Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 22.06.2009, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Брачно дело 70057/2009
Вид
Решение № 48
Подписан
22.06.2009
В сила
12.07.2010
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

22.06.2009 година, град М.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата на 04.06.2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Р. М. и с участието на прокурора......................... ........................................, като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 57 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.99 ал.1 от Семейния кодекс.

Ищцата

М. К. И., xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Ц. , вписан в АК М., сочи че с ответника И. Т. И. са сключили граждански брак на 27.08.2003 година в град М..

Този брак за нея е първи, а за ответника – втори.

От брак имат едно дете – Те. И. Т., роден на xxxxxx2003 година.

Запознали се случайно. Дружбата им продължила малко време, недостатъчно да опознаят характерите си, ответника настоял да заживеят заедно, съгласила се, забременяла и на 27.08.2003 година сключили брак.

Почти от сключването на брака им ответникът демонстрирал характеровите си особености, умело скривана от него преди оформяне на съвместното им съжителство, когато научила, че имал прекратен брак.

Деспотичен, саможив, безпричинно налагал собствената си воля, безкомпромисен, арогантен, безпричинно размахва юмруци, съпроводени с тежки обиди.

Търпяла, с Н., че смиреното и поведение ще укроти агресията му и ще помогне да обуздае гнева си, провокиран от причини, стоящи извън семейството, съхранявани от нето безпомощен да ги манифестира към провокаторите си, да ги излива върху нея.

Кротостта и не го излекувала, а обратното – станал по агресивен, което я довело до убеждението, че ако иска да запази живота си и този на детето им от това змийско гнездо. И без това от една година не споделят легло и де факто бракът им е само регистрация без морално оправдание. Напуснала семейното им жилище, което е в домът на родителите му и се установила при своите родители.

Моли съда да постанови решение, след като констатира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, да допусне развод и прекрати брака им по вина на ответника и да и се присъдят направените в производството разноски.

Родителските права спрямо детето им Те. И. Т. да се предоставят за упражняване от нея, а по отношение на ответника – личен режим на виждане, да бъде осъден да и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70.00 лв. от завеждане на делото, да носи предбрачното си фамилно име В. .

Ответникът

И. Т. И., xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В. П. , вписан в АК М., взема становище по иска.

Сочи, че предявения иск е допустим за разглеждане. Същият е основателен, относно застъпената теза, че между тях като съпрузи е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изцяло не основателен и недоказан е иска относно причините, довели до необходимостта за неговото разтрогване, както и вината за дълбокото му и непоправимо разстройство.

Вина за настъпилото разстройство на брака и тяхната фактическа раздяла е изцяло на съпругата му и е породено от нейното безотговорно поведение и отношение към брачните задължения, особено отглеждането и възпитанието на тяхното дете, грижите и семейството и свързаните с това принос за задоволяване на битовите и други нужди.

Немаловажна причина за разстройството на брака им се явява липсата у нея на изградени трудови навици, на желание за полагане на системен обществено полезен труд и от там – пълната невъзможност да възпитава и да дава личен пример на тяхното дете.

Нейните претенции за присъждане на родителските права за преимуществено отглеждане, полагане на грижи и възпитание на детето им са изцяло неоснователни и необосновани, предвид липсата на реализирани трудови доходи от нейна страна, липса на достатъчно жилищно пространство и осигурена добра жизнена среда за детето.

Нейните родители живеят в панелен апартамент в ЖК “ xxxx ”, при тях живее и нейния брат, там тя иска да живее с детето – 5 човека, натъпкани в тесния апартамент. В семейното им жилище, което представлява масивна двуетажна жилищна къща, той разполага със самостоятелен цял втори етаж, а на първия живеят неговите родители.

Не отговаря на истината твърдението и, че след сключването на гражданския им брак тя е открила съществуването на прекратен негов предишен брак. Това обстоятелство е удостоверено с официални документи и той и го е съобщил много преди сключването на брака.

При това ищцата не споменава с какви доходи ще отглежда преимуществено детето, тя не е представила каквито и доказателства в тази насока, докато той има прилични доходи и добра квалификация, каквито без съмнение тя не притежава.

През време на брака не са придобили недвижими имоти, нямат общи влогове, както и движими вещи на по-висока стойност, представляващи съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19 ал.1 от СК.

Моли съда да постанови решение, да се прекрати брака им по вина на ищцата, да му се присъдят родителските права на него, а на ищцата да се определи личен режим за контакти с детето; да се предостави семейното жилище за ползване на него; ищцата да бъде осъдена да му заплаща, в качеството на баща и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от завеждане на исковата молба за развод. Не възразява ищцата да носи след разтрогването на брака им предбрачното си фамилно име В. , като му се присъдят направените по водене на делото разноски.

Дирекция

“С. П. ” град М. представя писмено становище.

В него е отразено, че между родителите съществува сериозен конфликт, като и двамата се стремят да доказват своя родителски капацитет.

Родителите е желателно и препоръчително да се съобразяват с възрастта и индивидуалните потребности на детето, както и да взимат решения, свързани с бъдещето на детето, които да бъдат в негов интерес.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

Не се спори, че страните: М. К. И. и И. Т. И., са сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален такъв в Република България на 27.08.2003 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 133 от 27.08.2003 година на Община М., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 27.08.2003 година, като съпругата е приела да носи фамилното име И..

Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на което е настъпила и фактическата раздяла.

Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.

Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.

Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, ненавист, дори омраза; на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.

Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и фактическа раздяла между съпрузите, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.

Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните в качеството на свидетели лица: И. Г. К. , майка на ищцата, Е. Г. Ш. , майка на ответника, Е. Г. А. и А. К. И. се събраха противоречиви доказателства. Естествено е, че майките на страните в процеса са в кръга на най-близките им хора, би следвало да са запознати в детайли с живота на децата си като семейство, но предвид противоречивите показания, съда счита, че не следва да ги кредитира. До голяма степен явно за влошаването на отношенията между съпрузите има влиянието, което са оказвали техните родители, още повече, че като младо семейство те са живели съвместно с родителите на ответника.

Съпружеските отношения са по начало от нравствено и емоционално естество и са много лични. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровенност. От друга страна не без значение е и възпитанието на всеки от съпрузите, ценностите, които изповядват, общите разбирания и еднаква преценка на нещата от живота, възможността разумно да се правят допустими компромиси, които могат да съхранят семейството и да се запази добра атмосфера, спокойствие и зачитане на другия.

В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между М. К. И. и И. Т. И. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, не действа възпитателно и по отношение на роденото от брака дете, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Предвид това и искът с правно основание чл.99 ал.1 от СК се явява основателен.

ОТНОСНО

ВИНАТА

Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и, лошо отношение към нея, се потвърдиха с показанията на разпитаната свидетелка Е. Г. А. .

От събраните в процеса гласни доказателства може да се обоснове единствения извод, че е извършено брачно провинение само от страна на ответника. Свидетелката А. потвърди, че ищцата е напуснала семейното жилище с роденото от брака дете и живее първоначално в жилището на родителите си в град М., в последствие в друг имот. Посочи, че е била свидетел на скандали между съпрузите, на грубо и обидно поведение и отношение, известно и е, че и е нанасял и побои, на един от които е и пряк свидетел.