Решение № 14714 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14714 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110146861 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 2943,65 лева, от които 2563,66 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.5.2019 г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от 09.06.2022г. до изплащане на вземането, 307,57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 02.06.2022г„ както и суми за дялово разпределение 60,77 лева главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 11,65 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№30995/2022 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: ********* ИД номер:***********.

Ищецът твърди, че П. В. Т. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. Т., с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е потребител нито ползвател на топлинна енергия, не е собственик и не е ползвател на имота. Оспорва се обстоятелството, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход, че за процесния имот е доставяна нито е отчитана и потребена топлинна енергия. Оспорва се извършеното дялово разпределение, както и легитамцията на ищеца да претендира сумите за дялово разпределение. Оспорват като неоснователни поради непоставянето в забава на длъжника и акцесорните претенции за лихва. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част процесните суми- по прогнозните месечни фактури, включени отново след сторнирането на същите в общата фактура.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 09.06.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. В. Т. за сумите 2 563,66 лева (двe хиляди петстотин шестдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 307,57 лева (триста и седем лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г., 60,77лева (шестдесет лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 11,65 лева (единадесет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.

С разпореждане от 24.06.2022 г. по ч. гр. д. № 52181/2019г. по описа на СРС, съдът е 2 постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 58.87 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Със Заповед №РД-41-40 от 14.01.1985 г. на основание чл. 100 от ЗТСУ във вр. чл. 103, а л . V от ЗТСУ е определено обезщетение на ВПТ за нуждите на сина му П. В. Т.апартамент АДРЕС.

Представен е списък на броя на живущите по апартаменти в АДРЕС към 14.02.1986 г. от домсъвета, като под номер 8 е вписан П. В. Т., живущ в ап. 149 на ет. 3 С Декларация по чл. 26 от ЗМДТ от 26.05.1998г. П. В. Т. е декларирал като собствен му имот с адрес: гр. София, Район И, АДРЕС въз основа на Нотариалан акт №83, т. XVII, д.

№**** от *........** г. на I-ви Нотариус при СНС.

Видно от представения протокол от проведеното на 15.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес:АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва вход Ж. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.

Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет в помещения хол, кухня, стая и баня. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на 3 в.л.През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 148куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 13.10.1997г. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 15.06.2020г. и 26.05.2021г., като отчетите с подпис на потребител са представени на в.л. Отчетеното количество за 19/20г. е преизчислено /намалено/ с -2.322куб.м., тъй като отчета е извършен през м.юни. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ / за сградна инсталация, имот и БГВ е 2547.96 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №********* за процесния период.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.