Решение № 1048 от 05.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501239 по описа за 2025 година

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „А и Я 01“ЕООД, чрез адв.Д. Т. от САК насочена против Решение 857/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8373/2024 г. по описа на СГС в частта му, с която е уважен предявения против въззивното дружество иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД от С. Н. К. от гр.***, за заплащане на сумата от 25 943,68 лева, представляваща дължимата неустойка за забавено изпълнение по сключения между страните Предварителен договор от 01.12.2004 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти за периода от 19.07.2021 г. до 01.11.2023 г.

В останалата му отхвърлителна част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на първоинстанционния съд да се произнесе по редовно въведено възражение за прекомерност на уговорената неустойка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.92, ал.1 ЗЗД, а от там и до необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт изцяло и постанови отхвърляне на предявения осъдителен иск.

Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, шестнадесети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД от С.

Н. К. от гр.*** против „А е Я 01““ЕООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото са били обвързани от предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение 1 за построяване на жилищни и други обекти, сключен на 01.12.2004 г.

Според постигнатите съглашения в него ищецът поел задължението да учреди в полза на ответника право на строеж в собствения му УПИ Ш-733а,733б от кв. 9 по регулационния план на град София, местност „Овча купел-2“, целият с площ от 730 кв.м, за построяването на всички нормативно и регулационно допустими жилищни и други обекти в имота. Това свое договорно задължение ищецът изпълнил, като учредил в полза на приобретателястроител уговореното с предварителния договор право на строеж - обективиран в нот.акт № 51, том I, per. № 4231, дело № 41/2005 г. на нотариус С. Д. - рег. № *** на Нотариалната камара, като си запазил 24% от правото на строеж и изключителната собственост върху обектите в бъдещата сграда с проектна РЗП от 3 256 кв.м.

Приобретателят-строител обаче не изпълнил задължението си, уговорено в чл. 3 от предварителния договор, със свои сили и средства да построи сградата, вкл. обектите, за които ищецът си запазил правото на строеж и изключителната собственост върху тях. Това задължение трябвало да бъде изпълнено в сроковете и при условията на чл. 11 и 12 от предварителния договор, като към 01.11.2023 г. сградата не била завършена и въведена в експлоатация.

Посоченото неизпълнение активирало клаузата на чл. 32 от обвързващия страните договор, според която „при забавяне изпълнението на задължението от страна на приобретателя-строител по вина на последния с повече от 3 /три/ месеца от сроковете по чл.

11 и чл. 12, същият дължи от първия ден на закъснението на собственика-учредител неустойка в размер на 1 /един/ лев месечно на кв.м за цялата разгъната застроена площ по чл. 3 от процесния договор.

Цитираният текст легитимирал активно ищецът да поиска заплащане на дължимата се от неизправната по договорна страна уговорената неустойка. Размерът на последната за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2023 г. била в размер на 27 439.22 лева (29 месеца х 946.18 лева).

Пояснено е, че между страните по делото са се развили предходни съдебни производства, инициирани от ищеца, приключили с влезли в сила актове, а именно: 1/ Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано гр. дело № 8779/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 56 състав, с което предявил част от договорната неустойка по чл. 32 от сключения между страните предварителен договор, дължима се за 2014 г., в размер на 15 000 лева. На основание издадения в това заповедно производство изпълнителен лист, срещу длъжника - ответник било образувано изпълнително дело № 243/2017 г. по описа на ЧСИ М. К., с район на действие - СГС, в хода на чието при проведеното изпълнителното производство приобретателят-строител заплати изцяло дължимата се от него сума; 2/ С влезли в сила съдебни решения на Софийския градски съд, гражданско отделение, 1-15 състав, по гр. дело № 589/2020 г. и на 1-16 състав и по гр. дело № 10271/2021 г., били уважени претенциите на ищеца за заплащане на договорна неустойка. В тези производства съдът приел, че правото му на неустойка е основателно върху 24% от РЗП на сградата или върху 946.18 кв.м.

Затова и поддържа, че размерът на месечната неустойка по чл. 32 от предварителния договор е 946.18 лева .

В отговора по исковата молба ответното дружество „А и Я- 01“ ЕООД поддържа допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за договорната обвързаност на страните по предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, сключен на 01.12.2004 г., като е пояснил, че след сключването на този договор между страните е бил подписан и окончателен такъв, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж от 29.04.2005 г., според съдържанието на който /т. 2 от него/, страните изрично са препратили към предварителния договор, като не са изменяли уговорените в последния неустойки.

Пояснил е и че Разрешение за ползване на сградата е било получено на 24.11.2023 г.

Въвел е три защитни възражения срещу предявения иск, а именно: 1/ Възражение, че описаният ред за формиране на претендираната неустойка не формира претендирания 2 размер; 2/ Възражение за погасяване по давност на претендираната неустойка за част от претендирания период; 3/ Възражение за прекомерност на претендираната неустойка.

По отношение на първото е посочил, че при заявения от самия ищец размер на претендираната неустойка от 946.18 лв. на месец, за процесния период 01.07.2021 г. 01.11.2023 г. размерът, който се формира по описание ред, е 26 493.04 лв. Затова и над него до претендирания такъв от ищеца от 27 439.22 лв. предявеният иск се явява неоснователен.

Отделно от това същият бил погасен по давност за периода от 01.07.2021 г. до 19.07.2021 г.

