Решение № 864 от 13.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000502941 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 26.04.2021г. по гр.д. № 1316/2019г на Софийски градски съд /СГС/, І-9 с-в ЗД „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на М. И. А. сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 28.09.2017г, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018г., като искът е отхвърлен над присъдение размер до пълния претендиран от 120 000лв.

Решението е обжалвано от ищеца М. И. А. чрез пълномощник адв.К. в отхвърлителната му част за сумата от 30 000лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение от 60 000лв и дължимото според жалбоподателя от 90 000лв.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради това, че пострадалият е получил няколко тежки травми с опасност за живота, които не са съобразени от първата инстанция, както и необходимостта от постелен режим, през който пострадалият е разчитал на чужди грижи. Изтъква се още, че съдът не е обсъдил и взел предвид гласните доказателствени средства, установяващи конкретните преживени болки и безспокойства на пострадалия. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания размер от 90 000лв.

В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника ЗД „Бул Инс“АД против решението в осъдителната му част за разликата над 40 000лв до присъдените 60 000лв с 1 изложени съображения, че получените от ищеца травми контузия на гръден кош и корем, както и две фисури на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина, както и възстановигтелният перииод от месец и половина не обосновава обезщетение в посочения размер. Изтъква се още, че пострадалият е напълно възстановен и няма никакви данни за нарушен неврологичен статус, затова определеното обезщетение е прекомерно, не отговаря на съдебната практика по сходни случаи и се явява в нарушение на чл.52 ЗЗД.

В срок е подаден отговор на жалбата на застрахователя от насрещната по нея страна – М.А., с който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна части /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част за сумите 40 000лв за неимуществени вреди и 1900лв за имуществени вреди и в отхвърлителната част над размер от 90 000лв не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове на увредено лице против застраховател с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ 226 ал.1 КЗ /отм./ за компенсиране на неимуществени, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт в осъдителните му части, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ – наличие на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени и имуществени вреди на пострадалия ищец, както и причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на деликвента.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания предметът на въззивен контрол се свежда единствено до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и неговото съответствие с критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Пред първата инстанция безспорно е бил изяснен механизма на пътното произшествие, като настъпило на 28.09.2017г. около 05.00ч в гр.София, при движение на лек автомобил БМВ 320 Дрег. ***, който поради субективни дейстия на водача излязъл извън платното за движение и реализирал удар странично в бордюр и стълб за улично осветление. Пострадалият ищец на 19г. е и бил пътник на предна дясна седалка и в резултат на пътното произшествие получил травматични увреждания. От приетите пред първата инстанция заключения е обоснован и извод, че пострадалият няма принос по чл.51 ал.2 ЗЗД 2 за настъпилото увреждане и съответно основание за намаляване отговорността на застрахователя, защото с или без предпазен колан при този механизъм на директен удар, травмите /включително и най-тежката от тях на черен дроб/ биха се получили и при поставен предпазен колан.

Във връзка със спорния въпрос за обема на вредите пред първата инстанция е приета неоспорена медицинска експертиза, от която е направено заключение, че описаните в медицинската документация травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, временно опасно за живота. От изводите на медицинската експертиза се изяснява, че в пряка причинна връзка с пътното произшествие ищецът е получил травма в областта на гръден кош и корем и две фисури черен дроб, от които последвал излив на кръв в коремната кухина около 600мл, като нараняването на органа е определено за повърхностно при разпита на вещото лице в съдебно заседание. При наличие на кървяща травма на черен дроб единственото лечение е хирургично и ищецът бил опериран по спешност. Правилното лечение изисквало след интервенцията 10-15дни спазване на постелен режим при прогресивно раздвижване след операцията. След инцидента и до възстановяването пострадалият е чувствал обща отпадналост, дължаща се на кръвозагубата, която е преодоляна сравнително бързо. От констатациите на вещото лице – медик е изяснено също, че увреждането не оказва никакво влияние върху здравословното състояние на организма. В близките седмици след травмата ищецът е имал препоръчително избягването на храни и напитки, натоварващи чернодробната функция, но след приключване на възстановителните процеси – в случая около месец – месец и половина няма такива противопоказания. Поради оперативната интервенция е било необходимо щадящ режим на коремната мускулатура за един по-продължителен период от време с оглед избягване на усложнения от страна на оперативния достъп. Ищецът е бил неработоспособен за около 1-1,5месеца, след който период е напълно възстановен. Вещото лице отрича възможността пострадалият да изпитва болки занапред при определени метеорологични условия и температурни амплитуди, както и наличието на обективни данни в медицинската документация за мозъчно сътресение или съмнение за такова. Категорично по повод на поставени в тази насока въпроси вещото лице е дал отговор, че пострадалият не е изследван, нито лекуван за подобна травма, а консултацията с невролог преди приемане в лечебно заведение не обосновава извод за такава диагноза, напротив- представлява индикация, че няма открити отклонения в нормалния неврологичен статус.

