Решение № 99 от 21.03.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр.Велинград, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20225210100112 по описа за 2022 година

Предявени са от К. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Велинград, ***, съдебен адрес за призоваване гр. Велинград, ***, чрез адв.Й. Ат.А., против: В. К., роден на ********** г. в Югославия, гражданин на Република Сърбия, иск с правно основание 21, ал. 4 СК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на отношение на ответника, че няма принос в придобиването на следните недвижими имоти, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда - жилище апартамент с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин деветдесет и осем, точка едно, точка, две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № 181214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адм. адрес на имота: Велинград, общ. Велинград, п.к. 4600, ***, етаж 2/втори/, който самостоятелен обект представлява втори жилищен етаж, разположен в жилищна страда № 1/едно/ с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***., със застроена площ на жилището /апартамента/ от 85 /осемдесет и пет/ кв. метра, заедно с прилежащите и принадлежащи към обекта 1/2 /една втора/ идеални части от общите части в жилищната сграда, ниво 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с 1 идентификатор: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин деветдесет и осем/ по кадастралната 1 карта и кадастралните регистри на Велинград, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, одобрени със Заповед № 18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адм. адрес на поземления имот: Велинград, общ.

Велинград, п.к. 4600, ***, с обща площ на поземления имот: от 379 /триста седемдесет и девет/ кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: поземлен имот 3931, квартал 98, парцел XI, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, с описан в нотариалния акт начин на реално ползване на имота, заедно с построената в поземления имот едноетажна сграда - хангар. депо, гараж с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин деветдесет и осем, точка, две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, общ.

Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № 18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адм. адрес на имота: Велинград, общ.

Велинград, п.к. 4600, ***, която сграда представлява западен гараж от изградените в поземления имот и в режим на свързано застрояване два гаража, със застроена площ на гаража по скица от 31 /тридесет и един/ кв. метра, а по документ за собственост от 29/двадесет и девет/ кв. метра, брой етажи: един, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, придобит по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт№ 172/15.05.2019 г., рег. № 2242, нот. дело № 157/15.05.2019 г., изповядан пред Нотариус М.А. с рег. № 650 на НК София и район на действие P C Велинград, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 885/15.05.2019 г., дв. вх. рег. № 884/15.05.2019 г„ Акт № 3, том IV, н.д.

№ 447/15.05.2019 г., поради което ищецът е техен изключителен собственик, евентуално съединен с иск с правно основание по чл. 23 СК за приемане за установено, че ищцата е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на процесните недвижими имоти, придобити по време на брака между страните със средства, които са лична собственост на ищцата, без ответникът да има принос за закупуването им.

Ищцата твърди, че е сключила граждански брак с ответника В. К. на 02.09.2003 г. във Федерална република Германия, който бил регистриран в България и за него е съставен Акт за граждански брак № 3188/22.10.2003 г. от общ. София, район Сердика и с Решение № 260195/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 206 по описа за 2021 г. на Велинградски районен съд, влязло в законна сила на 20.11.2021 г., е прекратен. От брака си страните нямат родини деца. Твърди, че през 2008 г. се прибирала сама в България, заживяла постоянно тук и работи като лекар, а ответникът останал да живее и работи в Германия, където вероятно е и към настоящия момент. Поддържа, че от тогава са във фактическа раздяла, като в този период не са имали никаква лична връзка, не се виждали, не са имали общо домакинство, в което да влагат общи средства и работа, да полагат труд, да се грижат за деца, тъй като 2 не са имали такива. Сочи, че между тях е липсвала всякаква физическа, духовна и икономическа връзка, не са имали общи финанси, и всеки от тях не е знаел какво прави другия, какво е придобивал и с какви средства. По изложените съображения поддържа, че каквото и имущество да са придобивали след 2008 г. насетне то е било за собствена сметка, заплащано със собствени средства и със статут на лично и индивидуално имущество, без да е налице съвместен принос за придобиването му, тъй като бракът им е съществувал формално и имуществото не е придобивано в резултат на съвместните им усилия. Твърди, че на 15.05.2019 г. закупила процесните недвижими имоти по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 172/15.05.2019 г., рег. № 2242, н.дело № 157/15.05.2019 г., изповядан пред Нотариус М.А. с район на действие PC Велинград, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 885/15.05.2019 г., дв. вх. рег. № 884/15.05.2019 г., Акт№ 3, том IV, н.д. № 447/15.05.2019 г., с лични нейни средства, генерирани от високи работни заплати, работейки дългогодишно като лекар на две работни места във Велинград, от суми дарени й преди време от нейната майка за закупуване на жилище, след като вече е живеела сама и разделена от съпругът й, както и от продажбата на други нейни собствени недвижими имоти с достатъчно висока стойност, без да е получавала помощ или подкрепа от ответника, с когото по това време само формално са били в гр. брак. Поддържа, че тези имоти формално са със статут на съпружеска имуществена общност, но в случая не е налице особеното изискване на закона, да са придобити в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, тъй като за страните е била налице продължителна - 11 годишна пълна и абсолютна фактическа раздяла, като в този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 35/14.06.1971 г., ОСГК .

