Решение № 328 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1780 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 6221/2023 г. по описа на СГС, съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на К. Б. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие увреди, получени при ПТП, осъществено на 23.01.2023 г. в гр.

София, причинено виновно от Ю. Я. К., който е управлявал МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.05.2023 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на правния спор, съдът е разпределил разноски като на основание чл.38, ал.2 ЗА е присъдил в полза на адв. М. Б. Н. – Т., сумата от 3 850 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2 400 лв.

Недоволно от съдебното решение, в частта, с която на ищеца К. Б. С. е присъдено обезщетение за сумата над 30 000 лв. е останало ответното застрахователно дружество, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че съдът неправилно е приел иска за основателен в пълния претендиран размер доколкото от доказателствата по делото е видно, че не всички претендирани неимуществени вреди са доказани. Излага подробно становище в подкрепа на направените възражения и намира, че с оглед обстоятелствата по делото следва да се приеме, че обезщетение в размер 30 000 лв. е достатъчно да 1 репарира причинените вреди.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ищеца К. Б.

С., с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, съответно че същото е причинено от виновното и противоправно поведение на водачът л.а.

„Ауди 80", с peг. № ********, застрахован за риска „Гражданска отговорност“ при въззивника. Пред въззивната инстанция не се повдига спор и за наличието на съпричиняване на посочените горе увреждания от страна на въззиваемия К.

Б. С..

Безспорно е също така, че при настъпилото ПТП на К. Б. С. са причинени в пряка причинно-следствена връзка травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, счупване на лява ключица, счупване на второ, трето и четвърто ребро в ляво и плеврален излив.

Пред въззивната инстанция страните спорят за размера на обезщетението за сумата над 30 000 лв. в контекста на правилното приложение на чл. 52 ЗЗД.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

Съобразно приетото с ППВС № 4 п ри определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че счупването на лявата ключица е причинило на въззиваемия трайно 2 затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок над 30 дни, като за същия срок и едновременно с това е било трайно затруднено и движението на снагата в резултат от счупването на второ, трето и четвърто ребро в ляво. За този период той е бил и обездвижен. Същевременно е бил налице и плеврален излив, който е пряко свързан с травмата на гръдния кош. Към момента здравето е възстановено, като се установява остатъчно ограничено движение на ръката, което няма да бъде преодоляно с времето. Очаква се в бъдеще въззиваемият да изпитва болки в травмираните обрасти при промяна на времето и при натоварване.

От свидетелските показания на А. С., които настоящият съд също кредитира, доколкото са непротиворечиви и съответстват и на изводите на приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, се установява, че в началото след ПТП въззиваемият е изпитвал интензивни физически болки, не е могъл да става от леглото, да се храни и облича сам, бил е принуден да използва памперс, а преди това е бил работоспособен човек. Трудности в движението на ръката е изпитвал около 3 месеца, а като цяло болките му са продължили 3-4 месеца, през които не е бил същия човек.

Освен това се установява, че преди ПТП пострадалият е бил дружелюбен, а сега е изнервен, постоянно се оплаква, че има болки в ръката и това му пречи в работата като е развил и страх от това да се вози в автомобил.

