Определение № 156 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. София, 15.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102335 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1172 от 07.04.2023г. на В. К. Т., чрез процесуалния му представител- адв. Е. В. срещу Решение №17/08.02.2023г., постановено по гр.дело №227/22г. по описа на ОС – Видин, с което решение №38 от 29.04.2022г. по [населено място] №92/2021г. на Районен съд – Белоградчик е отменено частично, като вместо това е признато за установено по отношение на В. К. Т., че М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ: УПИ X. - 340, с площ 1455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на [населено място], общ. Б., обл. В. - празен, незастроен, с административен адрес: [населено място], общ. Б., обл. В., [улица], при граници /съседи/: от три страни улици и УПИ ...... на Е. М. Т., на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Според жалбоподателя, решението е неправилно, тъй като насрещната искова молба, с която се предявява собственически иск, е заведена в съда повече от шест месеца след като ищците по насрещния иск са изгубили владението върху имота по смисъла на чл. 81 от Закона за собствеността, което се признава от самите тях чрез твърденията им, че ответникът по насрещния иск три години /започвайки от стопанската 2017/2018г./ е отдавал под наем процесния имот на търговското дружество „Био А. Труп“ ООД, което от своя страна преди около две години преди завеждането на насрещния иск го е заградило с електропастир. С оглед изложеното, твърди, че ищците по насрещния иск не установяват осъществяването на юридическите факти, на които основават твърдените си права на собственост. Моли решението на ОС - Видин да се отмени като неправилно, а предявеният насрещен собственически иск- да се отхвърли като неоснователен. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът посочва, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС относно задълженията си по чл.12 от ГПК 1 да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 от ГПК - да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с принципите на гражданския процес за служебно начало /чл.7 ГПК/ и състезателното начало /чл.8 ГПК/.

Тъй като не е приложил разпоредбата на чл. 81 от ЗС, то постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС (напр. решение № 404 от 16.VI.1995 г. по гр. д. № 1904/94 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 355 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 802/2009 г., II г. о.), според която позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от шест месеца не може да ползва владелеца поради прекъсване на давността. На следващо място се твърди, че въззивният съд е постановил решение по собственически иск при липса индивидуализация на процесния недвижим имот, предвид липсата на приложена регулация, физическа липса на улици, както и на каквито и да било физически граници и ориентири на процесния имот - колчета, синури, гранични камъни и пр., което е в противоречие с Решение №196 от 11.11.15 г. на ВКС по гр. д. № 2495/15 г., I г.о. На трето място се излага, че въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира показанията на доведените от ищците по насрещния иск свидетели, след като е налице явно противоречие с всички останали гласни и писмени доказателствени средства, вкл. неоспорената СТЕ, в която се сочи, че имотът не е ограден. Счита, че е налице неизпълнение на задължението за обсъждане на всички доказателства по делото, тъй като решаващият състав е обсъдил доказателствата частично, а също така и избирателно и едностранчиво, което съгласно константната практика на ВКС /Решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 217/ 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/ 2010 г., IV г. о., ЕК;

Решение № 327 от 03.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2016 г., Г. К., IV г.о. Решение № 57 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 6396/2014 г., 1г.о.,ГК./ представлява съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на постановеното по спора решение.

На четвърто място, въззивният съд не е съобразил, че за да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Касаторът твърди, че ищците по насрещния иск в продължение на повече от две години след като са загубили владението на процесния имот /наемателят го е оградил с електропастир и това е било очевидно - колове, ел. кабели и пр./ не са предприели никакви действия и едва след като е предявен собственически иск срещу тях, те са предприели завеждането на насрещен такъв, предвид което и изводът на съда осъществено от тях давностно владение е в противоречие с Решение № 27 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2018 г., II г. о., ГК. Формулирани са следните процесуални и материално-правни въпроси: 1. След като ответникът оспорва изцяло насрещния иск и от събраните доказателства се установява, че ищците по него са загубили владението си за повече от две години и е настъпило прекъсване на давността, следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по приложението на 2 чл. 81 от ЗС, дори и да не е бил изрично сезиран с такова възражение от ответника по насрещния иск? 2.След като от събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на не по-малко от две години ищците по насрещния иск не са предприели никакви действия за отблъскване на владението /което са загубили/ и са допуснали прекъсване на придобивната давност, която претендират по делото като единствено основание за собственост, допустимо и правилно ли е въззивният съд да уважи така предявения насрещен иск единствено на база абстрактни твърдения на доведени от страната свидетели, които дори не са в състояние да установят границите, в които това владение евентуално се е осъществявало, респ. дали частично или изцяло границите на владението съвпадат или покриват границите на поземления имот, предвид липса на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни или друго/? 3. Следвало ли е въззивният съд да остави насрещния иск без движение, като укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави релевантни искания за индивидуализирането на процесния имот, както и че при условията на пълно и главно доказване в негова доказателствена тежест е да установи точно, ясно, конкретно и пълно границите, съседите и площта на имота, както и дали владението му обхваща тези граници /предвид липсата на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни/, респ. след като пред въззивната инстанция са разпитани свидетели, които също не могат да установят конкретни граници, нито на владението, нито на поземления имот, имал ли е въззивният съд друга процесуална възможност, освен да потвърди първоинстанционното решение? 4. Може ли да се приеме, че е налице законосъобразно владение и в частност своене на недвижим имот /земя/, при положение, че по никой начин не са установени на терен каквито и да било материални граници на процесния имот /липсват ограда, колчета, синур, гранични камъни или друго/ и след като претендиращият владение /своене/ не е в състояние конкретно да установи с годни доказателствени средства границите, в които е осъществявал претендираното владение? 5.

Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да се обоснове защо кредитира едни, а игнорира други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, респ. налице ли е неизпълнение на задължение на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично, избирателно и едностранчиво и представлява ли това съществено процесуално нарушение, което да служи като основание за отмяна на атакуваното въззивно решение поради неправилност?

Ответниците по касационната жалба – М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. не са депозирал писмен отговор в предоставения им срок.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от В. К. Т. срещу В. М. Д. да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот: УПИ X.

3

- 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на [населено място], общ. Б., обл. В.

- празен, незастроен, с административен адрес - [населено място], общ. Б., обл. В., [улица], при граници /съседи/: от три страни улици и УПИ ... на Е. М. Т.. Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, като е владял имота като свой 17 години, считано от 2003г. и до предявяване на иска- 12.02.2021г.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът В. М. Т., оспорва иска, навеждайки твърдения, че ищецът не е владял необезпокоявано процесния имот - УПИ ... - с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на [населено място], общ. Б., обл. В., не е установявал фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху имота. От своя страна, с отговора на исковата молба, В. М. Д. предявява насрещен иск против ищеца по първоначалния иск – В. К. Т., като твърди, че той-Д. е собственик на спорния имот с права Ѕ идеална част от имота, а другата – Ѕ идеална част е на Е. М. Т.. Излага се, че съответните идеални части от имота са придобити от техните родители - М. Д. Бакалски, починал през 2007г. и Е. П. Бакалска, починала 2005 г. След тяхната смърт, фактическата власт върху имота е упражнявана от него и Е. М. Т., като владението е било явно и непрекъснато и е продължило повече от 10 години, без някой да го оспорва. Същото е продължително до преди 2 години, когато имотът бил заграден от наемател на спорния имот към настоящия момент -„Био А. Груп“ ООД. В условията на евентуалност, ищецът основава претенцията си на давностно владение, упражнявано от самия него в продължение на повече от 10 години, осъществено след смъртта на родителите му.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещния иск – В. Т..

С определение № 321 от 27.09.2021г. по гр.д.№92/2021г. на РС-Белоградчик, съдът е конституирал като ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния такъв, наследниците по закон на В. М. Д., починал на 20.05.2021г. - М. Т. Д. - съпруга, М. В. М. и Т. В. А. - дъщери, които поддържат отговора на исковата молба и предявения насрещен иск.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С молба-декларация изх.№6297/19.11.2020г. В. К. Т. е отправил искане до нотариус да бъде извършена обстоятелствена проверка на осн.чл.587, ал.2 от ГПК и да бъде признат за собственик на процесния имот, който придобил по давностно владение. От разписния лист към плана на [населено място] от 1997г. се установява, че процесният имот е записан на наследници на М. Н..

От приложените удостоверения се установява, че В. М. Д. е син и единствен наследник на майка си Е. П. Бакалска, починала на 24.10.2005г. и баща си М. Д. Бакалски, починал на 24.11.2007г.

От заключението на изслушаната СТЕ, неоспорено от страните, и кредитирано от съда като компетентно изготвено, се установява, че към датата на изготвянето му – 28.03.2022г. процесният имот –УПИ ..., ведно с имоти-УПИ ..., УПИ ... и УПИ ... са оградени от електропастир, който не работи. Уличната и дворищната регулация по кадастралния и регулационен план на [населено място], общ.Б., утвърден със Заповед №296/10.03.1997г. в обхвата на кв.13 и спрямо процесния имот не е приложена. На място границите на 4 съседните на процесния имот не са материализирани, както с УПИ ..., така и тези с улиците.