Решение № 4836 от 13.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100511746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. Д. И. И Й. П. И. срещу решение № 11175/11.06.2025г. постановено по гр.д. № 4629/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 състав и с което на основание чл.341 от ГПК е допусната съдебна делба на недвижим имот между страните по делото при квоти: по 1/6 ид.ч. за В. Д. А., С. Д. А. и А. Д. А. и ½ при режим на СИО за и И. Д. И. и Й. П. Н.. В жалбата се твърди, че е решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е допуснато едновременно изменение на иска по основание и петитум, което е недопустимо. Правят се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалваното решение, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Твърдят, че върху процесния недвижим имот не съществува съсобственост. Считат, че недопустимо първоинстанционният съд е направил отказ от правосъдие като не е разгледал направеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за нищожност на съдебната спогодба от 1973г., евентуално – унищожаема. Излагат подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно и превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и се е произнесъл по начин, който не съответства на волята на страните по делото. Молят решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено като незаконосъобразно и предявения иск за делба се отхвърли.

От насрещните по жалбата страни – В. Д. А., С. Д. А. и А. Д. А. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В становище подадено след изтичане на срока по чл.263 ал.1 от ГПК, поддържано от процесуалния им представител в съдебно заседание за неоснователност на 1 подадената жалба и правилност на постановеното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба да недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения:

Видът порок на едно съдебно решение се определя от вида и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му, от причините довели до нарушението, както и от възможностите за отстраняването му в хода на съдебния контрол.

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Решението на СРС в атакуваната част не е постановено при липсата или наличието на някои от визираните условия, които да обуславят неговата недопустимост.

Несъстоятелни са доводите за недопустимост поради неспазване на допустимите пределите на сезирането на съда – в случая се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал недопустимо изменение на иска – едновременно по основание и петитум и в този смисъл е направено недопустимо последващо обективно съединяване на искове, като при непредоставена възможност на ответниците да представят допълнителен отговор е нарушено и правото им защита.

Следва да се има предвид, че предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, съотв. е бил десезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в този смисъл и константната практика на ВКС, в т. ч. решение № 398/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011 г. по гр. д. № 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр. д. № 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО , решение № 360/13.06.2014г. по гр.д. № 796/2012г. на ВКС, ІV ГО и мн. други.

Ето защо и въззивната инстанция, след обезсилване на недопустимото решение, също не 2 може да разгледа материалноправния спор, а с оглед порока - дължи връщане на делото на същия съд, изпращане на делото на компетентен съд или прекратяване на производство. Единственото изключение е при нередовност на исковата молба, с оглед характеристиката на въззивната инстанция и нейните правомощия да поправя процесуалните нарушения на първата инстанция (стига да не се налага конституиране на нови страни).

В случая видно от съдържанието на исковата молба, ищците твърдят, че по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 3931/1973г. между наследодателите на ищците и ответниците е възникнала съсобственост при квоти по ½ идеална част, която не е прекратена. Никъде нито в исковата молба, нито в последващи молби не се твърди, че същите се легитимират като собственици на реална част от недвижимия имот /гараж/, като единствено са навели допълнително основание и то при условията на евентуалност – за придобиване на ½ идеална част по давност чрез владение на една част от целия гараж заявено от ищците е с допълнителна молба от 30.05.2024г. и след запознаване с отговора на исковата молба от ответниците и направените от тях оспорвания.

С оглед съдържанието на разпоредбите на чл.324 и чл.343 от ГПК и характера на производството, което не случайно е самостоятелна и отделна глава в ГПК – гл.29, са налице специални процесуални правила в сравнение с общото исково производство и преклузията настъпва в един по-късен момент, включително и за ответника /а не с изтичане на срока за отговор - чл.133 от ГПК/ и това е първото съдебно заседание. Доколкото както ищецът, така и ответникът в първо съдебно заседание може да предяви установителни искове и направи оспорващи възражения, то следва да се допусне възможността и всички съществуващи основания за установяване на собствеността да бъдат разгледани и заявени именно до този момент, тъй като след това настъпва преклузия за същите.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от В. Д. А., С. Д. А. и А. Д. А. срещу И. Д. И. И Й. П. И. за допускане до делба на осем недвижими имот - ГАРАЖ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор с № 618134.409.43.1.11 по КККР на гр. София.

