Протокол № 451 от 29.02.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 451 гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101353 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

Ищецът „Транскарт Файненшъл Сървисис АД“, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Съдът докладва постъпилото становище от ищцовото дружество, чрез пълномощника му юрк. П., с вх. № 4781/22.02.2024 г., с която заявява, че поддържа подадената искова молба. Моли да бъде даден ход на делото и същото да се разгледа в негово отсъствие. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице условията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Заявява, че няма възражение по проекта на доклад.

Заявява, че е запознат с депозираното заключение на вещото лице и няма възражения, и моли да бъде прието по делото. Изложено е становище по отношение направените оспорвания от назначения особен представител на ответника. Искането към съда е да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът има задължение към ищцовото дружество, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020 г. в размер на 4910.03 лв., представляващи главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, 472.18 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендират се разноски, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лв. Към 1 становището е приложено месечно извлечение по кредитна карта Transcard gold за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., както и списък с разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът В. Г. Г. не се явява. За него се явява назначеният му от съда особен представител адв. Ф., редовно призован.

Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.

АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като ищцовото дружество е редовно призовано. Налице е и изрично становище за даване ход в отсъствието на ищеца.

Затова и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Ф.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че на 02.02.2023 г. ищцовото дружество „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу В. Г. Г., ЕГН **********, за сумата от 4910,03 лева, представляващи главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020 г. 472,18 лева - договорна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По така подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 369/2023 г„ по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. В рамките на това заповедно производство е издадена заповед за изпълнение срещу В. Г. Г. от 06.02.2023 г.

Сочи се, че с Разпореждане от 24.03.2023 г., съдът е уведомил ищцовото 2 дружество, че може да предяви установителен иск за вземането си по ч. гр. д.

№369/2023 г. против длъжника В. Г. Г., в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед на това и на основание чл. 422 от ГПК, моли да бъде приет за разглеждане настоящия иск.

Твърди се, че на 09.06.2020 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” (ТФС) АД и В. Г. Г. (Клиент) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер до 5000 лв. По договора на Клиента е предоставена платежна карта Transcard gold.

Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор Клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита. Клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочен от него електронен адрес.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 3 от Рамковия договор във вр. с чл. 42 от Общите условия между страните е уговорено правото на Кредитора едностранно да променя общият разход по кредитите, включително лихвения процент по кредитите, таксите и комисионните, свързани с кредитите, при условия и по начина, уредени в общите условия. Съгласно Ценовата листа, която е в сила от 03.04.2022 г. лихвеният процент по кредитите е увеличен на 16,7% за клиентите, ползващи платежна карта Transcard gold. Променената Ценова листа е била отразена на сайта на дружеството. съответно новият лихвен процент е отразен в последващите месечни извлечения, които е 3 получавал Клиента.

Твърди се, че минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.

Твърди се, че в периода след 09.06.2020 г. В. Г. Г. е извършвал платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Видно от приложената към настоящата искова молба справка за дълга на В. Г. Г., последният е извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства/. Начислявани са възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД.

Твърди се, че поради невнасянето на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца по Договора, всички вземания на дружеството по горепосочения Договор за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми.

Ответникът е бил уведомен писмено с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване изх. №20220735/07.10.2022 г., което е приложено към настоящата искова молба. Уведомление е връчено по реда на чл. 47 от ГПК в условията на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ от Частен съдебен изпълнител Д. Д. с peг. №887 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.

Пазарджик. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата от ответника и непогасена главница възлиза в размер на 4 910, 03 лева. На основание Рамковия договор, са начислени договорни лихви в размер на 472,18 лева. Размерът и периодът на начислените лихви са представени в приложената към настоящата молба счетоводна Справка за формиране на дълга за периода от 09.06.2020 г. до 30.09.2022 г.

Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да заплати гореописаните суми.

Искането към съда е да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. Г. Г., ЕГН **********, има парично задължение към „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, произтичащо от Рамков договор за 4 предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020 г. в размер на 4910,03 лв., представляващи главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, 472, 18 лева договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по настоящото производство съдебни деловодни разноски за на основание чл. 78, ал.1, т.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 360 лева.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в полза ответника, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва предявеният иск изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че искът е процесуално допустим, но по своята същност неоснователен и недоказан.

Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника. Счита се, че услугите, които се твърди в исковата молба да са предоставени от ищеца на ответника, съответно усвоените суми не са предоставени на ответника, както и процесните суми не са усвоени от последния.

Твърди се, че през време на усвояване на процесните суми от ответника, съгласно приложената с исковата молба справка за дълга на В. Г., същият не се е намирал в пределите на Р България, съответно не е могъл да осъществи, описаните финансови операции от територията на страната ни, така както е посочено в справката.

Оспорва се твърдението на ищцовото дружество в искова молба, относно изпращано ежемесечно извлечение на ответника на посочен електронен адрес.

5

Твърди се, че неоснователно е на 16.7% лихвения процент по кредита.

Твърди се, че няма никакви доказателства по делото за настъпване на което и да е от обстоятелствата, изброени в чл. 42, ал. 1 от Общите условия по рамков договор, представени с исковата молба.

Счита се, че ответното дружество не е предоставило надлежно на ответника информацията за промените в лихвения процент по кредита, таксите и комисионните, свързани с кредита, включително и, че не е спазен двумесечният срок за това, съгласно правилото, установено в чл. 42 ал. 2 от Общите условия по рамков договор.

Твърди се, че по този начин ответникът е бил лишен от възможността да се възползва от правото си да се откаже от договора като го прекрати незабавно, в случай, че не е съгласен с промените.

Искането към съда е да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Не се възразява на доказателствените искания на ищеца. Моли се да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба.

Направено е доказателствено искане.

С Определение № 3291/22.12.2023 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните като е уважил същите. Указал им е разпределението на доказателствената тежест в производството.

По делото е постъпила справка от РУ – Пазарджик относно задграничните пътувания на ответника по делото.

АДВ. Ф.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме справката.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства, както и справка от РУ – Пазарджик, с вх. № 2074/25.01.2024 г. относно задграничните пътувания на ответника по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело №369/2023 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.