Решение № 1279 от 12.12.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.

София, 12.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Мариян Александров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВАНД № 4371 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение от 16.05.2018 г., постановено от СРС, НО, 109 състав по Н.А.Х.Д. № 8618/2017 г. съдът е признал обвиняемата Р.А.Ц. за ВИНОВНА в това, че на 24.03.2014 г., около 20. 50 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „ФИАТ“, модел „Пунто“ с peг.

№ ******по ул. „Пиротска“ с посока на движение от ул.

„Зайчар“ към „Хисаря“ и на кръстовището с бул. „Константин Величков“ при извършване на маневра „завой надясно“ към бул. „Сливница“ на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М8.2 от ППЗДвП е нарушила правилата за движение по пътищата посочени в чл. 116 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци , като намали скоростта или спре“ и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни д пропуснат пешеходците“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.П.М.- ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период повече от тридесет дни, престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

На основание чл. 78а от НК съдът е освободил обвиняемата Ц. от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500, 00 (хиляда и петстотин) лева и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Р.А.Ц. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 160, 00 (сто и шестдесет) лева разноски за изготвяне на експертизи и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 1139,41 /хиляда сто тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ лева разноски за изготвяне и представяне на експертизи и 5, 00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. К.Л. от САК, защитник на обвиняемата Ц.. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като СРС е игнорирал заключението на КМАТЕ, която сочи, два варианта за настъпване на ПТП, един от които е, че е настъпило след пешеходната пътека, а не на нея. Защитата прави разбор на доказателствата, като сочи аргументи в подкрепа на второто становище на КМАТЕ, както и че ударът е бил непредотвратим. В заключение се иска оправдаване на обвиняемата.

Съдът е допуснал въззивно съдебно следствие чрез изслушване на заключението на Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, поради обстоятелството, че същата не е подписана от вещото лице Ценко Вапцаров, починал към датата на съдебното заседание, поради което и същият беше заменен с вещото лице С.В.А..

В съдебното заседание по делото адв. Л. поддържа жалбата и не прави доказателствени искания, нито искания за отводи.

Прокурорът оспорва жалбата и не прави доказателствени искания.

В хода по същество адв. Л. посочва, че не е налице спор относно реализираното ПТП с пострадалата М..

Спорът е относно мястото на удара, като защитата навежда доводи, че ПТП-то е станало не на пешеходната пътека, а след нея, като в тази връзка прави разбор на доказателствата. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на подсъдимата.

Прокурорът моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а е установено и авторството на деянието, както и механизма на същото.

Обвиняемата Ц. лично в своя защита сочи, че не е била пешеходната пътека и мястото на ПТП-то не е там, където сочи свидетелката.

В последната си дума обвиняемата Ц. моли да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

От фактическа страна :

Обвиняемата Р.А.Ц. е родена на ***

***, българка е, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, безработна, живее в гр. ******, ЕГН:**********.

На 24.03.2014г. около 20.50ч.. в гр.София обвиняемата Ц. управлявала л.а."Фиат", модел "Пунто", с ДКН № ******по ул."Пиротска", с посока на движение от ул."Зайчар" към ул."Хисаря". Било в тъмната част на денонощието а видимостта на пътното платно се осъществявала от уличното осветление и фаровете на движещите се автомобили. Валял дъжд, поради което и пътната настилка била мокра.

Обвиняемата се движела с автомобила си в крайната дясна лента за движение на ул."Пиротска", като приближила кръстовището образувано от ул. „Пиротска" с бул.“К.Величков". Това кръстовище било регулирано от светофарна уредба, която била в работен режим.

След като светофара подал червен сигнал за управлявания от обвиняемата Ц. автомобил, тя спряла автомобила, като същевременно подала десен светлинен сигнал с мигача на превозното средство за предстояща маневра „завой на дясно”, тъй като искала да продължи по бул."К.Величков".

При подаване от светофарната уредба на зелена светлина за управлявания от обвиняемата автомобил, тя извършила десен завой. В същото време по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП на бул."К.Величков", също при зелен сигнал на светофара и за пешеходците, пострадалата пешеходка М.П.М.предприела преминаване през пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на управлявания от обв. Ц. автомобил.

След като пешеходката М.М. била стъпила на маркираната пешеходна пътека и направила няколко крачки върху нея, лекия автомобил управляван от обвиняемата извършил завой надясно по бул."К.Величков", като се движел със скорост от около 15 км/ч.

Обвиняемата Ц. продължила движението с автомобила и в следствие на това последвал удар с предната част на превозното средство в тялото на пешеходката М.. В следствие на удара М. паднала на предния капак на автомобила, след което и на пътното платно, като при пътно - транспортното произшествие й била причинена средна телесна повреда по смисъла на НК, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период повече от тридесет дни.

