Решение № 311 от 10.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Плевен, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500511 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 518 от 14.04.2026 г по гр. Дело № 7215/25 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.52 във вр. с чл.45 от ЗЗД Община- Плевен, Булстат 000413974 ДА ЗАПЛАТИ на И. Н.

Н., ЕГН***, сумата от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от непозволено уврежданепретърпени болки и страдания, причинени от паднало дърво, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.10.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Община – Плевен ,в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно относно постановения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Възразява се, че пострадалият сам е шофирал до болничното заведение, където му е оказана помощ след удар по главата от 1 откъснал се клон на дърво в центъра на Плевен, не е имало мозъчно сътресение, тъй като пострадалият сам е отишъм и е шофирал до болницата, липсва причинна връзка между увреждането на менискус на долен крайник и инцидента с падналия клон. Възразява се също така, че обезщетение е присъдено за вреди, които не са изрично посочени от пострадалия в исковата молба, тъй като там се говори само за болки и страдания, а промяната на външния вид и притеснението и психологическо неудобство от белезите по главата не са били посочени. Възразява се относно изводите на РС, че подобен удар би причинил значително по големи вреди на малко дете или по – възрастен човек като се сочи, че се касае за хипотези, които не следва да се вземат предвид. Възразява се, че съдът не е възприел заключението на ВЛ относно увреждането на менискуса без да е изложил ясни мотиви защо като се възразява и срещу приемането от страна на съда, че останалият белег на главата на пострадалия ще му причинява неудобство, а ВЛ е заявило, че той може и да се скрие от останалата коса. Претендира се отмяна на постановеното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение и постановяване на друго съобразно направените възражения и съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. .

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че пострадалият е получил удар в главата, обилен кръвоизлив, на публично място, с леко мозъчно сътресение като виене на свят и прилошаване са се появили по – късно. Твърди се, че съдът има право да възприеме или не заключението на ВЛ като последното не е задължително за съда. Твърди се, че обезщетението е в адекватен размер и се претендира потвърждаване на решението.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят вида и интензитета на претърпени неимуществени вреди и тяхната обезвреда по справедливост ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

2

Пл РС е счел,че свидетелката В. Н.- майка на ищеца, посочва, че видяла падането на клона, как го ударил и че е политнал напред, подпрял се на колата пред него и с привлачане с една крачка, седнал на тротоара за малко.Заявява, че стоял няколко минути, някаква жена му дала да пие вода и не помни колко седял, но станал и залитайки отишъл към колата, като постоянно натискал клаксона и отишли до Окръжна болница.Видяла да тече много кръв от главата му.Посочва, че са ги изпратили на рентген, наложило се да чакат лекаря за обработка на раната, тъй като бил зает с друг пациент.Посочва, че бил много уплашен, подстригали го с машинка, обработили раната, не го хванала упойката, зашили раната, като охкал при всеки шев.Заявява, че лекарят казал, че ако тази рана е била на дете или много възрастен човек, можело е да го остави на място и добре, че е бил силен, здрав два метра висок ищеца.Полежал малко в болницата и тръгнали да се прибира.Заявява, че се прибрали с колата, като ищецът шофирал, но всичко му било в мъгла и карал бавно.Навън валяло дъжд и е капело по главата му и той е охкал. Вкъщи легнал, сложили му шапка, да е на меко, защото го убивала възглавницата, пил е болкоуспокояващо, което му изписали.Заявява, че 1520дни не се къпал, заради конците, стенел е , виело му се е свят.Свидетелката посочва, че през нощта е имало буря и е имало много изпопадали клонове около дървото, а този клон е бил голям, гол, сух и здрав.Заявява, че после нарочно е минавала няколко дни и клонът не е бил вдигнат. Свидетелката В.