От така описаните доказателства е видно, че настъпилите при ПТП увреждания са се отразили чувствително на начина на живот на К. Б. С., и са му причинили силни физически и емоционални терзания, както и ежедневни неудобства в обслужването и от необходимостта да бъде обслужван за всяко нещо от своите близки. Следва да се отчете и че в случая става въпрос за няколко травми в различни части на тялото, които едновременно са причинявали болки, както и проблеми при всяко движение, включително при дишането. Налице са и остатъчни отрицателни последици за здравето му, изразяващи се в ограничено движение на травмираната ръка, като в бъдеще се очаква въззиваемият да продължава да изпитва болки на местата на травмите при промяна във времето и натоварването. Като неблагоприятна трайна последица следва да се приеме и развитието на житейски обясним страх от придвижване с автомобил, за което свидетелства А. С., което неминуемо се отразява на качеството на живот. В същото време следва да се съобрази, че от доказателствата по делото става ясно, че въззиваемият е изпитвал силни болки и значителни неудобства в сравнително кратък период от време (около 3 до 4 месеца), след което здравето му е възстановено, като се изключат посочените горе трайни отрицателни изменения. Недоказани са останали твърденията му, че в резултат от получените травматични увреждания той се е променил до степен да се затвори в себе си и да преустанови социалните си контакти, както и че не е могъл и към момента не може да води иначе активния си начин на живот. Недоказана е пряката причинно-следствена връзка между ПТП и претърпения инсулт. По делото няма твърдения и доказателства травматичните увреждания и/или възстановяването от тях да са довели до продължително отделяне от работен процес, до неблагоприятни последици за професионално развитие, социалния живот или финансовата стабилност.

3

При съобразяване на приетото, въззивната инстанция намира, че възражението на въззивника за прекомерност на определения размер на обезщетение се явява основателно, като неотговарящ на реалните последици от процесното ПТП и съответно водещ до неоснователно обогатяване за пострадалия. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение следва да се определи на сумата от общо 30 000 лв., което е дължимо ведно със законната лихва, считано от 28.05.2023 г. до окончателното изплащате.

С оглед изложеното решението следва да се отмени в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за търпените при процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв. и съответно искът следва да се отхвърли за горницата над 30 000 лв.

В останалата част, с която е присъдено обезщетение за сумата до 30 000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.

По разноските:

При този изход на правния спор, на адвокат М. Б. Н. – Т., която е процесуален представител на въззиваемия К. Б. С. и е осъществила безплатно правно съдействие на основание чл. 38 ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2 887,50 лв. С оглед изхода на въззивното производство процесуалният представител на въззиваемия няма право на адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Право на разноски за производството има и въззивникът, които са в размер на 52,50 лв. деловодни разноски и 1 155 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, доколкото адвокатското възнаграждение е определено в рамките на минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, 4 НМРАВ (бр. 88 от 4.11.2022 г. ) и не са налице основания за намаляването му под този размер предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалната ангажираност на процесуалния представител включително при съобразяване на приетото с решения по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Същия има право на сторените разноски и във въззивното в размер на 1560 лв. с ДДС, съставляващи адвокатско възнаграждение. И тук съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направеното от въззиваемия, при съобразяване на същите критерии, както и факта, че адвокатското възнаграждение за тази инстанция е договорено под минималните размери на НМРАВ. Той има право и на заплатената от него държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 200 лв.

Доколкото с определение № 16757 от 01.08.2023 г., постановено по гр.д.

№ 6221/2023 г. въззиваемият е освободен от държавни такси и разноски за производството, въззивникът следва да бъде осъден да заплати такива съобразно уважената част от претенцията. В първоинстанционното производство са реализирани деловодни разноски, заплатени от бюджета на СГС в общ размер на 800 лв. като е останала дължима и държавна такса за разглеждане на спора в размер на 1600 лв. Следователно въззивникът следва 4 да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лв. разноски и 1 200 лв. такса или общо сумата от 1 800 лв.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1780 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 6221/2023 г. по описа на СГС, в частта, с която съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на К. Б. С., ЕГН **********, на основание чл.

432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие увреди, получени при ПТП, станало на 23.01.2023 г. в гр. София, причинено виновно от Ю. Я. К., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество за разликата над 30 000 лв. до пълния присъден размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 28.05.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която в полза на адвокат М. Б. Н.-Т. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА за разликата над сумата от 2 887,50 лв. до пълния присъден размер 3 850 лв., както и в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е осъдено да заплати по сметка на СГС разноски по делото за разликата над 1 800 лв. до присъдения размер от 2 400 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. С., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие увреди, получени при ПТП, станало на 23.01.2023 г. в гр. София, причинено виновно от Ю. Я. К., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 28.05.2023 г. до окончателното плащане.