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да 3 има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

Не се спори между страните, а и се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства по делото, експертно заключение по СТЕ, неоспорено от страните и ценено, че:

- ищците по делото - В. Д. А., А. Д. А. и С. Д. А. са низходящи законни наследници /синове/ на М.С. А.а, с ЕГН ********** , починала на 03.03.2012г. и съпруга й Д.В.А. с ЕГН:

**********, починал на 30.04.2022г.;

- с влязло в сила съдебно решение с № 388/72/05.01.1973г. по гр.дело с № 1254/ 1972г. на Софиски районен съд, е извършена делба на недвижими имоти, в която част от съделители са наследодателите на ищците - М.С. А.а и съпруга й Д.В.А., както и ответника И. Д. И., задено с трети за спора лица, като по реда на 292 от ГПК /отм/ съсобствените между съделите имоти са разпределени и:

-в дял на М.С. А.а и съпруга й Д.В.А. е поставен апартамент на пети етаж, състоящ се от стая и сервизни помещения заедно с югозападната стая в мецанина с № 1 мазе 5, както и 19.41/ 100 ид.части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, цялото от 200 кв.м, находящо се на ул.******** и съставляващо парцел № VII-2 в кв. 120 по плана на гр. София;

-в дял на И. Д. И. - апартамент на трети етаж, състоящ се от две стаи и сервизни помещения заедно със северозападната стая и мецанина с № 3 , мазе 1, 20,11 идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, цялото от 200 кв.м, , находящо се на ул.******** и съставляващо парцел № VII-2 в кв. 120 по плана на гр. София, както както и северният гараж заедно с припадащите му се 3.49 ид.части от общите части на сградата и гореописаното дворно място;

-именно описания гараж поставен в дял на И. Д. И. е процесния недвижим имот, който към настоящият момент е с идентификатор с № 618134.409.43.1.11 по КККР на гр. София;

-към датата на постановяване на решението И. Д. И. е имал сключен граждански брак с Й. И. П. /считано от 04.07.1972г./, поради което и придобитото от имущество по съдебната делба е станало СИО – чл.13 ал.1 от СК /1986г. отм/;

- съдебното решение с № 388/72/05.01.1973г. по гр.дело с № 1254/ 1972г. на Софиски районен съд е влязло в законна сила 03.04.1973г.;

- по гр.д. № 3931/1973г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба предявена от Д.В. А. и М.С. А.а /с вх от 02.11.1973г./ срещу И. Д. И. и Й. П. И. /л.6 от делото на СРС/ е одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 02.11.1973г. – л.7 от делото на СРС, като постигнатата спогодба е в следния смисъл: Страните са се разбрали и процесния гараж да си го поделят. Гаражът да го разпределят на две равни части, като предната част да се заеме от ответниците – И. Ив. Д. и Й. И., а западната част към двора, да се вземе , заеме от ищците – Д.В. А. и съпругата му М.С. А.а. До откриване на входа от към двора, ищците и ответниците да минават от към улицата за ползуване на гаража, след което гаража да се прегради от по равни част и всеки ще бъде собственик на своята част. Така всеки ще има площ на своя гараж по 14,58 км.м. заедно с 1,52/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото при оценка 814 лв. на всяка част;

-с нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК рег. № 271 при СРС от 12.09.2023г. с № 188, том V по дело с № 905/ 2023г. е признато че И. Иимитров И. е 4 собственик на гаража, предмет на делбата с идентификатор с № *** с площ по документ от 33.78 кв.м. и 3.49 % ид.части от общите части на сградата..