Решение № 395 от 28.07.2021, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Разград , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20213330100503 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание 71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. Депозирана е искова молба от Д. СТ. Т. против Община-Разград, за признаване на установено, че по отношение на нея е извършен акт на дискриминация въз основа на признак увреждане, като ответникът е поддържал в периода 01.01.2013г. до 08.03.2021г. недостъпна архитектурна среда в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ гр.Разград, находящ се на втори етаж на малкото крило на бившата стоматологична поликлиника с адрес гр.Разград ул.Хаджи Димитър №30А ет.2; на осн. чл.71 ал.1 т.2 от Закона за защита на дискриминацията/ЗЗД/ ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да се въздържа и в бъдеще от по-нататъшни нарушения; на осн. чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да и заплати сумата 10000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, който е изменен в размер на 7000лв. от изкачване и слизане по стълби неудобства и притеснения от невъзможност за самостоятелно обслужване в Дневния център-ползване на тоалетни и мивки, социална изолация,препятстване за предвижване и интегриране в социална среда, емоционални травми свързани със загуба на самочувствие, чувство на физическа и емоционална малоценност, стрес, страх, чувство, че е човек „втора ръка“ за периода 08.03.2016г. до 08.03.3021г., както и законната лихва от подаване на молбата. Иска и разноски. В молбата се сочи, че от 2013г. е клиент на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ към Община Разград. По силата на договор като възложител, а ответникът като изпълнител, възложителя възлага, а изпълнителят приема и се задължава срещу заплащане да предостави следните социални дейности по предоставяне на социална услуга както следва: 1. Социални консултации; 2.Психологически консултации; 3. Трудо терапевтични дейности; 4.Здравна профилактика; 5. Двигателна рехабилитация. Услугите се предоставяли на 2 етаж от малкото крило на бившата 1 стоматологична поликлиника гр.Разград. Посещавала от 2013г. до март 2020г. три седмично-всеки понеделник, сряда и петък. След това посещенията били по график, една седмица всеки понеделник, сряда и петък, редуваща се с една седмица вторник и четвъртък. С изключение на месеците март, април, май 2020г. Твърди се, че е трудно подвижна, имала следните заболявания, съгласно ЕР на ТЕЛК от 09.04.2014г., страдала от неврит на слуховия нерв в дясно с практ. глухота и сурдитас в лява и др. В рамките на дневния център се придвижвала с помощта на две подлакътни канадки, а извън него с рингова инвалидна количка и асистент Достъпът до втория етаж се осъществявал само по стръмни стълби. Нито входът нито помещения, врати, тоалетна, мивки, ключове за електричество и други средства, са пригодени за достъп за лица с увреждания и достъпна среда съгласно Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда. Предвид бездействието на ответника, изразяващо се в неосигуряване на достъпна архитектурна среда,била поставена в неблагоприятно положение, като не била третирана като всички останали граждани, които са с физически увреждания. Поради което счита, че спрямо нея се осъществява дискриминация на основата на признак „увреждане“, чрез предоставяне на услуги при по неблагоприятни, условия за хора, предвижващи се с инвалидна количка/чл.37 ЗЗД/ и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на публични места/чл.5 ЗЗД/. Поради което претърпявала вреди-болки и страдания от изкачване и слизане по стълби, неудобства и притеснения от невъзможност за самостоятелно обслужване, препятствие за предвижване и интегриране в социална среда, емоционална травми, свързани със загуба на самочувствие, чувство за физическа и емоционална малоценност, стрес и страх, чувство, че е „втора ръка“ човек. Правото на равно третиране било нарушено,тъй като няма свободен достъп до процесната сграда.

В хода на производството ищцата е починала, като на основание чл.227 ГПК с определение №369 от 07.06.2021г. като страни са конституирани нейните наследници Р. М.

ДР. и Г. М. Д.. По отношение на първата е установено, че се е отказала от наследството, поради което спрямо нея производството следва да бъде прекратено.

Община-Разград депозира отговор. Оспорва исковете, счита иска за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. за претърпени неимуществени вреди за недопустим, по същество за неоснователен. Сочи се, че Д. СТ. Т. е починала на 26.03.2021г., като правото и е с оглед личността, процесуалното представителство не може да бъде продължено.

Възразява за това да са засегнати правата на ищеца, както да е изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане, тъй като не е налице пряка причинна връзка между нанесената емоционална вреда и прогласеното от ищцата дискриминационно поведение от Община Разград. За липса на доказателства за противоправно поведение от страна на общински служители. Както че не е ясен какъв е интензитетът на преживените от ищеца негативни емоции, за липса на доказателства за силни негативни странични емоции/медицински документи и пр./ които да сочат към нанесени неимуществени вреди от ползваната услуга, предоставяна от Община Разград. Твърди се, че е безспорно, че г-жа Т. през всичките 2 години, в които доброволно е посещавала Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ е получавала, полагащото и се добро отношение и акуратни грижи. От името на същата не са постъпвали жалби, респ. оплаквания от екипа и специалистите работещи в Центъра.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно, че Д. СТ. Т. е страдала от заболяване видно от приложеното ЕР ТЕЛК, т.е. лице с увреждане, нуждаела се от чужда помощ с оглед силно затруднение в социалното и битово обслужване. Налагало се в процесния период да се придвижва с две подлакътни канадки в затворени помещения, а извън тях с рингова инвалидна количка и асистент. Установено е безспорно също така, че Д. СТ. Т. е била клиент видно от Анекс №1 от 24.07.2012г. към договор от 21.06.2012г., Анекс №2 от 27.09.2013г., Анекс №5 от 14.09.2015г., договор от 30.09.2016. със срок на действие три години, съответно с договор от 01.10.2020г. със срок на действие една година на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ към Община Разград, който посещавала няколко пъти в седмицата, видно от приложена справка.

