Определение № 593 от 08.10.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 454/2024
- Вид
- Определение № 593
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 08.10.2024
- Състав
- Таня Живкова, Александра Нанова, Албена Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 593 гр. Монтана, 08.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Живкова
Членове:
Албена Миронова
Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500454 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274-278, във връзка с чл.
274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 121 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на частна жалба подадена лично от К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Е ул. „хххх“ № ххх, срещу Определение № 1205 от 11.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2318/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 1-ви състав, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр. Велико Търново.
В частната жалба се твърди, че обжалваният акт е неправилен, поради което се прави искане съдът да отмени определението и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждането му по същество.
По въпроса за допустимостта на обжалване на определение по подсъдността в гражданскопроцесуалната доктрина се сочи, че „Във връзка с подсъдността съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване (чл. 121). Легитимирана да обжалва е заинтересованата страна-ищецът, когато сезираният съд прекратява делото и го изпраща по подсъдност…“ (Сталев, Ж.
Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 135). На основата на тези общи теоретични положения настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК едноседмичен срок за 1 обжалване, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за основателна.
Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, приложенията към нея, постановеният от съда процесуален акт и изложеното в частната жалба, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гражданско дело № 2318/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, е образувано на 09.09.2024 г. по повод на искова молба подадена лично от К. Г. Т., в качеството му на ищец, срещу М. А. М., в качеството му на ответник.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между „Първа инвестиционна банка” АД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател и главен длъжник е сключен договор за потребителски кредит с № 096LD-R-003132 от 12.06.2015 г., изпълнението на задължението, по който е обезпечено с лично обезпечение от ищеца под формата на поръчителство. На основание качеството си на поръчител, ищецът излага, че по отношение на вземания произтичащи от този договор е образувано изпълнително дело № 20218960400581 по описа на ЧСИ И Ц , с peг. № хххх в КЧСИ, в което същият е солидарен длъжник. Посочва се, че по тази причина по това изпълнително производство, считано от 13.12.2021 г., му е наложен запор върху всички банкови сметки на негово име, по които той получавал трудови възнаграждения, били предприети действия по извършване на опис и налагане на възбрани върху недвижимо имущество собственост на неговата майка и бил насрочен опис на движими вещи в жилището, в което той живее.
Твърди се обаче, че ответникът разполагал с документ, с който договорът за кредит бил развален. Счита се, че ответникът е следвало да представи този документ в срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с това се излага, че от една страна, ответникът признавал за наличието на такъв документ, а от друга 2 страна, в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК банката също не била оспорила развалянето на договора. Не представянето, в срок, в заповедното производство от ответника на този писмен документ се намира, че представлявало злоупотреба с право. Това поведение на ответника ищецът намира за противоправно и от него твърди, че понася вреди.
От така изложеното ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан срам, душевни страдания, отрицателни емоции, притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на достойнството и често боледуване.
В частта касаеща петитума ищецът прави искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, претендирана като частична от сумата 1900 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съставът на Районен съд-гр. Монтана, в производство по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК, е приел, от една страна, че и ищецът, и ответникът имат постоянен и настоящ адрес в гр. Елена, а от друга страна, че нито кредитното правоотношение е възникнало на територията на гр. М , нито заповедното и изпълнителното производство са проведени в района на гр. М . Счел е, че липсва каквато и да е връзка между страните, предмета на делото и така сезирания съд. Предвид това е аргументирано, че е недопустим избор на местно компетентен съд. Така обосновавайки се съдът е прекратил делото и го е изпратил на друг районен съд. Тези негови изводи са послужили за постановяване на определението, което се обжалва в настоящото производство, с подадената на 12.09.2024 г. частна жалба.
Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при които ищецът поддържа, че е претърпял вреди. В случая се претендира отговорност за вреди от действие, което се счита, че представлява злоупотреба с право. Отговорността за вреди от злоупотреба с право според практиката на ВКС по правното си естество е деликтна (в този смисъл са Решение № 53 от 04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1913/2017 г., III г. о. на ВКС и Решение № 758 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС). Следователно исковата претенция в случая се основава на деликтно 3 правоотношение между страните по делото.
