Решение № 905 от 19.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил М. при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело № 20223100102290 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Специализирана болница по рехабилитация - Варна“ ЕАД, ЕИК 103552026 със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, курортен комплекс „***“, спирка „****“ срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „****”, № *, Варна Таурс – Е за осъждане на ответника да заплати сумата от 47417,46 лева представляващи разлика между заплатената от ищеца за периода 01.10.2017.-30.09.2022г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“, за обект с абонаментен номер 1573032, намиращ се в гр. Варна, район Приморски, курортен комплекс „***“, спира „****“, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, както и сумата от 17778,48 лева с вкл. ДДС (след допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 04.05.2023г.), с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца посредством използване собствения на ищеца трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ с цел преобразуване и пренос на ел.енергия до други потребители, за периода 01.10.2017г. – 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД вр. чл. 117, ал.8 ЗЕ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на трафопост с диспечерско наименование „ТП691“, който се намира в сграда, 1 която се явява седалище на страната в гр. Варна район Приморски, курортен комплекс „***“, спирка „****“. Трафопостът притежава необходимото оборудване с цел осъществяване преобразуване на ел. енергията от средно в ниско напрежение. Собствеността върху съоръжението е придобита по реда на чл.17а от ЗППДОП.

Трафопостът е изграден през 1971г. с построяване на сградата, в която се намира, при което относим за него е правния режим въведен в Закона за енергийното стопанство от 1948г., като към момента на построяването си е бил предназначен да обслужва единствено нуждите на лечебното заведение.

Навежда твърдения, че съоръжението не е било част от електроразпределителната мрежа с обществено предназначение, поради което и по отношение на него не е налице забрана за придобиването му. С писмо от 02.07.1998г. трафопостът е предоставен за стопанисване и управление на Лечебно – оздравително заведение гр. Варна, като в последствие със Заповед на Министъра на здравеопазването от 21.06.2000г., Лечебно – оздравително заведение -гр. Варна е преобразувана в „Специализирана болница за рехабилитация -Варна“ ЕАД (СБР –Варна). С тази заповед от преобразуваното дружество се поемат всички активи и пасиви на предходното.

На 15.05.2021г. е сключен договор №РД-16-126 за приватизация и продажба на 70% от капитала на „СБР – Варна“, като твърди, че процесният трафопост е включен в предмета на приватизационната сделка, доколкото към момента на приватизационната сделка не е захранвал други потребители на ел. енергия.

Трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ е предназначен за захранване на „СБР – Варна“. Ищецът и ответникът се намират валидно обвързани в облигационно правоотношение по доставка на ел.енергия с място за потребление, за което е разкрит аб. № 1573032, като стойността на мрежовия компонент „пренос на ел.енергия“ се заплаща на ответното търговско дружество. Твърди, че потребеното на обекта на доставка количества ел.енергия се отчитат на ниво ниско напрежение, за което обстоятелство се изготвя фактура, като сборът от заплатените за процесния период услуги пренос ниско напрежение възлиза на общо 74172,68 лева.

Счита, че доколкото собствеността върху трафопоста принадлежи на ищеца, то ответното дружество не извършва услуга по доставка на пренос на ниско напрежение, поради което липсва основание за получаване стойността на същата. Счита, че на осн. чл.14, ал.1 ПИКЕЕ следва мястото на измерване на ел.енергия да бъде на страната на по-високото напрежение при наличие на преобразуващо съоръжение, което е собственост на клиента, в която хипотеза попада настоящия казус. Позовавайки се на посочената разпоредба намира, че измерването на ел.енергия следва да бъде осъществявано на ниво средно напрежение от 20 кВ, а не на ниско такова от 0,4 кВ, каквото се осъществява към момента на сезиране на съда. При тези съображения намира, че ищецът дължи заплащане на услуга пренос „средно напрежение“, но не и такава по пренос „ниско напрежение“.Стойността на дължимата услугата пренос „средно напрежение“ за процесния период възлиза на 26755,22 лева, като 2 разликата между заплатените 74172,68 лева с дължимите такива обосновава и цената на предявения иск от 47417,46 лева.

Твърди, че ответникът използва собствения на ищеца трафопост, като осъществява доставка на ел.енергия и до други потребители, без същевременно да е сключен договор със собственика на съоръжението.

Счита, че ползването в такава хипотеза е винаги възмездно, като КЕВР е изработила Методология за определяне цените за предоставен достъп на пренос, която е приета с протокол №27/04.02.2008г. Предвид изричното нормативно определено възмездно ползване на съоръжението за трансформиране на доставяната ел. енергия, счита че е налице приложение института на неоснователното обогатяване за ответника, който ползва собствения на ищеца трафопост без заплащане, като по този начин спестява дължимо по силата на закона – чл.117, ал.8 ЗЕ плащане.

В евентуалност посочва, че обезщетение за ползване се дължи и в хипотезата, при която самата трансформаторна уредба, която се намира в трафопоста не е собственост на потребителя. Счита, че се касае за вещ, която може да бъде ползвана единствено в съвкупност, като единство между земя, сгради и трайно прикрепени съоръжения.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага възражения, като посочва, че процесната сума от 47417,46 лева е получена на валидно правно основание – на основание стойност на услугата „пренос ниско напрежение“.Такава услуга е извършвана от ответното дружество при разпределяне на електрическата енергия до обекта на ищеца.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ ведно с наличното в него оборудване.

