Решение № 722 от 26.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Сливен, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230101779 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 СК от К. К. П. срещу П. Д. П., двамата от гр. Сливен, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им съжителство малолетно дете И. П., ЕГН: ********** на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето издръжка в размер на 250,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на условия за изменение на размера й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на бащата да заплати на детето издръжка за минал период от време - от 05.05.2021 г. до 05.05.2022 г., също по 250,00 лв. месечно или общо 3000,00 лв.

Ищцата твърди, че преди около четири години започнала връзката й с ответника, като заживели заедно в Република Кипър. От връзката им се родила дъщеря им И., род. на ********* г. Ищцата твърди, че след раждането на детето, отношенията им започнали да охладняват. След като родителите на ищцата им отишли на гости през м. октомври 2021 г., отношенията между страните окончателно се влошили, като ответникът упражнил и физическо насилие срещу ищцата, за което тя подала жалби. Ищцата, заедно с родителите си и детето, се изнесли на квартира, а на 09.01.2022 г. се прибрали 1 в България. Ищцата твърди, че единствено тя се грижи за детето, а ответникът имал още три деца от първия си брак, прекратен с развод. На изложените основания моли съдът да уважи предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете. Не оспорва, че е баща на детето, нито претенциите на майката родителските права да бъдат предоставени на нея и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Оспорва обаче твърденията в исковата молба, че е упражнявал физически и психически тормоз върху ищцата, като описва, че родителите й са били против връзката им, че ищцата е заминала при него в Кипър без никакви лични вещи и без да знае чужд език, поради което страните живели в квартирата на майката на ответника и били подпомагани от нея. Отношенията между страните се влошили поради трудното им финансово положение, породено от оставането на ответника без работа поради пандемията от Ковид - 19. Ответникът оспорва искането на ищцата режимът на лични отношения на бащата с детето да е толкова ограничен и да се осъществява в присъствие на служител на МВР или социален работник. Моли да му бъде определен свободен режим и стандартният задължителен такъв. Оспорва и размера на претендираната издръжка от 250,00 лв. месечно като завишен и излага, че има още три деца, на които плаща издръжка, като синът му Д. е 17-годишен и има нужда от повече средства. Изявява готовност да заплаща на дъщеря си И. месечна издръжка в минималния размер от 177,50 лв., считано от влизане на решението в сила. Ответникът излага още, че претенцията за издръжка за минало време е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като липсват доказателства детето да е било отглеждано единствено от майка си и без участието на ответника за целия претендиран едногодишен период преди датата на исковата молба. Ответникът също претендира направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от 2 своя пълномощник - адвокат, чрез който не оспорва претенциите за упражняване на родителските права по отношение на детето от майката и определяне на местоживеенето на детето при нея, но моли за определяне на режим на лични отношения с детето, така, както е описан в отговора на исковата молба, а претенцията за издръжка да бъде уважена в минималния размер. Оспорва иска за издръжка за минало време като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето И. П., ЕГН: **********, родена в Република Кипър от фактическото им съпружеско съжителство. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът има още три непълнолетни деца от предишен свой брак, прекратен с развод, за които плаща издръжка.

Видно от приетия по делото социален доклад от ДСП - Сливен, в Република България ответникът има баба, живуща на адрес *********.

Майката полага основни грижи за детето към момента като получава и помощ и подкрепа от своите родители. Осигурени са добри жилищно-битови условия за отглеждане на детето, както и спокойна и сигурна семейна среда за развитието му. Майката разполага с необходимия родителски капацитет и желание да се грижи за дъщеря си, същата задоволява пълноценно емоционалните потребности на детето. През учебната 2022/2023 г. детето И. е записано да посещава ДГ „Божур“ в гр. Сливен. По отношение на изразеното от майката желание срещите на детето с бащата да се осъществяват в присъствие на полицейски служител и социален работник, специалистът от ДСП - Сливен, изготвил доклада, излага категорично становище, че не намира подобна необходимост, тъй като не са установени данни поведението на бащата да представлява евентуална опасност за детето.

От показанията на разпитания свидетел К. П. се установява по безспорен начин, че страните са живели заедно в Кипър до м. октомври 2021 г., когато родителите на ищцата им отишли на гости, установили, че има проблеми в отношенията им и заживели с дъщеря си и детето на квартира. В 3 началото на 2022 г. ищцата се прибрала в България, за да подготви документи за пътуване с детето, като за период от около 10 дни детето останало да живее при баща си в Кипър. След завръщането на ищцата заедно с детето в България, през м. януари 2022 г. основните грижи за детето полага майката, подпомагана от родителите си. Свид. П. описва, че детето И. е на четири навършени години, записано е да посещава детска градина, физически е здрава и не се нуждае от някакви специални грижи. Всичко необходимо за детето осигурявали майката и родителите й, а бащата на детето, откакто са се разделили с майката, не е изпращал пари за издръжка.

От личното изслушване на майката, съдът придоби преки впечатления за изразената от нея готовност и желание да упражнява родителските права спрямо детето, както и за обстоятелствата, че разходите за месечната издръжка на детето са такива, като за всяко друго дете на нейната възраст.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са и частично основателни и доказани.

По иска с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и 4 възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са възпитателските качества и моралния лик на родителите.

В настоящия случай страните не спорят упражняването на родителските права спрямо детето да бъде предоставено на майката и местоживеенето на детето да се определи при нея. С оглед ниската възраст на детето и констатациите в социалния доклад, това именно защитава и найдобрия интерес на детето.

Следва да бъде определен и задължителен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Съдът намира за неоснователно искането на ищцата срещите между бащата и детето да се осъществяват в присъствие на социален работник или полицейски служител. От една страна, в приетия по делото социален доклад изрично е описано, че не е установена подобна необходимост. От друга страна, според показанията на св. П., преди окончателното завръщане на ищцата заедно с детето в България, майката е оставила детето за около 10 дни в дома на баща му, който се е грижил за И.. Липсват твърдения и доказателства по делото през този период бащата да е не е полагал необходимите и адекватни грижи за дъщеря си, от което следва изводът, че бащата разполага с достатъчно добри условия и родителски капацитет да се грижи за дъщеря си по време на осъществяване на срещите от определения от съда режим на лични отношения.

5

Съдът намира за неоснователно и възражението на ищцата, че ответникът не разполага с жилище в България, поради което не следва да се определя режим на лични контакти на бащата с детето. Видно от приетия по делото социален доклад, ответникът има баба в гр. Сливен, живуща на *********, поради което същият разполага с жилище, в което могат да се осъществяват срещите му с детето, когато ответникът е в Република България. Наред с това, изцяло в интерес на детето е да познава и да поддържа контакти и с роднините си по бащина линия, което ще допринесе за правилното му емоционално развитие и израстване.

Предвид предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка. Като отчете, че нуждите на детето И. не се отличават от тези на всяко 4-годишно дете и са основно за храна, битови нужди, дрехи, обувки, образователни книжки и пособия, социални и културни развлечения, а от друга страна, детето все още не посещава училище, то съдът намира, че са необходими и достатъчни средства за издръжката му от около 400,00 лв. месечно.