Спорно в случая е местно компетентен ли е на този етап Районен съд-гр. Монтана.
Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и на основание чл. 7, ал. 1, изр. 1 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Ето защо законът в чл.
118, ал. 1 от ГПК предвижда, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Независимо от това общо положение обаче съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички видове подсъдност, а единствено по отношение на родовата подсъдност (чл. 119, ал. 1 in fine от ГПК), а що се отнася до местната подсъдност само в изрично и изчерпателно посочените в закона случаи.
Така, по правило местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка по аргумент от тълкуването на разпоредбите на чл. 105-117 от Г П К . По изключение, поради изричното указание на закона, местната подсъдност представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, и съдът следи за нея служебно до приключване на първото по делото заседание, но само за тази по чл. 109 от ГПК (чл. 119, ал. 2 от ГПК) и за тези по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал.
2 от ГПК (чл. 119, ал. 3 от ГПК). Във всички останали случаи, извън посочените, за местната подсъдност не се следи служебно от съда, а по възражение за неподсъдност, което може да бъде направено единствено от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 4 от ГПК).
Чрез правилата за местната подсъдност законът посочва пред кой измежду различните в случая районни съдилища в страната следва да бъде предявен искът. Делото е местно подсъдно на този съд, с района на който то се намира в посочена от закона връзка. От различните връзки ГПК определя една от тях като общ критерий за местна подсъдност, който се прилага за всички граждански дела, за които не е предвидена друга териториална връзка. Този общ критерий е посочен в чл. 105 от ГПК, предвиждащ, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, когато той е физическо лице. В случая постоянният адрес на ответника е в гр. Ех ул. „Кххх 4
№ х Нареххд с това правилата на общата местна подсъдност могат да бъдат дерогирани от тези на изборната местна подсъдност. Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на ищеца възможност само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е местно компетентният да разгледа спора по правилата на общата местна подсъдност, когато са налице посочените критерии, свързани с особения предмет на делото. Според гражданскопроцесуалната теория подсъдността по чл. 115, ал. 1 от ГПК е приложима по иск за обезщетение на вреди от злоупотреба с процесуални права, защото злоупотребата с право както се посочи представлява деликт (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, С я, Сиела, 2020, с. 127). Така, когато исковата претенция произтича от непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, процесуалният закон урежда и изборна подсъдност, при която като предметна връзка между делото и района на действие на съда се предвижда местоизвършването на деянието (чл. 115, ал. 1 от ГПК). От твърденията изложени в исковата молба може да се направи извод, че местоизвършването е в гр. В Т . Действително в случая искът не е предявен нито пред съда в района, на който се намира постоянният адрес на ответника (Районен съд-гр.
Елена), нито пред съда в района на местоизвършване на деянието (Районен съд-гр. Велико Търново). Въпреки това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК, извън изключенията по ал. 2 и ал. 3 от същия член, измежду които не попада разглежданата хипотеза, съдът не може да следи служебно за местната подсъдност, а само по възражение на ответника направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая, по делото все още не е извършена размяна на книжа и не е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор на ответника. Едва ако впоследствие, в срока за отговор, ответникът направи отвод за местна неподсъдност, съдът следва да извърши преценката, която преждевременно е направил в обжалвания акт.
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е основателна, а определението на Районен съд-гр. Монтана е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият съдебен акт per argumentum a contrario (по аргумент на/от 5 противното) от изложеното в т. 9в на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС и т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., постановено по гр. д. № 1/2001 г., на ОСГК на ВКС, което е актуално и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г., като такъв, с който се отменя определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност, тъй като не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1205 от 11.09.2024 г., постановено по гр. д.
№ 2318/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 1 -ви състав, с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр. Велико Върново, като неправилно.
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Монтана, 1 -ви състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
Разпечатката съдържа 39 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84165fe4-b953-40cc-b16e-934fb548a133