Решение № 31 от 29.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Добрич, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230200152 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Б. К. ЕГН ********** срещу НП № 21 – 0851 - 002162 от 23.12.2021г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предложение четвърто от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 16.12.2021г. около 16.40 часа в гр. Д., по бул. „***“ управлява лек автомобил „***, като при движението си по бул. „***“ в посока бул. „***“, преди кръстовището с ул. „***“ не изпълнява задължението си да пропусне пресичащата от дясно на ляво пешеходка С. А. В., родена на ***г. на пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, вследствие на което я блъска и допуска ПТП с пострадало лице. След настъпване на ПТП е оказал помощ на пострадалата. Издаден талон за медицинско изследване № 72662/16.12.2021г. Резултат от химичен анализ на кръвта – 0.00 на хиляда.

По делото е назначена и изготвена видеотехническа експертиза – Протокол за видеотехническа експертиза № 76. При изслушване в съдебно заседание вещото лице заяви, че е посочил със стрелката на фк. № 9 краката на преминаващата, която се движи бегом, притичва от дясно на ляво. Освен това, видно от фк. 10, движещата се жена е с тъмно яке, почти невидима.

Вижда се от кръста надолу, и то от момента, в който вече е на самата пешеходна пътека. Преди това от автомобилите, спрели от дясно в колана за червен светофар, тя не се вижда, понеже нагоре е тъмно облечена, а по светлата й част надолу, предвид дрехите, с които е облечена, не се вижда от автомобилите. Според вещото лице, цялото действие – притичването и съприкосновението с автомобила става за две секунди, като едновременно със стрелките експерта е посочил 51 – ва и 52 – ра секунда. Отново според 2 вещото лице пешеходката въобще не поглежда за преминаващи автомобили, а просто тръгва от тротоара и притичва на бегом по пешеходната пътека.

Съдът кредитира заключението на вещото обосновано, безпристрастно и компетентно дадено. лице като научно

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Съобразно чл. 114 т. 1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.

Съгласно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Следва да се отбележи, че нарушението на тази разпоредба е изключено при условията на т.нар. случайно деяние, до които изводи стигна съдът след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.

Съобразно чл. 15 от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая е налице т.нар. случайно деяние, което е обстоятелство изключващо виновността. Случайното деяние се отличава, на първо място с липса на предвиждане у дееца на настъпването на общественоопасните последици. Предпоставките за това са алтернативни деецът да не е бил длъжен или ако е бил длъжен - да не е могъл да предвиди настъпването на престъпния резултат. Следва да бъде отбелязано, че във връзка с коментирания правен институт е налице богата съдебна практика, в т.ч. именно във връзка с престъпленията по транспорта. За да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при настъпване на общественоопасни последици е необходимо: а) деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство; б) да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. /Така Решение № 318 от 11.08.1988г., III н.о. /. Същевременно, съобразно мотивите на т. 5 от 3

Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984г. по н.д. № 10/84г., ОСНК, от водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. В тази насока са и Решение № 8 от 05.01.1961г. по н.д. № 1538/1960г., III н.о., Решение № 659 по н.д. № 502/93г., I н.о., Решение № 734 от 03.12.1999г. по н.д. № 688/1999г., II н.о., Решение № 190 от 31.05.2011г. на ВКС по н.д. № 1045/2011г., III н.о., НК. В случая метереологичните условия и пътната настилка по никакъв начин не са били причина за настъпилия инцидент, също така водачът е карал с ниска скорост в рамките на законоустановената, т.е. същият се е движел бавно. По отношение на задължението му да спре, същото е възможно и задължително при възможност да възприеме пешеходеца своевременно. По делото обаче се събраха доказателства – заключението на вещото лице по назначената видеотехническа експертиза, съгласно които същият е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, а именно внезапната поява на пострадалата, съответно скоростта, с която същата се е движела, преминавайки пешеходната пътека бягайки, която е била изключително висока. При тези обстоятелства и поради поведението на пешеходеца водачът на МПС е бил в невъзможност да предотврати настъпването на инцидента.

По тези съображения съдът прие, че нарушението на правилата за движение в частност на разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, не е станало вследствие на умишлено поведение от страна на водача на МПС, а вследствие на случайно деяние, поради което и деянието не е резултат от неговото виновно поведение. Поради наличието на случайно деяние, водачът не следва да носи административнонаказателна отговорност и да бъде наказан по повдигнатото обвинение. По сочените съображения липсва и причинна връзка между поведението на водача и настъпилите травматични увреждания по отношение на пострадалата.

Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ НП № 21 – 0851 - 002162 от 23.12.2021г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на М. Б. К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предложение четвърто от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5