Н. – съпруга на ищеца, заявява пред РС, че редовно се чуват със съпруга си и в този ден му е звъняла много пъти, но не вдигал телефона.Когато й е вдигнал е звучал странно, тихо, а по принцип говорел с по - висок тон.Когато са се прибрали със свекърва й и двамата са били притеснени, имало кръв по блузата му, с обинтована глава, по къс ръкав, а е било студено.Посочва, че детето се стреснало и преспънало като е видяло баща си.Заявява, че се е оплакал, че го боли главата, пил е вода, казал е, че му се гади и е отишъл до банята, но с нейна помощ.Заявява, че след това са започнали мъките- боляло го е, не е могъл да спи, стряскал се, искал да е с шапка, да не го виждат децата, да не ги травмира.Почнал да се получава по късно от болки в кръста и в коляното- и се е стигнало до операция на коляното.Посочва, че се е грижела по цял ден, което е променило и на цялото семейство ритъма и на начина на живот наобратно, тъй като обикновено той се е грижел за семейството и е бил стълба на същото, 3 карал е децата на училище.Заявява, че в началото се е налагало да влиза с него в банята – тъй като не трябвало да си мокри главата, а и да не стои сам, да не му прилошее.Посочва пред РС, че към настоящия момент ходи на контроли прегледи и последният е бил януари месец.

По делото е изготвена СМЕ, като ВЛ е съобразило представените от ищеца доказателства за извършени прегледи и манипулации: -Лист за преглед в спешно отделение№22771/04.10.2025г., в който е посочено- открита рана с неуточнена локация, не е губил съзнание по данни на пациента, отрича гадене и повръщане, - съдебно медицинско удостоверение№481/25г.- за преглед на 06.10.20256г.- не е губил съзнание, оплаква се от болка, главоболие, виене на свят.Установена е рана 7 см, защита със 7 шева, -болничен лист№Е20250236652- предписан домашно амбулаторен режим на лечение, в отпуск 14 дни, -амбулаторен лист №25280В09Е275/07.10.2025г. при посещение на очен лекар - като е описано, че се оплаква от намалено зрение, главоболие, повръщане, -амбулаторен лист 2528020А1С04/07.10.2025г., издаден от неврохирург- е посочена диагноза :мозъчно сътресение,, оплакване за гадене, световъртеж, главоболие, - фиш за КТ на 08.10.2025г. за изследване на главата- не се визиуализират костни лезии и липсват КТ данни за травматични увреди на мозъчния паренхим,амбулаторен лист№252811086887/08.10.2025г. за повторен преглед, дадено е заключение, че не се налага неврохирургично оперативно лечение и е издадена рецепта,Амбулаторен лист №**********Ао/15.10.2025г. – издаден от ортопед травматолог – за установени болки и ограничения на движенията на двете колянни стави, установено палпаторна болезненост, наличие на излив в ставите,- Фиш за МЗТ на коланите стави, амбулаторен лист от 06.11.2025г.за появили се болки от няколко седмици, след усукване на лява колянна става, ИЛ за оперативна интервенция по к.п.№159. ВЛ е посочило пред РС, че от данните по делото е установено, че лицето на 04.10.2025г. е получило ТЧМТразкъсно-контузна рана на темето вдясно, мозъчно сътресение, което е протекло без загуба на съзнанието, с присъща динамика и клинични прояви.Полученото увреждане е резултат от удар по главата от паднал клон.Полученото увреждане е довело до силни болки в мястото на нараняването, продължително страдание с насложено общо главоболие/ клинична проява на мозъчно сътресение/ и по налични данни в рамките на оздравителния процес от три седмици.Налице е временно разстройство на 4 здравето, неопасно за живота.Посочва пред РС, че от раната ще остане белег на окосмената част на главата и няма да пораснат косми за цял живот.Посочва, че е възможно в началото, поради стреса и адреналина да не усеща всички болки и да няма гадене и повръщане, а в последствие да се появят и че това е нормална картина на развой на симптомите от травмата Посочва, че при прегледа при неврохирург е установен дискординационен синдром, като не може да каже до колко е бил обективен. Относно травмата на крака и наложилата се операция посочва, че не установен скъсан менискус при инцидента и дълго време след това, ищецът е имал заболяване на ставите и отпреди това и ако е имало скъсан менискус е щяло да се разбере на момента, заради болката, която не може да бъде подтисната от адреналина , а и е ходил и не се оплаквал от тази травма при прегледите.Посочва, че при наличните данни, не може да се твърди за причинна връзка с това увреждане.

От правна страна, РС е приел, че е предявен е иск на осн. чл.52 от ЗЗД за сумата 10 000лв обезщетение за неимуществени вреди.С този иск се целят обезщетяване за претърпените болки и страдания, резултат от увреждането.

