Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 27.11.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2102/2025
Вид
Решение № 477
Подписан
27.11.2025
В сила
27.02.2026
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 126, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.161 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 163а, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Стара Загора, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530202102 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление

№

838455F824151/15.07.2025 година на Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив /оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025 година/, с което на „ГАМА СОЛАР 1“ ЕООД, ЕИК 205411833, със седалище и адрес на управление село Хрищени, улица „Свобода“№ 35, на основание чл. 180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 30640,99 /тридесет хиляди шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева за нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за данък върху добавената стойност.

В жалбата, чрез процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Евентуално счита нарушението за маловажно и моли да бъде приложена хипотезата на чл.

28 ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения 1 излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на съдебното следствие в производството се установи следната фактическа обстановка:

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F824151 от 27.05.2025 година, за това че като регистрирано по ЗДДС лице „Гама Солар 1“ ЕООД не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в размер на 30 640,99 лева в предвидения в ЗДДС срок, за данъчен период 01.06.2023 година – 30.06.2023 година по извършена доставка на стока – Bluesun BSM480PM5-78SA, количество 684 броя на стойност 92340,00 USD /170274,96 лв./. За доставката е издадена фактура №0000000066/21.06.2023 година, издадена на „Елконтакт“ ЕООД, с данъчна основа 170274,96 лева и ДДС 34054,99 лв. Данъчното събитие за доставката е възникнало на датата на издаване на фактурата – 21.06.2023 година и на тази дата данъкът в размер на 34054,99 лв. е станал изискуем и за регистрираното лице е възникнало задължение да го начисли. На основание чл. 86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, т.е. данъкът е дължим за данъчен период 01.06.2023 година – 30.06.2023 година. Съгласно изискванията на чл. 86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС е следвало „Гама Солар 1“ ЕООД да начисли данък в размер на 34054,99 лева, като размерът на данъка, посочен в данъчния документ да бъде включен при опреД.е на резултата за данъчен период 01.06.2023 година – 30.06.2023 година в справка-декларация по чл. 125 ЗДДС, подадена в офис Стара Загора, при ТД на НАП Пловдив до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период – в случая до 14.07.2023 година, както и фактурата да е посочена в дневника за продажбите за същия данъчен период. За данъчен период 01.06.2023 година – 30.06.2023 година е подадена справка декларация по

ЗДДС с входящ номер

24002733990/12.07.2023 година, но размерът на дължимия данък е включен в по-малък размер при опреД.е на резултата за периода – 3414,00 лв., а 2 издадената фактура е посочена в дневника за продажбите с грешен контрагент – Е.М.Г, дата и ДДС 3414,00лв, и данъчна основа 17070 лв. В дневник продажби подаден ведно със справка декларация входящ номер 24002733990/12.07.2023 година е включена фактура №0000000066/20.06.2023 година, , издадена на Е.М.Г за продажби на стока с ДО 17070,00 лв. и ДДС 3414,00 лв. Подадено е обяснение входящ номер 55-16-2957/12.03.2025 година от „Гама Солар 1“ ЕООД, в което е обяснено, че е допусната грешка в дневника за продажби, фактура №0000000066/20.03.2023 година, с неправилно отразен контрагент, дата и сума. Вследствие на допуснатата грешка в сумата, начисленият данък е в по-малък размер с 30640,99 лв. Остатъкът от размера на данъка от 30640,99 лв., посочен във фактура №0000000066/21.06.2023 година, издадена на „Елконтакт“ ЕООД е начислен, като е бил включен от „Гама Солар 1“ ЕООД при опреД.е на резултата за данъчния период 01.06.2023 година – 30.06.2023 година. След връчена покана за корекция по чл. 103 от ДОПК с № П-16002425017070-177-001/09.05.2025 година в справкадекларация по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 24003010659/15.05.2025 година, подадена в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив и фактура №0000000066/21.06.2023 година е посочена в дневника за продажби на подадената справка - декларация с дата 21.06.2023 година, контрагент „ЕлКонтакт“ ЕООД, с данъчна основа 170 275 лева и ДДС – 34 054,99 лева.

Нарушението е извършено на 15.07.2023 година в град Стара Загора и е констатирано на 12.03.2025 година в хода на извършване на проверка установяване на факти и обстоятелства и представено обяснение. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е квалифицирал като нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.

В срока чл. 44, ал.1 ЗАНН по така съставения АУАН е представено обяснение от управителя на санкционираното дружеството.