По доказателствата :

Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от установената от Софийски районен съд въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а именно

Гласни : показанията на свидетелите М.П.М., Д.И.Ц., И.Б.Ц., И.Г.Ц., дадени пред СРС, показанията на свидетелите Т.В.Т., Ц.А.Н., М.Д.П., С.Г.К., Д.М.К.

Писмени :

Заключението на съдебно техническа експертиза — л. 68, комплексна медико-автотехническа експертиза, чието заключение беше прието и изслушано от СГС, Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.03.2014г, скица към същия , фотоалбум , писмо от Дирекция „Национална система 112” с оптичен носител , писмо от Консорциум , Ю ти ай груп иновативни трафиксистеми”, приложения към същото: разположение на светофарната уредба, план на фазите за преминаване през кръстовището и циклограма; съдебно медицинска експертиза, епикриза, автотехническа експертиза и справка за съдимост.

Първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на свидетелските показания, като е разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, като правилно е основал върху тях своите фактически изводи.

Подобно и на първоинстанционния съд и настоящият състав дава вяра на казаното от пострадалото лице М., чиито показания относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента са подробни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. По основния спорен въпрос – мястото на настъпване на Пътнотранспортното произшествие, съдът намери, че следва да даде вяра на казаното от тази свидетелка, а именно, че това е станало на пешеходната пътека. Същата твърди, че е започнала да се движи по пешеходната пътека на зелен сигнал на светофара и след като направила няколко крачки, била блъсната от автомобила на обвиняемата. При удара се качила на капака на колата, ударила се в стъклото й и паднала на настилката в участъка около трамвайната линия, което кореспондира с пораженията върху автомобила на обвиняемата. Районният съд изключително подробно е анализирал показанията на тази свидетелка, като ги е съпоставил с казаното от свидетелката Д.Ц.и с останалите доказателства по делото и който анализ настоящата инстанция споделя напълно, поради което и не намира за нужно да го преповтаря. Следва да се отбележи, че въпреки обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не констатира тенденциозност в показанията на тази свидетелка, а напротив – казаното от нея е логично и последователно, включително и по отношение на проведения между нея и обвиняемата разговор. Ето защо и СГС кредитира казаното от нея в цялост.

Изключително задълбочено СРС е анализирал и показанията на свидетелката Д.Ц., като по основния спорен момент – мястото на ПТП-то, същите съвпадат напълно с казаното от пострадалото лице М., а именно, че катастрофата е станала на пешеходната пътека. Следва да се отбележи, че свидетелката Ц. не се е познавала нито със св. М., нито с обвиняемата Ц. от преди инцидента, поради което и съдът няма основание да подлага на съмнение казаното от Ц. въз основа на обективно възприетите от нея факти, тъй като същата е незаинтересован свидетел.

Казаното от останалите свидетели

– бащата на свидетелката Д.Ц.– св. Ц.само допълват казаното от неговата дъщеря и го подкрепят. СРС е анализирал подробно и казаното от съпруга на обвиняемата св. Ц., като правилно е преценил, че в частта с която неговите показания кореспондират с казаното от свидетелите М., Ц.и Ц., те следва да се кредитират, а по отношение на отстоянията на автомобила и пострадалата от пешеходната пътека да не бъдат кредитирани, тъй като противоречат със събраните по делото доказателства.

Съдът споделя и направения от СРС анализ на показанията на останалите свидетели – М.П., Т.Н., поемното лице К., както и на поемното лице Д.К., макар същите да не са очевидци на деянието, техните показания допринасят за изясняване на основните фактически обстоятелства, свързани с предмета на доказване.

Правилно СРС е съпоставил казаното от свидетелите К., Ц. и Ц.относно разстоянието на което се е намирала пострадалата и автомобила от пешеходната пътека, като в тази връзка правилно първата инстанция е дала вяра на Протокола за оглед на местопроизшествие.

СРС е подложил на подробен анализ обясненията на обвиняемото лице, които бяха преценени от настоящата инстанция в тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на средство за защита, като подобно и на контролираната инстанция СГС прие, че казаното от обвиняемата относно мястото на катастрофата, а именно 10 – 15 метра след пешеходната пътека е израз на нейното право да изгради защитна версия, която обаче категорично се опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и най-вече от казаното от пострадалата М. и св. Ц., които бяха кредитирани от настоящия състав по-горе.

Настоящия състав дава вяра на изготвената съдебно медицинска експертиза - л. 50 от досъдебното производство като изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания и обоснована.

Вещото лице е дало заключение че пострадалата М.П.М.е получила счупване на дясна бедрена кост, с което й е причинено трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, което отговаря на поставените въпроси.