Решение № 1387 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря А. Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110113025 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А. П. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. „Ц. С. **“, № ***, ет. **, с която претендира да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед от ***** г. на С. И. З., като представляващ работодателя „Ч. с. у. Д. о. В.“ Е., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., м-ст „Г. ч.“ № ****, вх.*, ап. ****, заповедта да бъде отменена, и ищцата да бъде възстановена на длъжността, която е заемала в ответното предприятие преди уволнението й – „учител“; да й бъде заплатена сумата от 1 085, 52 /хиляда осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща сбор от неплатени допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, дължими всеки месец в периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022г. вкл., както и сумата от 45,89 /четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляващ сбор от обезщетенията за забава върху всяко едно от допълнителните месечни трудови възнаграждения, считано от падежа за плащането му - десето число на всеки месец, следващ този, в който е изработено до 28.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 085,52 лв. от датата на предявяване на исковата молба - 29.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищцата е изпълнявала длъжността „у.“ по общообразователен предмет в **** „Д. о. В.“ ****по силата на безсрочен трудов договор № *****г., като първоначално уговореното брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1260,00 лева, което впоследствие от 01.04.2022г. е било изменено на 1415,00 лева. На 01.08.2022г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение след 30 дни на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и със заповед от 31.08.2022г. работодателят е констатирал настъпилото прекратяване на трудовия договор. Ищцата твърди, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна, поради това, че не е посочил фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а само бланкетно е цитирал нормата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, без да уточни кое е конретното обективно обстоятелство, попречило на ищцата да изпълнява трудовите си задължения и стА.ло предпоставка за нейното уволнение.

В заповедта липсват мотиви, което лишава ищцата от възможността правилно да организира защитата си. Същата твърди, че към датата на отправяне на предизвестие от работодателя й 1 не са били налице обстоятелства, които да я лишат от възможността да изпълнява своите трудови задължения, не са били налице и обективни пречки, препятстващи правилното изпълнение на трудовите й задължения. Поради това се твърди, че ответното дружество не е разполагало със субективното потестативно право да уволни ищцата по своя инициатива и прекратяването на трудовия й договор е незаконосъобразно. Посочва се още, че ответникът не е заплатил действителния размер на дължимите суми за допълнително трудово възнаграждение, формирано според броя на отработените дни. Работодателят заплащал такова само за придобития стаж и професионален опит на ищцата като учител. Към 2022 г. професионалният й стаж възлиза на 27г., поради което размерът на допълнителното трудово възнаграждение следва да е в размер на 16,2%, а не на 1,2%, които работодателят е определил и заплатил. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който претенциите се оспорват по основание и размер.

Счита, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно поради наличието на обективни пречки, попречили на ищцата да упражнява възложената й дейност - липсата на брой часове, които да покриват норматива за пълен щат по дисциплината, за която ищцата има квалификация - география, като се посочва, че общият брой часове в училището е бил увеличен, но не и по горепосочения предмет. Оспорва се твърдението на ищцата, че същата има 27 г. трудов стаж и се сочи, че стажът й при друг работодател на сходна длъжност или професия е в размер не повече от 2г. и 4м. , поради което не й се дължат претендираните с исковата молба суми.

Посочва се още, че съгл. чл. 9 от Вътрешните правила за работната заплата на ***** „Д. о. В.“ **** допълнителните възнаграждения могат да се получават за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година трудов стаж при настоящия работодател или при предходен такъв, придобит за същата, сходна, или със същия характер работа, поради което определеното ДТВ в размер на 0,6% се явява законосъобразно. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа стрА., следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № **** г., прекратено със Заповед на работодателя от ***** г.

От писмените доказателства, представни от страните, заверени за вярност – трудов договор № *****г.; анекс към трудов договор № *****г.; длъжностна характеристика; Заповед от *****г. за прекратяване на трудовото правоотношение с А. П. П. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ; предизвестие от 01.08.2022 г. до А. П. П.; копие от европейски формат на автобиография на А. П. и мотивационно писмо до директова на ***** „Д. о. В.“ ***; ведомости за периода от м. януари до м. август 2022г.; Вътрешни правила за работната заплата на *** „Д. о. В.“ ****; копие от страници на трудови книжки на А. П. П. Серия ****, № ***** за периоди: от 01.06.1990г. до 30.09.1990г., от 15.07.1992г. до 21.08.1992г., 10.05.1993 г. до 06.09.1995 г., от 11.09.1995г. до 01.01.1998г., от 01.01.1998г. до 01.07.2000г., от 03.07.2000г. до 01.04.2001г., от 01.04.2001г. до 01.09.2002г., от 02.09.2002г. до 01.02.2008г., от 01.02.2008г. до 10.10.2008г., от 10.10.2008г. до 01.11.2009г., от 01.11.2009г. до 01.06.2018г.; Серия **, № ***** за периоди: от 16.09.2019г. до 31.08.2019г., от 01.01.2022г. до 01.09.2022г.; справка от ТД на НАП, се установява, че:

Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за периода 30.12.2021 г. - 01.09.2022 г. Същото е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ едностранно от работодателя, за което на на 01.08.2022 г. на ищцата е връчено предизвестие. С изтичане на законоустановения 30-дневен срок на предизвестието работодателят е констатирал прекратяването на трудовия договор с нарочна заповед от ******г. Уговореното между страните брутно месечно трудово възнаграждение е било в размер на 1260 лева, което е изменено с анекс от 31.03.2022 г. е било увеличено в размер на 1415 лева, считано от 01.04.2022г. За периода от м. януари до м. август 2022 г. на ищцата е било изплатено уговореното месечното трудово възнаграждение, към което е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 1,2% от индивидуалната месечна заплата за придобит стаж и професионален опит при настоящия работодател, както и при предходен такъв за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В такъв размер са уредени допълнителните трудови възнаграждения във Вътрешни правила за работната заплата, приети в ****„Д. о. В.“ ****. Към датата на постъпване на работа при ответника ищцата има общ трудов стаж от 27 г., 6 м. и 3 дни, от които 1 г., 11 м. и 14 дни трудов стаж на длъжност „учител“ в О. у. „С. С. К.и М.“ - с. Т.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че при изчисляване размера на формираното допълнително трудово възнаграждение за процесния период, ако се ползва общия трудов стаж на ищцата, същото би било в общ размер на 1156, 14 лева, от които неизплатени са остА.ли 1 085, 61 лева, като лихвата за забава би била в размер на 45, 90 лв., а в случай, че за изчисленията се използва само трудовият стаж при ответника и такъв за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, допълнителното трудово възнаграждение би 2 възлизало на сумата от 78, 09 лева, от които неизплатени са 7, 56 лева, като лихвата за забава би била в размер на 0,48 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Варненският районен съд, приема от правна стрА. следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 128, т. 2, вр. чл. 244, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Предвид правната квдалификация на предявените искове и в съответствие с правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, в доказателствена тежест на ищеца е установяване на обстоятелствата относно: продължителността на придобития трудов стаж и професионален опит в друго предприятие - общ и на сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, каквато е заемала ищцата при ответника. Респ. ответникът, при успешно проведено от ищеца доказване, следва да установи обстоятелства т а , че 1. издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е съобразена със законоустановената в КТ процедура и материални предпоставки, вкл. обективна невъзможност за изпълнение на договора, т.е. че през времетраенето му е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е стА.ло невъзможно, като причини, които са породили тази невъзможност, са били непреодолими за и от страните; 2. полагащото се допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа е правилно изчислено и изплатено в цялост.

Уважаването на претенция, основаваща се на разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е обусловено от наличието на всеки един от елементите на предвидения в нея фактически състав – едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от стрА. на работодателя; същото да е извършено незаконосъобразно - при несъобразяване със законоустановената процедура и/или материални предпоставки. Доколкото законът вменява на работодателя задължението да извърши уволнението при спазване на императивните изисквания на нормативната уредба, негова е и тежестта да докаже, че е упражнил това свое субективно потестативно право законосъобразно.

Видно от приложените по делото предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят в настоящия случай е спазил процедурното изискване на чл. 328, ал. 1, вр. чл. 326, ал. 1 и ал. 2, изр. 1-во КТ за отправяне на писмено предизвестие в 30-дневен срок.

Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и нарочната заповед, с която това е констатирано прекратяването на трудовия договор, не са мотивирани от работодателя - същите не съдържат обстоятелствата попадащи в състава на посоченото основание за прекратяване - чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Съдебната практика изисква при прилагането на определени уволнителни основания, вкл. и това по т. 12, заповедта да съдържа мотиви - конкретизация на това в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е необходима, доколкото самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ начин. Това задължение на работодателя не е изпълнено, като причина за обективната невъзможност беше посочена едва в настоящото производство с отговора на исковата молба, за която обаче от стрА. на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства.

Само по себе си твърдението /респ. доказването/ за намален броя часове по география не е достатъчно за доказване законосъобразността на извършеното уволнение, тъй като това обстоятелство не обуславя приложимост на фактическия състав на чл. 328, ал.