Решение № 2863 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2863 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100507244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 12.08.2023г., постановено по гр.д. № 25693/2020г. на СРС, ГО, 143 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД срещу Ц. И. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основаное чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания по отношение на топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ул. „Б.“ №*********, с абонатен № *********: сумата от 10256, 17 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 1818, 27 лева – договорна лихва за забава за периода от 25.02.2016г. до 21.02.2019г., както и сумата в размер на 24, 00 лева за извършване на услугата дялово разпределение за 2015г., сумата в размер на 24, 00 лева за извършване на услугата дялово разпределение за 2016г., сумата в размер на 24, 00 лева за извършване на услугата дялово разпределение за 2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 10814/2019г. по описа на СРС, ГО, 143 състав. Със същото решение е отхвърлен иска за главница за сумата над 10256, 17 лева до претендираната сума от 15384,26 лева, договорна лихва за забава над сумата 1818, 27 лева до претендираната сума от 2727, 40 лева и за сумата над 24 лева до претендирания размер от 36.00 лева за услугата дялово разпределение за 2015г., сумата над 24 лева до претендирания размер от 36.00 лева за услугата дялово разпределение за 2016г , сумата над 24 лева до претендирания размер от 36.00 лева за услугата дялово разпределение за 2017г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата Ц. И., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост 1 на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Оспорва съществуването на валидно правоотношение между страните, тъй като не са представени доказателства за сключен между страните договор при общи условия. Изтъква, че представения с исковата молба индивидуален договор № 1-216-013/17.01.2005г. е със страни „Енергоконсулт“ АД и „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД. Сочи, че макар да е един от собствениците на процесния недвижим имот, въззивницата не е сключвала договор за продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение нито с „Енергоконсулт“ АД, нито с „Овергаз Мрежи“ АД. Твърди, че липсват доказателства дали и от кого е извършвана услугата дялово разпределение. Оспорва се и количеството потребена в имота на ответницата топлинна енергия, както и изправността на топлоизмервателните уреди в жилището. Счита за недоказано доставянето на топлинна енергия в съответсвие с действащата нормативна база. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. На последно място сочи, че за процесния период е издаден изпълнителн лист в полза на „Овергаз Мрежи“ АД по гр. д. № 5252/2020г. за същия недвижим имот. Претендира разноски.

Насрещната страна “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално правни норми.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД срещу частта от решението, с която са отхвърлени исковите претенции на дружеството като неоснователни. Изтъква, че между страните е налице индивидуален договор № 1-216013/17.01.2005г., по силата на който ответникът се явява потребител на топлинна енергия за целия топлоснабден имот. Цитира ТР №2 от 17.05.2018г. на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика/носителя на вещното право на ползване и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. В тази хипотеза третото ползващо се лице придобива качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Въз основа на гореизложеното счита, че е без значение дали Ц. И. е собственик на 4/6 идеални части от имота, доколкото е установено, че тя е подписала за топлоснабденото жилище индивидуален договор № 1-216-013/17.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение при общи условия. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции за разликата от 5128.09 лева главница, лихва за забава 909.13 лева, дялово разпределение за 2015г. – 12 лева, дялово разпределение за 2016г. – 12 лева, дялово разпределение за 2017г. – 12 лева. Претендира разноски.

Въззивният е изискал справка по гр. д. № 5252/2020г. по описа на СРС относно издаван изпълнителен лист, като в нея е отразено, че по делото няма издаван изпълнителен лист.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на инстанционен 2 контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Насрещната въззивна жалба е подадена в срока за отговор на въззивната жалба, от лице с правен интерес и и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По правилността на обжалваното първоинстанционно решение:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл.

150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, 3 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е също така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че за процесния период ответницата е съсобственик на обект, представляващ ап. № 13, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с адрес в гр. София, ул. “Б.” № *********, като титулярството в правото не е оспорено включително и за исковия период. В отговора на исковата молба, както и в самата въззивна жалба Ц. И. И. сочи, че е един от собствениците на горепосочения неджижим имот. Същото се установява и от приложените от Служба по вписванията справки по отношение на Ц. И. И., в които е посочено, че тя притежава 4/6 идеални части от процесния имот. Сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа и ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в нея. С оглед изложеното се налага извод, че се установява съществуването на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като съсобственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/841ac11a-05be-40e6-b74d-3d417a0f073e