Решение № 176 от 19.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Търговище, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Сл Й. Йл като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200607 по описа за 2025 година Производството по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ДИМАР“ ООД, ЕИК 175199115 – гр.Ихтиман, със законен представител Д.Г.Д., против електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507819389, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Считайки обжалваният ел. фиш за незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, жалбоподателят желае същият да бъде отменен.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Наказващият орган - Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, не изпраща представител в с.з. Представя писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

1

На 27.02.2025 г. в 17:33 ч. пътно превозно средство /ППС/ - влекач „Волво ФХ 12 460“ с рег.№ ******* с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., се движело на територията на община Търговище, по път I -4, км 217 + 988, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС не била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ , като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за премиването. Посоченото обстоятелство било установено с устройство № 40312, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , което се намирало на път I - 4, км 217+ 988.

Поради това, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден електронен фиш № 8507819389, съобразно утвърден образец, с който за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „ДИМАР“ ООД, като собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал - извлечение от създаден доклад от eлектронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП; снимков материал към електронен фиш № 8507819389; справка за собственост на МПС с рег. № *******; известие за доставяне на ел.фиш; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ, ведно с таблица с данни за движение на ППС; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, с приложен протокол № 28765/21г. от заседание на УС на АПИ с приложение № 1, 2, 3 и 4; справка за местоположението на СКТ – 40311 и останалите приложени към делото писмени доказателства.

С обжалвания ел.фиш дружеството – жалбоподател е санкционирано за нарушение, извършено на 27.02.2025 г. Ел. фиш е издаден на основание чл.189ж от ЗДвП, която разпоредба в приложимата си към тази дата редакция /ДВ, бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024г./ предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно възражението, че е недопустимо за процесното нарушение да бъде издаден ел.фиш, е неоснователно.

От писмените доказателства по делото се установява, че обжалваният ел. фиш е издаден по образец – приложение 2, утвърден със заповед № РД- 11 -983/13.09.2021г. на председателя на УС на АПИ и съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП - посочени са място, дата, час 2 на извършване на нарушението, регистрационен номер на ППС, собственик, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното й заплащане. Налице е яснота относно елементите от състава на административното нарушение, включително време, място на извършване, изпълнително деяние, а така също и относно правното основание за налагане на санкцията. От словесното описание на нарушението и неговата квалификация, между които е налице единство, следва, че жалбоподателят е санкциониран в качеството на собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за това, че е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е изцяло заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 са давностни. Същите, според съдебна практика, включително на АС - Търговище, са приложими и в производството по издаване на ел. фиш. Според жалбоподателя, в случая е нарушен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който довод се опровергава най – малкото от факта, че административното нарушение е извършено на 27.02.2025 г., а издаденият ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 07.07.2025г. т.е. след по - малко от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това, съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, от които се установява, че дължимата за процесното ППС пътна такса не е била заплатена изцяло, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. Предвид това, съдът намира за обоснован и доказан извода, че на посочените в ел. фиш време и място същото се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП . Следователно събраните по делото доказателства несъмнено установяват нарушение на чл.

3

102, ал. 2 от ЗДвП, който задължава собственикът/ползвателят да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Основателно обаче е възражението, че наложената с ел.фиш санкция не отговаря на изискванията за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. От посоченото следва, че санкционната разпоредба, приложена в случая - чл.

187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "Имуществена санкция" в абсолютен размер от 2500 лева, противоречи на съдържащото се в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури изискване за съразмерност на предвидените наказания, доколкото от страна на законодателя не е оставена възможност наказанието да бъде индивидуализирано, в частност като се отчитат характера и тежестта на нарушението и всички други обстоятелства, които имат отношение към обществената опасност на деянието - напр. категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса и др. Не е възможно тази разпоредба да бъде тълкувана по начин, който да гарантира съответствие с принципа за съразмерност на наказанията, установен в чл.9а от Директивата, доколкото както вече се посочи, наказанието е определено в абсолютен размер и съдът няма правомощие да определя наказание извън предвидения в закона размер. При тези обстоятелства съдът приема, че единственият възможен изход е санкционната норма да остане без приложение, което следва да има за последица отмяна на ел.фиш.

С Решение на СЕС от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal се налага разбирането, че е налице задължение на националния съд да не приложи националните разпоредби, които създават пречки за пълната ефикасност на общностните норми. Както се сочи в това решение, в качеството си на общностен съд на общото право, националният съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти, като остави без приложение всяка 4 разпоредба на вътрешното право, която е в противоречие с общностното право. При съобразяване със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваният ел.фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност на наказанията, въведен с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, поради обстоятелството, че наложеното наказание е предварително определено в абсолютен размер без да е оставена възможност за неговата индивидуализация. Предвид това, санкционната норма на 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за процесното нарушение т.е. не е налице нормативно основание за санкционирането му. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция- решение по КАНД № 102/2025г. по описа на АС - Търговище.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода от делото, право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507819389, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „ДИМАР“ ООД със седалище и адрес на управление - гр.Ихтиман, ул.“Траянови врата“ № 15, ЕИК 175199115, със законен представител Д.Г.Д., за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като незаконосъобразен.