Решение № 3550 от 01.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110203817 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК

ХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.“Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 262, представлявано от Б.П. – управител, чрез адв.И. М. – САК, срещу Наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая на дружеството – жалбоподател не е дадена никаква възможност да се защити, 1 като не е спазено задължението за уведомяване съобразно чл. 26 от АПК, респективно че е нарушено правото му на участието в производството на основание чл. 34 от АПК, като не е дадена възможност за становище във връзка с констатираното нарушение. На следващо място се поддържа, че съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, както и ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН, като в случая и при издаване на обжалваното НП наказващият орган не е обсъдил дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от ИК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и налице ли е основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се аргументи, че изцяло неверни и неправилни са констатациите в НП, че работодателят „ХХХХХХХХХХХХ” ООД не е изпълнил задължението си да застрахова ХХХХХХХХХХХХ – работник на дружеството, за риска трудова злополука, което обстоятелство се установява от представения в хода на административнонаказателното производство допълнителен списък на застрахованите работници за риска „Трудова злополука“. На последно място се сочи, че издаденото НП е неправилно, тъй като никъде и по никакъв начин административнонаказващият орган не е мотивирал позицията си да наложи санкция в определения размер.

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност се моли наказателното постановление да бъде изменено, респективно да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Силяновска, с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност – размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Б., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че съгласно приложено по делото становище от куриерска фирма „Спиди“, пратка с товарителница 62495997843 с подател Адвокатско дружество М. и получател ДИТ – София, е изпратена на 01.02.2024 г., но при обработка в куриерската фирма същата е изпаднала в склада и съдържанието й е останало без индикация. След уточнение на точното съдържание същата е била локализирана и доставена с товарителница 50744060406 на 07.03.2024 г.

По посочените съображения и доколкото препис от НП е връчено на въззивника на 18.01.2024 г., то депозираната на 01.02.2024 г. жалба срещу последното е подадена в законоустановения срок, поради което подлежи на разглеждане.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.10.2023 г. св. С. Д. Л. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, заедно с колегата си ХХХХХХХХХХХХ, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на място в обект: „Строителен обект – магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад“ УПИ I-1497,1512, ПИ ***, кв. 1 от рег. плана на м.

„кв.Горубляне - Каваците", р-н Панчарево, гр. София“, изпълняван от „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД - строител, във връзка с подаден сигнал от 3 органите на МВР за станал на 05.10.2023 г. инцидент с работник на дружеството, вследствие на което последният е починал.

В хода на проверката на горепосочения обект била изискана и представена от работодателя „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД застраховка за риска „Трудова злополука" със застрахователна полица с

№

711523211000046/27.07.2023 г., с която работодателят бил застраховал 27 работещи при него лица.

С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД била изискана сключена застраховка за риск „трудова злополука“ на работниците и служителите, актуална към датата на проверката.

Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - София на 27.11.2023 г., при която се установило, че за лицето ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, заемащ длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“ в дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, към 04.10.2023 г. няма сключена задължителна застраховка за риска "трудова злополука".

В хода на проверката бил представен добавък № 2/09.10.2023 г., с който работодателят добавил четири лица, в т.ч. ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН

********** и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ********** към Застраховка за риска „Трудова злополука".

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., препис от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ.

За констатираното нарушение св. С. Д. Л. съставил АУАН № 22 2300523/27.11.2023 г. срещу

„ХХХХХХХХХХХХ“

ООД,

ЕИК

ХХХХХХХХХХХХ, за извършено административно нарушение по чл. 52, ал.

1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал.

1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риска "трудова злополука".

АУАН бил предявен на управителя на дружеството – работодател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни 4 възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

НП било връчено на представител на въззивника на 18.01.2024 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано и настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-актосъставител С. Д. Л., призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., АУАН № 22 – 2300523/27.11.2023 г., трудов договор № ЮП-391/04.10.2023 г. между „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, карта за предварителен медицински преглед, резултати от прегледи, справка НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с уведомление и придружително писмо; заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, застрахователна полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно със списък на служителите; Добавък № 2/09.10.2023 г. към полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова злополука“, ведно с информация за промените на застрахованите л и ц а ; Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на Изпълнителния директор на 5

ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики, справка куриерска фирма Спиди.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител С. Д.

Л. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля С. Л. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира напълно.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото.

В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както 6 процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.