На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление. На дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на неначисления данък, а именно – 30 640,99 лв.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

Видно от представената

3 по делото

Фактура

№0000000066/21.06.2023 г., „Гама Солар 1“ ЕООД е извършило доставка на „ЕлКонтакт“ ЕООД на стойност 92 340,00 USD и 18 468,00 USD ДДС. От представения от жалбоподателя по делото Дневник на продажбите с ИН по ЗДДС – BG205411833 на фирма „Гама Солар 1“ ЕООД за данъчен период 06/2023 година – фактура 0000000066/20.06.2023 година е издадена за получател Е.М.Г, за общ размер на ДО за облагане с ДДС 17070,00 лева и начислен ДДС 3414,00 лв. По делото е представено искане вх. № 21538/29.11.2024 година по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, видно от което дружеството е заявило желание пред ТП на НАП да направи корекция на допусната техническа грешка при отразяване на фактура в дневниците за продажба за месец юни 2023 година и съответно и корекция на годишна данъчна декларация за 2023 година, поради допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразен контрагент и сума по фактура. Видно от представената Резолюция за извършване на проверка № П-1600242501700700РП-001/24.01.2025 година, на служители при ТД на НАП е разпоредено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на дружеството жалбоподател. Във връзка с проверката е изготвен Протокол № П-16002425017070-073-001/24.07.2025 година, в който протокол, по отношение процесната фактура е вписана следната констатация „относно фактура №0000000066/21.06.2023 година, включена в дневник продажби на името на Е.М.Г с ДО 17070,00 лв. и ДДС 414,00 лв. При извършена насрещна проверка е установено, че лицето не е получило фактурата и е извършило плащане по друга фактура, през друг данъчен период.“ В показанията на актосъставителя и свидетеля при извършване на проверката и установяване на нарушението се сочи, че във връзка с възложена проверка са били установени 2 броя невключени фактури, във връзка с които е била направена корекция от страна на дружеството жалбоподател. Фактура №0000000066/21.06.2023 година била коригирана през месец май 2025 година с доначисления ДДС. От показанията на свидетелката Р.И.Д се установява, че самата тя открила грешката на 28.11.2024 година, във връзка с което било изпратено искане за корекция. Представила обяснения във връзка с погрешно въведената фактура. На 09.05.2025 година била извършена корекцията по фактурата, вследствие на което веднага бил внесен дължимия данък, заедно с дължимите лихви.

При така установената фактическа обстановка, настоящият 4 съдебен състав достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при опреД.е на резултата за съответния данъчен период в справкадекларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

По отношение субекта на нарушението:

От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не се оспорва по същество, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по реда на Закона за данък за добавената стойност. Съгласно чл. 82, ал.1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и 5 /респ. чл.161 и чл.

163а, ал.2 ЗДДС/, в които настоящата хипотеза не попада. Не се спори по делото още и, че дружеството е доставчик по процесната фактура №0000000066/21.06.2023 година. От изложеното съдът намира, че административната отговорност е ангажирана правилно.

По отношение изпълнителното деяние на нарушението:

Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се изразява чрез бездействие – неизпълнение на задължението за начисляване на изискуемия данък, чрез невключване размера на данъка при опреД.е на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период и непосочване документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съдът намира за установено по делото това бездействие, тъй като от представените писмени доказателства се установява, че в дневника за продажбите за този данъчен период е вписан документ с идентичен номер, но с други реквизити – получател, облагаема сума и размер на ДДС. От искането за корекция на годишната данъчна декларация се установява и обстоятелството, че пълният размер на изискуемия ДДС не е включен при опреД.ето на резултата за данъчния период, включен в годишната данъчна декларация, обхващащ месец юни 2023 година.

Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Росица Дончева – служител на дружеството жалбоподател. Така съдът намира, че по безспорен начин е установено бездействието, елемент от фактическия състав 5 на разглежданото административно нарушение.

Нарушението е на просто извършване, следователно за осъществяването му не е необходимо настъпването на конкретни общественоопасни последици.

Доколкото административно-наказателната отговорност е ангажирана при условията на чл. 83, ал.1 ЗАНН, в който случай отговорността на юридическото лице се приема за обективна и безвиновна – не се явява необходимо изследването на въпроса за вината. По изложените мотиви съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател действително е било извършено нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за данък добавена стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административно-наказващият орган е преценил, че в дадения случай е неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не представлявал маловажен такъв. На първо място се установи, че преди началото на административната процедура по установяване на факти и обстоятелства е инициирана с Резолюция от 24.01.2025 година. Искането за корекция, обаче, е постъпило при административния орган на 29.11.2024 година, тоест следва да се приеме, че именно дружеството жалбоподател е инициирало процедурата по корекция по реда на чл. 126, ал.3 ЗДДС. Отделно – доказа се, че вследствие на констатираното несъответствие е била извършена корекция на дължимия от дружеството – жалбоподател данък. От показанията на свидетелката Дончева се установи, че данъкът е бил незабавно внесен след корекцията, ведно с дължимата лихва за забавата. Твърдения или доказателства в противната насока не се ангажираха от страна на въззиваемия. Отделно в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено от дружеството за първи път. Така съдът намира, че вследствие на нарушението не е ощетен държавния фиск, корекцията е извършена вследствие на добросъвестност на наказаното дружество и във връзка с дейността на същото, към момента на постановяване на наказателното постановление не са извършвани други административни нарушения от такъв характер. По този начин се стига до заключението, че от една вследствие неизпълнението на задължение на наказаното дружество към държавата липсват вредни последици, а от друга са налице смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска 6 степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Налице са предпоставките, категоризиращи това административно нарушение като маловажно, предвид легалното определение на §1, т.4 ЗАНН. Съгласно разрешенията на ТР № 1/12.12.2007 година ОСНК, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.