Определение № 1895 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1895 гр. София, 18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900783 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца В. М. Д. против решение № 441/06.12.2024 г. по в.т.д. № 521/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 312/09.07.2024 г. по т.д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 40 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2022 г., причинено от Румен Страхилов Манов като водач на автомобил “Ивеко 3510”, с рег. № КН5866ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното й плащане.

Решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства и конкретните обективни факти, които са от значение за действителния справедлив размер на обезвредата. Не е отчел в необходимата степен мястото на травматичните увреждания – счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза, разединяване на лонното съчленение. Предприетото консервативно лечение с медикаменти е налагало 1 пълна и непрекъсната неподвижност на пострадалия. В тази връзка се подчертава, че въззивният съд не е обсъдил изживяванията на ищеца – прикован на легло, без да усеща долните си крайници, изпитващ болки, изживяващ притеснения за бъдещото си възстановяване, психически и емоционално обременен от невъзможността да обслужва сам ежедневните си хигиенни и битови нужди. Изразява се несъгласие с извода на въззивния състав за пълно възстановяване на пострадалия и връщането му към обичайния ритъм на живот, тъй като, според касатора, това противоречи на направените от вещото лице пояснения при изслушване на заключението, че е напълно възможно лицето да е изпитвало болки в рамките на 3-4 месеца, “даже и досега при натоварване”. Твърди се, че апелативният съд е пренебрегнал и механизма на получаване на травмите – вследствие на виновното поведение на делинквента върху пострадалия се стоварил авариралия автомобил, под който последният бил легнал, за да постави въже за теглене. Не е имал предвид и конкретните икономически условия в страната, както и съответните нива на застрахователно покритие към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че по този начин е допуснато нарушение на приложението на чл. 52 ЗЗД, довело до определяне на необосновано занижен размер на обезвредата. Оплакването за съществено процесуално нарушение се свежда до необсъждане на целия събран по делото доказателствен материал и незадълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което се стигнало до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция допълнително за сумата от 40 000 лева - разликата между присъдените 40 000 лева и претендираните 80 000 лева, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, да отчете отражението на телесните увреждания и негативните емоционални изживявания върху психиката на пострадалия и създаващи социален дискомфорт за определен период от време?”.

2. “Как следва да се прилага принципът на справедливост въведен в чл.

52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”.

2

3. “Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68?”.

4. “Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68, и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”.

5 . “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?”.

6. “Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?”.

7. “Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/68 г.?”.

8. “Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?”.

9. “Допустимо ли е въззивният съд да преиначава, да тълкува превратно доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство, или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да игнорира?”.

10. “Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?”.

Поддържа се, че по поставените въпроси относно приложението на критериите по чл. 52 ЗЗД е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивното решение от практика на касацията – задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., и константна такава, обективирана в решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 9/04.02.2022 г. по т.д. № 185/2021 г. на ВКС, II т.о. По така формулираните въпроси се твърди допуснато от въззивната инстанция противоречие с 3 практика на ВКС: по въпрос № 1 - с решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, II т.о.; по въпроси №№ 2-7 – р ешение № 124/28.10.2019 г. по т.д. № 1427/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 109/13.01.2021 г. по т.д. № 2410/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 61/31.01.2024 г. по гр.д. № 2063/2023 г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси №№ 8 и 9 – с Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 305/27.06.2012 г. по гр.д. № 1110/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 45/07.06.2023 г. по гр.д. № 4302/2022 г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 10 – с Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 69/23.07.2014 г. по т.д. № 1874/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 126/18.10.2019 г. по т.д. № 1785/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 222/30.01.2015 г. по т.д. № 3466/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 14/03.05.2019 г. по т.д. № 937/2018 г. на ВКС, I т.о., решение по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, I т.о., решение по гр.д. № 1368/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение по т.д. № 606/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 160/26.07.2017 г. по гр.д. № 60244/2016 г. на ВКС, IV г.о.

Цитираните от обжалващата страна съдебни решения, постановени от апелативни съдилища, не могат да послужат за достъп до касация, тъй като не попадат в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение с аргумента, че същото е поставено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. След превратно извършен анализ на доказателствата, апелативният съд е формирал неправилен извод за пълното връщане на пострадалия към обичайния му ритъм на живот.

Ответникът по касация ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД възразява срещу искането за достъп до касационен контрол с довода, че формулираните въпроси са бланкетни и по отношение на тях не се обосновава наличие на поддържаното от касатора противоречие с практиката на касационната инстанция. Оспорва подадената жалба като неоснователна.

Поддържа, че атакуваното въззивно решение е поставено при правилно изяснена фактическа обстановка и коректно дадена от съда правна квалификация на съществуващите между страните отношения. Изводите на съда са направени въз основа на установените факти и при законосъобразна преценка на ангажираните в хода на производството доказателства. Решението е мотивирано и обосновано, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при обезпечаване на съдопроизводствените правила, 4 поради което не страда от пороци по смисъла на чл. 281 ГПК, налагащи неговата отмяна. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване, а ако се допусне такова – да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която е предявен от В. М. Д. против ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лева обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, и за сумата от 1 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2022 г. на ГП Е-79, на 169 км+600м, причинено от Румен Страхилов Манов като водач на автомобил “Ивеко 3510” с рег. № КН5866ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното й плащане.