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на приятел на ищеца, които следва да се кредитират в частта, в която кореспондират с изводите на медицинската експертиза относно вида на травмите и периода на лечение. Свидетелят посещавал ищеца докато бил в болнично заведение един-два пъти седмично, тогава той бил неподвижен, но после започнал да сяда на леглотоа. Ползвал обезболяващи лекарства, когато бил в болницата, а после и по време на домашното лечение не можел сам да се обслужва, затова му помагали родителите. Бил студент по това време и се притеснявал, че няма да си вземе изпитите, не можел да ходи на лекции и упражнения. Преди ПТП винаги 3 спортувал, ходел на фитнес, бягал навън, разхождал се в парковете, но след хирургическата интервенция не можел да вдига тежко, да ходи на фитнес, бил на строг хранителен режим.

Започнал да има страхове при пресичане и при возене в автомобил като пасажер, станал и по затворен и угрижен след инцидента.

С оглед на същите установени като първата инстанция факти, настоящият състав достига до извод, че жалбата на застрахователя е основателна, а тази на ищеца – неоснователна.

При определяне на паричен еквивалент на болките и страданията не са отчетени всички обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с указанията в ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд правилно е определил релевантните по този въпрос факти – степента на уврежданията – травма в областта на гръден кош и корем, както и травма на черен дроб, от която последвал излив на кръв в коремната кухина, които създават временна опасност за живота на ищеца, претърпяна оперативна интервенция, както и периода на лечение от меец – месец и половина, през който първите 14 дни е бил на постелен режим. Тези правилно установени факти, обаче не са съобразени в достатъчна степен при приложение на принципа по чл.52 ЗЗД, поради това, че лечебният период е бил сравнително кратък и в рамките на него е настъпило пълно възстановяване. Вярно е, че в период от две седмици, ищецът е търпял физически страдания и неудобства, свързани с необходимостта от постелен режим и чужди грижи, и че месец и половина е бил нетрудоспособен и принуден да спазва строг хранителен режим, както и че е ограничил физическата си активност, за да щади коремната мускулатура и това в някаква степен нарушава качеството на живот на млад човек на 19години, но тези неблагоприятни изживявания не са от характер и естество, че да обосноват компенсация в присъдения размер. Категорични са изводите на медицинската експертиза, която не е оспорена и правилно ценена от първата инстанция, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на посочения възстановителен период от месец –месец и половина, и че няма констатирани каквито и да било усложнения, включително е отречена възможността пострадалият да изпитва болки при определени метеорологични условия. Търпените болки и неудобства поради това се свеждат в рамките на лечебния период и се изразяват в необходимостта от спазване на хранителен и щадящ физически режим, които ограничения имат временен характер – 1,5 хранителен режим и около няколко месеца щадящ физически режим според вещото лице при разпита му в с.з. Безспорно пострадалият младеж на 19г е търпял освен физически страдания и ограничения, но също и негативни последици в психологичен аспект като пряка последица от преживения стрес /страх от пътуване в автомобил, лични притеснения за провал на студентските изпити/, но всички те са в сферата на обичайните изживявания при всяко стресогенно събитие и наред с обсъдените вече обстоятелства налагат извод, че обезщетението е завишено и не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД.

Пострадалият макар и получил животозастрашаващи травми е бил възстановен напълно в съвсем кратък период без каквито и да било данни за следващи неблагоприятни физически или психически последици /извън обичайните/.

4

В обобщение на посоченото, според настоящата инстанция определеният размер на обезщетението не е съобразен с конкретните обстоятелства по делото /разгледани по-горе/, както и с икономическите условия и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения в сходни случаи за същия период /2017г/. Справедлив паричен еквивалент на претърпените болки и страдания е размер от 40 000лв, за които решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между установеното за дължимо обезщетение от 40 000лв за неимуществени вреди и присъденото от първата инстанция от 60 000л, като вместо това се постанови ново по същество, с което искът се отхвърли за посочения размер. В останалата обжалвана отхвърлителна част / за разликата между присъдените 60 000лв и претендирани 90 000лв/ решението ще се потвърди.