Вън от изложеното уговорената неустойка била прекомерна, доколкото според съдебна практика прекомерността й следвало да се прецени към момента на неизпълнението, съответно към момента, към който неустойката се претендира и спрямо настъпилите вреди от неизпълнението, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по казуса.

В случая преди настоящето дело ищецът е претендирал сьщата неустойка за предходен период, надхвърлящ 7 години, като по този начин общият й размер надхвърля 80 000 лв. преди завеждане на настоящото дело, а при уважаване на предявения иск абсолютната стойност на неустойката би надхвърлила 100 000 лв.

Едновременно с това, в периода 2014 г. - 2024 г., стойността на построеното от ответника оставала в собственост на ищеца, по силата на предварителния договор и се увеличила много повече от инфлацията в страната.

Цената на 1 кв.м. на построеното към 2024 г. чувствително надхвърля тази на построеното към 2014 г. Т.е., въпреки забавата на ответника към днешна дата патримониумът на ишеца не е намалял спрямо стойността му, която би имал при точно изпълнение на задълженията на ответника по обвързващия ги договор към 2014 г.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност /изцяло/ и за допустимост / в обжалваното му уважителна част/ на атакуваното решение, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от първоинстанционното решение в неговата цялост.

По арг. от чл.269 ГПК при проверка правилността на обжалваното решение настоящата въззивна инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. В случая във въззивната жалба са наведени оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение единствено в частта му, с която е прието за неоснователно възражението за прекомерност на процесната неустоечна клауза, доколкото останалите възражения на ответника - въззивник са приети за основателни от първоинстанционния съд.

Ето защо настоящият състав приема, че следва да се произнесе с решението си единствено по въведеното с въззивната жалба основание за неправилност на обжалваното решение на поддържаното с нея основание, както и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми, приложими към казуса. Този извод се основава на задължителните указания в т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в насока, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства въззивната инстанция в решаващият състав намира за изцяло споделими крайните изводи и изложените в тяхна подкрепа мотиви на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, респ. - за неоснователност на въведеното възражение за прекомерност на клаузата за неустойка в чл.32 от обвързващия страните по делото договор.

Страните не са спорили по наличието на установените и от ангажираните по делото 3 доказателства релевантни за настоящето производство факти, а именно: 1/ страните по делото - ищецът-въззиваем, като собственик, а ответника-въззивник - като приобретателстроител, са постигнали съглашение собственикът да учреди в полза на строителя право на строеж в собствения му УПИ Ш-733а,733б от кв. 9 по регулационния план на град София, местност „Овча купел-2“, целият с площ от 730 кв.м, за построяването на всички нормативно и регулационно допустими жилищни и други обекти в имота, а последният със свои сили и средства да построи сградата, вкл. обектите, за които ищецът си запазил правото на строеж и изключителната собственост върху тях, а строителят да извърши строителството в сроковете и при условията на чл. 11 и 12 от договора; 2/ На 29.04.2025 г. същите страни са се обвързали и с окончателен договор /въз основа на предварителния/ за учредяване право на строеж, обективиран в нот.акт № 51, т.I, рег. № 4231, дело № 41/2005 г. на нотариус с № *** от РНК, при идентични условия с тези по предварителния договор; 3/ ответникът-въззивник не е изпълнил точно и в срок задълженията си по чл.11 и чл.12 от договора, като сградата е получила Разрешение за ползване № 594 едва на 24.11.2023 г.; 4/ ищецът-въззиваем е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение срещу строителяприобретател, по което било образувано гр. дело № 8779/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 56 състав, за сумата от 15 000 лв., дължима като договорната неустойка за 2014 г. по чл. 32 от сключения между страните предварителен договор. Заявлението е уважено, заповедта издадена, срещу нея ответникът-въззивник не е подал възражение, поради което и заявителят се снабдил с издадения в това заповедно производство изпълнителен лист за сумата от 15 0000 лв. дължима договорна неустойка по чл.32 от предварителния договор за периода на 2014 г. и образувал изп.д. № 243/2017 г. по описа на ЧСИ М. К. - № *** от РКЧСИ, в рамките на което сумата е била изцяло изплатена от длъжника; 4/ Въззиваемиятищец е инициирал исково производство, предявявайки иск по чл.92 ЗЗД срещу въззивникаответник, като по образуваното гр. дело № 589/2020 г. по описа на СГС, ГО, 1-15 състав е постановено Решение № 262431/19.07.2022 г., с което искът е бил уважен за сумата от 32 657,08 лв. за периода 16.01.2017 г. - 30.11.2019 г. Няма данни решението да е обжалвано, поради което и следва да се приеме, че е влязло в сила; 5/ Между страните се е развило и друго съдебно производство, инициирано от ищеца-въззиваем с предявен иск по чл.92 ЗЗД срещу строителя-приобретател - това по гр.д. № 10271/2021 г. по описа на СГС, ГО, приключило с влязло в сила съдебни Решение № 2672/07.05.2024 г., с което „А е Я01“ЕООД е осъдено да заплати на С. К. сумата от 17 976,69 лв., представляваща неустойка за забава, дължима на осн.чл.32 от предварителния договор, обвързващ страните, за периода 01.12.2019 г. до 30.06.2021 г.; 6/ В мотивите на обсъдените съдебни решения е възприето, че правото на собственика на неустойка е основателно върху 24% от РЗП на сградата или върху 946.18 кв.м., респ. - че размерът на месечната неустойка по чл. 32 от предварителния договор е 946.18 лева; 7/ В хода на развилите се съдебни производства ответникът-въззивник не е противопоставял възражение за прекомерност на претендираната неустойка.