Според показанията на разпитания по делото свидетел Г.С. познавала Д. отдавна, били съседи. С нея се виждали всеки ден последните години. Знаела, че тя посещавала център за услуги към общината, от 5 години. В седмицата 4 пъти го посещавала центъра. Тя отивала в центъра към осем и половина и се връщала кът три и половина.

Ходела с такси, което си плащала, но не сама по принцип, човек трябвало при нея, тъй като се движела с патерици. Казала и, че имало стъпала в центъра и били хлъзгави, оплаквала се и за слизане пак същото. Оплакваше се от краката, които я болели. Много стъпала трябвало да качва, като влиза в центъра, като и казала, че трябвало човек при нея като ходи в центъра, защото сама не можела било хлъзгаво.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, достъпа до входа на сградата, в която се помещава Дневния център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ се осъществява по три открити рампи, които като размери отговарят на нормите, но липсват тактилни ивици преди началото и след края на рампата. Площадката пред входната врата на сградата е с по-малко ширина от определената в Наредбата. Стълбището, което води до втория етаж, където се помещава Дневния център е едновременно, с две рампи по 12 стъпала и междинна площадка с ширина 1,67 м. и дължина 1,30м. От двете страни на стълбището има двойни метални парапети с височина 0,88-0,58м., които са с по-малка дължина от минимално изискуемата по чл.15 ал.3 от Наредба №4 от 2009г. В сградата няма асансьор или подемна платформа. Изградения вход осигуряващ достъп, не отговаря на изискванията на Наредбата. Всички врати в Дневния център са алуминиеви, изработени по традиционен начин. Бравите им са обикновени, монтирани на височина 0,95м. В обекта няма летящи или въртящи се врати.

Подовите настилки са хлъзгави и са три вида: мозайка в коридори, фоайета и стълбища, ламинат в „трудотерапевт“ №1 „медицинска сестра“, и др.; теракотни плочки в „ WC за 3 персонал“ и „WC за потребители“, „разливочна“, “трапезария“. Няма помещения, в които да има две последователни врати на панти. Във WC, където има последователни отвори за вход, не са монтирани врати на тоалетните. Санитарните помещения за ползване от лица в инвалидни колички не отговарят на всички изисквания на Наредба №4/2009г. Ключовете и контактите в помещенията са на височина от 135см. до 145 см. и не са пригодени за ползване от лица в инвалидни колички.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: По иска с правно основание чл.74, ал.1 т.1 от ЗЗДискр, вр. с чл.5 от ЗЗДискр. Безспорно е установено, че Д. СТ. Т. е била лице с увреждания по смисъла ЗХУ.

Легално определение на хора с увреждания е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗХУ , според който "Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. В § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /ДВ бр. 54/2009г. отм. ДВ бр.12 от 13.03.2021г./ е посочено, че "Хора с намалена подвижност" са хора, които имат постоянни или временни затруднения в придвижването и са разделени на 12 групи. Съгласно чл.53 ЗХУ хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникация… както до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към: елементите на достъпната среда в урбанизираните територии; сгради и съображения за обществено обслужване в областите на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, административното обслужване и други области от общественото обслужване.

Изискванията за достъпна среда са задължителни при изработване и одобряване на ПУП и техните изменения, както при изработване и одобряване на инвестиционни проекти и изграждането на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство и пр. на сградите и съоръженията. Съгласно чл.55 ЗХУ собствениците на елементи на достъпна среда, сгради и съоръжения по чл.53 ал.2 т.1 и 2. ЗХУ планират мерки, финансови средства и срокове за провеждането им в съответствие с наредбата по чл.53 ал.3 ЗХУ, т.е. Наредба №4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, вкл. на хората с увреждания действала през процесния период, разпоредбите от която са възпроизведени в Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр повелява, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. Според чл. 9 от ЗЗДискр, в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи 4 факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът следва да посочи конкретни факти свързани с минималните стандарти за достъпност, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация съответно от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. В случая е установено, че процесния период Д.Т. се придвижвала с помощта на две подлакътни канадки, а извън затворени пространства с рингова инвалидна количка и асистент. Площадката пред входната врата на сградата е с по-малка ширина от предвидената в чл.40 ал.2 от Наредбата - пред достъпния вход се устройва хоризонтална площадка с размери най-малко 150 на 180 см., а в случая е широка 1,35м и дълга 3,40м. А съгласно чл. 45 ал.1 - във входното фоайе и достъпните фоайета и коридори се осигурява достъпен маршрут с широчина най-малко 90 см. Подовите настилки трябва да са здрави, устойчиви и нехлъзгави, което според вещото лице в случая не така, подовите покрития са мозайка, ламинат и са хлъзгави, при положение, че по принцип има видове с по-грапава повърхност. Според чл.45 ал.2 от Наредбата, при наличие на стъпала във входните преддверия и фоайета се осигурява и рампа или подемна платформа. В случая такава не е налице, в сградата няма асансьор или подемна платформа.