Предвид изложеното моли да бъде уважен предявения главен иск, алтернативно евентуално съединения с него. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.К. А., излага становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението на ищцата, че средствата за закупуване на процесния недвижим имот са нейни лични средства. Заявява, че ще се ползва от доказателствата представени от ищцата. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа следното:

Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да 3 стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК. За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в обстоятелствата.

От приетите и неоспорени писмени доказателства- Нотариален акт № 172/15.05.2019 г., том I, рег. № 2242, н. дело № 157, на нот. М.А., с рег. № 650, с район на действие PC Велинград, Решение № 260195/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 206 по описа за 2021 г. на Велинградски районен съд, Нотариален акт № 166/14.05.2019 г., том I, рег. № 2210, н.дело № 151/14.05.2019 г., с рег. № 650, с район на действие PC Велинград, Нотариален акт № 175/29.12.2015 г., том III, рег. № 7627, н.дело № 563, на нот. С.Д., с рег № 541, с район на действие PC Велинград, извлечение, за периода от 20.11.2014 г. до 21.02.2023 г., от банкова сметка, открита на името на ищцата и договор за дарение от 08.04.2015 г. безспорно се установява, че ищцата по време на брака си с ответникът, прекратен с влязло в сила решение през 2021 г. е придобила процесните имоти.

Видно от посочените доказателства се установява, че през 2015 г. е придобила недвижим имот на стойност 48000 лв., с който се е разпоредила на 14.05.2019 г. за сумата от 58674,90 лв.. Пак от писмените доказателства се установява, че с получената цена от продажбата, обективирана в нотариален акт № 166/14.05.2019 г., ищцата на 15.05.2019 г. е заплатила цената на процесните имоти, съобразно нотариален акт № 172/15.05.2019 г.. При това положение трябва да се изследва въпросът с какви средства е придобила недвижимият имот, предмет на покупко- продажбата, обективирана в нотариален акт № 175/29.12.2015 г., том III, рег. № 7627, н.дело № 563, на нот. С.Д., с рег № 541, с район на действие PC Велинград.

От извлечението от банковата сметка на ищцата, за периода от 20.11.2014 г. до 29.12.2015 г., безспорно се установява, че от превод на заплата и преведени суми към сметката й, от самата нея и от трети неучастващи по делото лица, сметката й е била кредитирана със сума в размер на 24458,82 лв. и съответно към 29.12.2015 г. салдото по тази сметка е било в размер на същата сума. От представения договор за дарение от 08.04.2015 г. безспорно се установява, че на ищцата е била надарена със сума в размер на 24000 лв. от трето неучастващо лице по делото.

От разпита на св. В.П.З. става ясно, че познава ищцата от 2011 г., като знае, че майка й продала имот, а парите които получила дала на ищцата, която заедно с тях и собствените си спестявания успяла да си купи жилище. От показанията й става ясно, че затова ищцата да е била в брак разбрала едва във връзка с бракоразводното им дело, като не е виждала съпруга й, и знае от нея, че от момента на раздялата им не поддържат връзка, като тя не получава финансова подкрепа от него. От разпита й се установява, че през процесния период ищцата е работила на на няколко места, като добър специалист е 4 търсена и получава добро заплащане от практиката си на лекар. Съдът счита, че събраните гласни доказателства се подкрепят от неоспорените писмени такива, приобщени по делото, поради което ги кредитира напълно.

Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в неговото качество – преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със задълженията на съпрузите по чл. 17 СК - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Според тълкувателното решение № 35/1971 г. на ВС, ОСГК когато СК въвежда СИО по отношение на придобитите по време на брака имущества, "има предвид имуществата, придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на семейството.