Решение № 60 от 06.07.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Царево, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. С.ова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. С.ова Гражданско дело № 20262180100101 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Е. К., ЕГН **********, против „С.-к.“ ***, ЕИК ****, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №****/****., а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; 2/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, първоначално предявен за сумата 613,55 евро /1200 лв./, като след допуснато в съдебно заседание изменение чрез намаляване на размера му и частично оттегляне на иска, предмет на разглеждане е претенцията за сумата 348,02 евро, представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***/***., по силата на който ответникът му е предоставил кредит в размер на 950лв., а общата сума за връщане съгласно договора възлиза на 1 488,79 лв. Сочи, че в договора е посочен ГПР в размер на 42,58 % и ГЛП – 36 %. Поддържа, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, при непредставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено, като тази неустойка се начислява и заплаща заедно с погасителните вноски. Излага, че съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. По този начин на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 2693,97лв., разпределена на една вноска, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна вноска нараства на 174,28 лв., видно 1 от погасителния план към договора за кредит. Според ищеца договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и 19, ал. 4 ЗПК. Първо сочи, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, не е посочено дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Навежда се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата и неустойката. На следващо място сочи, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен единствено с абсолютна стойност и не съдържа ясно и разбираемо всички компоненти, включени в него, липсва ясно разписана методика как е формиран същият. Твърди се, че след като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава и допълнителни компонентни, които го оскъпяват, следва по ясен за потребителя начин да посочи какво е включено в тях. Поддържа, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. Излагат се подробни съображения, че неустойката е елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързана с договора, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. Сочи се, че при включване на тази неустойка действителният ГПР би надхвърлил допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

В условията на евентуалност се сочи, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна поради противоречие със закона, като противоречаща на добрите нрави, предвижда необосновано високо обезщетение и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. При изложените доводи се иска съдът да обяви сключения договор за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна визираната в договора клауза за неустойка.

Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се разноски. Ангажира писмени доказателства. Моли се ответникът да бъде задължен за предостави справки за извършените от ищеца плащания по договора.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.-К.“ **, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, а по същество – като неоснователни. Ответникът поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск за прогласяване недействителността на договора и на отделни негови клаузи, тъй като процесният договор е изцяло погасен, а защитата на ищеца може да бъде постигната в пълен обем чрез предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Позовава се на съдебна практика и на Решение на ***на ******по дело ****. Твърди още, че ищецът е предявил пред *** няколко идентични искови молби срещу ответника по повод различни договори за кредит, съдържащи едни и същи клаузи за неустойка, с цел неоправдано увеличаване на разноските, поради което счита, че е налице злоупотреба с процесуални права. На това основание прави искане за съединяване на настоящото дело с други висящи производства – гр.д. №***/***. и гр. д. №***/***. между същите страни по реда на чл. 213 ГПК, а при условията на евентуалност – при уважаване на исковете да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца за повече от едно производство.

По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор е сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, че на потребителя е предоставена изискуемата преддоговорна информация и че годишният процент на разходите е правилно определен. Счита, че уговорената неустойка не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, тъй като възникването й е обусловено от бъдещо неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията за нищожност на клаузата за 2 неустойка, като поддържа, че същата има обезпечителен характер, не противоречи на добрите нрави и не представлява неравноправна клауза. Оспорва и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като поддържа, че всички извършени плащания са получени на валидно правно основание, а при условията на евентуалност сочи, че при евентуална недействителност на договора недължимо платената сума възлиза на 348,01 евро. Претендира разноски. Ангажират се писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По първоначалния главен установителен иск:

Както вече се е произнесъл и с Определение №***/****. съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес. Независимо че процесният договор е изпълнен, преценката относно неговата действителност е обуславяща за основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което ищецът разполага с правен интерес да иска установяването й. Поради това, съдът намира, че искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От представения Договор за потребителски кредит №***/***. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 950 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите 42,58 %.

Общата сума, посочена в договора като дължима от потребителя, възлиза на 1 488,79 лв.

Предвидено е в чл. 1.9 и предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 17 от договора кредитополучателят е длъжен в ***срок от сключването му да представи поръчител или банкова гаранция. Видно от чл. 20 от Общите условия поръчителят следва да отговаря едновременно на множество изисквания, между които да е с минимален брутен осигурителен доход 1500 лв., да има безсрочно трудово правоотношение, да не е поръчител по друг кредит, да не е настоящ клиент на кредитора, да няма негативна кредитна история и да представи допълнителни документи, като окончателното одобрение във всички случаи е предоставено на преценката на кредитора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чл. 27, ал. 1 от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба начислената неустойка се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

От представения по делото погасителен план се установява, че при непредставяне на обезпечение към всяка погасителна вноска е предвидено начисляване на част от дължимата неустойка, като същата е включена в размера на месечните плащания още към момента на сключване на договора. В погасителния план е посочен и общият размер на дължимата сума от потребителя при неосигуряване на обезпечение и начисляване на неустойката, а именно 4 182,76лв.

Между страните не се спори относно сключването на процесния договор и неговото изпълнение. Спорът е съсредоточен върху въпроса дали предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите, както и какви са последиците от нейното невключване.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № ***начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по 3 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Настоящият съдебен състав приема, че уговореното плащане, макар и обозначено от страните като „неустойка“, не притежава характеристиките на неустойка по смисъла на чл.

92 ЗЗД и в този смисъл не попада в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. От съдържанието на договора и Общите условия се установява, че задължението за предоставяне на обезпечение възниква след отпускането на кредита, като на кредитополучателя е предоставен ***срок за изпълнението му. Кредитополучателят разполага с две алтернативни възможности – да представи поръчител или банкова гаранция. И двете форми на обезпечение обаче са подчинени на изисквания, които значително ограничават възможността за изпълнение в предоставения кратък срок. Съгласно чл. 20 от Общите условия поръчителят следва едновременно да отговаря на редица условия – да е на определена възраст, да получава минимален брутен доход от 1500лв., да работи по безсрочно трудово правоотношение, да няма негативна кредитна история, да не е поръчител или съдлъжник по други кредити и да не е настоящ клиент на кредитора, като освен това следва да представи и множество документи, а окончателната преценка относно приемането му е предоставена изцяло на кредитора. Алтернативно е предвидена възможност за представяне на банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора, валидна за целия срок на договора, което също представлява значително затруднение за средния потребител, още повече че следва да бъде осигурена в **срок от сключването на договора. При неизпълнение на това задължение е уговорено заплащането на сума в размер на 0,9 % от усвоения кредит за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено, като съгласно чл. 27, ал. 2 от договора тази сума се начислява и заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.