да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в пълния претендиран размер с ДДС за заповедното и за исковото производство.

Ответникът по частната жалба„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД гр.София,чрез юрисконсулт Г. С. - К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че претендирания размер за адв. възнаграждение,както за заповедното,така и за исковото производство е необосновано висок и прекомерен.По делото не е налице фактическа и правна сложност,не са извършвани действия или разходи,които да оправдаят искането за разноски в посочения размер.Адв.хонорар не следва да бъде изчисляван отделно за всеки предявен иск ,като в тази насока е цитирана съдебна практика.Съдебният състав е съобразил възприетото в решение на СЕС по дело С-438/22,както и др.решения на СЕС,като в отговора е цитирана съдебна практика на районни и окръжни съдилища в подкрепа на изложените доводи.В заключение моли съда да остави без уважение подадената частна жалба , депозирана от адвокат А. Д. от САК.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д.№1450/2025г. по описа на ПРС се установява,че с решение на ПРС №998/02.07.2025г.са отхвърлени като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,гр.София срещу И. Ц. П. обективно съединени искове два иска,съответно установителен с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК и осъдителен с правно основание чл.79 вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК .

Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ България‘‘ ЕООД,гр.София е осъдено да заплати на адвокат А. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 594 лева с ДДС за предоставена безплатна правна помощ на ответницата в исковото производство,както и адв.възнаграждение в размер на 178,20лв.с ДДС за заповедното производство.

Решението на ПРС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

И двете страни в процеса са депозирали молби по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските,съответно с вх. №21472/ 04.

07. 2025г. от ответницата И. Ц. П.,чрез пълномощника й адвокат А. Д. и от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,чрез юрисконсулт Г. С. - К. с вх.

№21946/09.07.2025г.

В частта,в която молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на 2 решението в частта за разноските е оставена без уважение,определението на ПРС не е обжалвано от дружеството,влязло е в сила и не предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни изложените в мотивите на постановеното решение на Районен съд Плевен съображения относно размера на дължимото в полза на адвокат А. Д. адв.възнграждение за осъществената безплатна правна помощ на ответницата по реда на чл.38,ал.2 ЗА.В производството пред ПРС е представен списък по чл.80 ГПК/л.107108/,съгласно който адвокат Д. претендира заплащане на адв.възнаграждение в размер на 799,66лв.по иска по чл.422 ГПК,в размер на 636,61лв.по осъдителния иск по чл.415 ал.1,т.3 във вр.чл.415,ал.3 ГПК или общо възнаграждение за исковото производство в размер на 1 436,27 лв. с ДДС, както и адв.възнаграждение за заповедното производство в размер на 873лв.с ДДС.Така претендирания размер на адв.възнаграждение е прекомерно висок ,не съответства на фактическата и правна сложност на делото,нито на реално положения от адвоката труд във връзка с осъществената безплатна правна помощ на ответницата.Относно размера на хонорара,ПРС е съобразил разясненията,дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г.по съединени дела С427/16 и С428/16,постановено по преюдициално запитване от СРС,както и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.по дело С-438/22, също постановено по преюдициално запитване от СРС и задължителни за съдилищата,съгласно чл.633 ГПК .Съгласно решението на СЕС от 2024г. и практиката на ВКС след неговото постановяване, при определяне размера на адв.възнаграждение,съдът не е обвързан от размерите на адв.възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004г.,а следва да прецени действително извършената от адвоката правна защита ,както и фактическата и правна сложност на делото. В случая предявените два обективно съединени иска,които са отхвърлени са в защита на един интерес,основават се на едни и същи доказателства, по тях са изложени идентични доводи и твърдения и произтичат от едно и също правоотношение-сключения между страните договор за потребителски кредит от 24.10.2022г.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК. Обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес и съгласно чл.7 ал.2 т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,се дължи заплащане на едно възнаграждение. Правилни са съображенията на ПРС, че в конкретния случай делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност.Производството по гр.д. №1450/2025г.по описа на ПРС е приключило в едно заседание,по което страните и техните пълномощници не са се явили.Осъществената от адвокат А. Д. правна защита на ответницата И. П. се изразява в изготвяне на писмен отговор и депозирана молба за разглеждане на делото в негово отсъствие по исковото производство и в депозиране на възражение по чл.414 ГПК в заповедното.Претендираното адв възнаграждение в горепосочените размери за една инстанция е неоправдано високо и прекомерно с оглед защитавания материален интерес,ниската фактическа и правна сложност на 3 делото,вида и характера на предоставената адвокатска услуга.Правилно ПРС е приел,че за исковото производство,по двата предявени иска на адвокат Д. се дължи адв.възнаграждение в размер на 600 с ДДС ,от които ищецът следва да му заплати 594лв.с ДДС,с оглед извършеното плащане на част от дължимата от ответницата сума след завеждане на ИМ.Определеното от съда възнаграждение за заповедното производство в размер на 180лв.,с ДДС ,респ.дължима от ищеца сума в размер на 178,20лв.,е дори по-високо от нормално присъждания в тази хипотеза размер на възнаграждението.В заповедното производство осъществената правна помощ от адвокат Д. се изразява единствено в попълване на възражението по чл.414 ГПК ,което е на бланка по образец.

По изложените съображения,Окръжният съд намира,че молбата по чл.248 ГПК,депозирана от И. Ц. П. за изменение решението на ПРС в частта за разноските относно присъденото по реда на чл.38 ал.2 ЗА адв.възнаграждение за исковото и за заповедното производство е неоснователна и следва да се остави без уважение.

След като е стигнал до същите правни изводи,Плевенски районен съд е постановил правилно и законосъобразно определение по чл.248 ГПК ,което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд №3830 от 25.07.2025г.,постановено по гр.д.№1450/2025г.по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ,с която е оставено без уважение като неоснователно искането по чл.248 ГПК на ответника И. Ц. П.,с вх.

№21472/04.07.2025г.за изменение на решение №998/02.07.2025г.по гр.д.

№1450/2025г.по описа на същия съд в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4