Оспорва посоченото правно основание в АЧДС от 16.09.1999г., на който ищецът се позовава, като намира, че от него не могат да възникнат права върху процесния трафопост, включително и намиращите се в него съоръжения. Оспорва посоченото в исковата молба от ищеца писмо от 02.07.1998г. на Министерство на здравеопазването, като намира, че от него не могат да бъдат извлечени делегиращи права относно стопанисването и управлението на трафопоста в полза на държавата.Намира, че имущественото посочено в писмо от 02.07.1998г. не е индивидуализирано, при което оспорва легитимиращия ефект на АЧДС от 16.09.1999г. в полза на праводателя на ищеца – държавата, а от там и вещните права, които той претендира като неин правоприемник.

Не оспорва, че трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ е въведен в експлоатация при и по време на действието на ЗЕ от 1948г., който е действал до 30.06.1976г. Оспорва твърдението, че лечебното – оздравително заведение е построено през 1974г.Намира, че не се установява кога е построен трафопоста и кога и по какъв начин държавата е предостъпила правото за ползване на същия на лечебното – оздравително заведение. За периода 1974г.

– 2005г. излага възражения, като посочва, че трафопостът не е предоставен за управление на лечебно-оздравителното заведение за ползване на негови 3 лични нужди, съответно че не е бил предназначен и за нуждите на други потребители за същия този период.

Намира, че за ищеца не са налице предпоставките за придобиване на трафопоста по реда на чл. 17а ЗППДОП(отм.). Не се установява, кое държавно предприятие се преобразува (чийто правоприемник е ищеца), съответно липсва надлежен административен акт на Министерски съвет, заповед на министър или други определени от МС органи за преобразуване на конкретно държавно предприятие и в частност – „лечебно –оздравително заведение“.

Намира, че не се установява лечебното – оздравително заведение да е съществувало самостоятелно към 1998г.,като структурна единица, на което да е предоставено стопанисването и управлението на трафопоста. Посочва, че търговското дружество,като такова бива регистрирано едва на 03.07.2000г.

Излага възражения, като посочва, че трафопостът не е могъл да бъде придобит в собственост по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), доколкото не са били налице изключенията, които е предвиждала разпоредбата на чл. 67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, съобразно който не се включват в предмета на приватизацията обекти, които снабдяват повече от един потребител.

Поддържа, че процесното съоръжение, което ищецът сочи, че е негова собственост служи за захранване и на други потребители.

Поддържа, че въз основа на акт за частна държавна собственост ищецът се легитимира за собственик на земя и сгради, но не и на оборудване, с което се извършва разпределение на ел. енергия, при което оспорва правото на собственост върху оборудването, което се намира в трафопоста. Счита, че това оборудване е собственост единствено и само на лице, което има надлежен лиценз да осъществява дейност по електроразпределение на ел.енергия, какъвто лиценз ищцовото търговско дружество не разполага.

Оспорва твърденията за мястото, на което следва да бъде монтирано средството за търговско измерване (СТИ) –на ниво „ниско напрежение“ съобразно исковата молба, като правилното намира, че следва ад бъде на ниво „средно напрежение“, доколкото не се установява, че трафопостът е собственост на ищеца. Налице е правно основание за получаване на процесната сума, което основание произтича от разпоредбата на чл. 29, ал.3 ПТЕЕ, които регламентират задължения на потребителите на ел. енергия да заплащат цена на достъп до елекропреносната мрежа. Посочва, че задължението за плащане е за всички потребители, като същото не се определя от конкретното захранващо съоръжение. Ищецът е краен клиент, поради което и като такъв заплаща на осн. чл.28 ПТЕЕ всички мрежови услуги – пренос, достъп и др.Счита, че цената за пренос се дължи от всички клиенти независимо от това чия собственост са съоръженията – тяхна или на електроразпределителното предприятие.

Счита за неоснователно претендираното от ищеца връщане на ДДС, който е начислен с процесната сума. Намира в хипотезата евентуалност, че дори и претенцията да е основателна, то на връщане подлежи само онова,което страната е получила без основание. Платения ДДС не съставлява 4 такава сума, доколкото същата е заплатена в полза на бюджета на държавата.

Отговора на исковата молба се излагат възражения по отношение допустимост и основателност на предявения иск по реда на чл. 59 ЗЗД вр. чл.

117, ал.8 ЗЕ. Поддържат се възраженията, които са изложени в отговора на исковата молба във връзка с първият предявен от ищеца иск. Оспорва че трафопостът е изграден през 1971г., при което е представлявал държавна собственост, предназначен единствено и само за нуждите на лечебно – оздравителното заведение.Намира, че не са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОП (отм.), при което ищецът не би могъл да придобие собствеността върху съоръжението. Не е установен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Ищецът не притежава лиценз по смисъла на ЗЕ, съобразно който да получава приходи от процесното съоръжение, същият не може да осъществява дейност по пренос, преобразуване, разпределение на ел.енергия.