Нормата на чл.52 от ЗЗД е относително определена, и като такава тя дава възможност на съда, след като съобрази конкретните факти, въз основа на свободно формираното си убеждение да постанови справедливо решение.

Неимуществените вреди са тези, които засягат не само физическата цялост на лицето, но и психическото здраве на пострадалия.Установената съдебна практика, според РС, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението. При подобен инцидент освен физическата болка има и душевни преживявания, които отшумяват в попродължителен период. При определяне размера на обезщетението, съдът се е съобразил с характер и степен на увреждане, с претърпените болки и страдания, обема на причинените вреди, причинени и загрозявания, влошаване на другите заболявания, продължителността на отшумяване на стреса, т.е. продължителността на негативните преживявания, тяхната интензивност, факта, че след инцидента е изпитва притеснения, страх, ограничения в социалния живот, стрес по време на съня, възрастта на пострадалия, субективното му възприятие на станалото, внезапността на физическото нараняване и макар и да не се сочи от експертизата, възможността за по сериозни наранявания, засягане на жизнено – важен орган.Легалният термин“ по страведливост“ до голяма степен е изпълнени с 5 морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.При овъзмездяването е и от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. На първо място съдът отчита, че е засегнат жизнено важен орган и честата житейска логика е, че действително физиката на човека го е предпазила донякъде, тъй като на малко дете или възрастен човек биха могли да се причинят по – сериозни вреди.Едрият човек има по – дебел череп, по силни мускули на варта, по- голяма телесна маса, която абсорбира част от силата, по здрава костна структура.Отчита се, че е седнал, като една крачка е имала провличане, както посочва свид. Н., за да седне на тротоара няколко минути.Отчита се, според РС, че адреналинът, което житейски логично, да подтиска болката, както и в момента на прегледа да не имал позиви за повръщане.Ищецът е посетил множество лекари, т. е. направил е всичко необходимо за такъв род травми, за да се отстранят всякакви съмнения за допълнителни усложнения.ВЛ е посочило, че е нормално да има мозъчно сътресение и без загуба на съзнанието и да се появят в последствие- гадене, болки в главата, световъртеж. Изписани са му били и лекарства в тази връзка за облекчение на страданията и болките.Същият е би зашеметен, имало е кръв, раната е голяма на главата – седем шева и дължина 7см.Наложило се е да промени коренно начина си на живот и този на семейството си- посещавал е лекари продължителен период от време, не е водил децата на училище, грижили са се за него, дори при извършване на нормални дейности- къпане, не е можел да спи спокойно нощем, ходил е с шапка, за да не травмира децата.ВЛ е посочило, че раната е голяма и ще остане белег за цял живот и няма да порасне коса, което е нормално да предизвиква негативни преживявания у лицето и то за цял живот в ежедневието си и вкъщи и навън при срещи с други хора.Тази трайна промяна във външния вид, неминуемо води притеснение в общуването и социалните контакти, създава психологически дискомфорт и влияе на самочувствието. Определящо е и колко чувствителен е човек и колко време го преживява инцидента, като близките му хора, които го познават, посочват, че е с по- деликатна вътрешна структура. Относно травмата на крака, съдът е приел, въпреки заключението на ВЛ, което не е задължително за съда, се съобразява с всички други доказателства, че на записа се вижда рязко сгъване на краката, което неминуемо обостря да някаква степен предишно заболяване и ускорява негативния процес дори и в 6 минимална степен. Предвид изложеното и практиката на съда в страната, съдът е приел, че е претендирано обезщетение, което съответства на посочените травми физически и душевни, още повече, че и съгласно практиката психичните страдания се обезвъзмездяват по- високо при определени ситуации. При това положение, според РС, както и при съобразяване и на обществено икономическите условия в страната, което обстоятелство и в практика на ВКС, се взема предвид, е че следва да се уважи изцяло иска и присъди поисканото обезщетение за имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане и изразяващи се в причинени вреди на ищеца.Върху сумата от уважената част от иска се дължи законната лихва от деня на увреждането – 04.10.2025г., тъй като при непозволено увреждане ответникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането.