Протокол № 1009 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 1009 гр. Благоевград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора Б. Д. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Гергана М. Симеонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600758 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор Г..

Въззиваемият-подсъдим Н. К., редовно призован, се явява лично и с а. К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА: Производството е образувано по повод депозиран протест, в последствие приложени и допълнителни съображения към него, от прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Разлог против Присъда №19/24.04.2026г. по НОХД № 567/2022г. по описа на Районен съд – Разлог. В протеста се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Настоява се, че съдът превратно е тълкувал на доказателствата по делото в аспект за оправдаване на 1 подсъдимия по повдигнатите обвинения. Прави се нов прочит на събраната доказателствена маса по делото, като се настоява оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова по-подробно развити съоръжения и коментар на информацията, съдържаща се в гласните доказателства по делото и с нея подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения с налагане на адекватно на извършеното наказание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозирания от Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Разлог протест. Няма искания по доказателствата.

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам така представения протест и допълнителните съображения към него. Първоинстанционният съд, след като обсъди всички събрани доказателствата, а те са многобройни, постанови свои правилен съдебен акт, който молим да бъде потвърден. Нови доказателства няма да сочим.

Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозирания срещу присъда на Районен съд – Разлог протест и доколкото в същия прокурора при районната прокуратура е изложил изключително подробни съображения, включително и анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, не смятам да го преповтарям. Само на кратко – запознавайки се с мотивите на първоинстанционния съд, констатирам действително един повърхностен, избирателен и мога да кажа тенденциозен анализ на събраните по делото доказателства. За разлика от колегата, анализирал своята гледна точка, анализирал доказателствата в протеста и в подкрепа твърдението на прокуратурата, съдът в мотивите си и нарушение на процесуалния закон, не е направил такъв обоснован и задълбочен анализ на доказателствата. Предвид факта, че са налице противоречиви доказателства, гласни основно, и най-вече предвид факта, че пострадалите са непълнолетни към датата на деянието и най-вече предвид обвиненията, които са предявени на подсъдимия К..

Считам, че съдът не отчел в достатъчна степен и е подходил изключително критично към показанията на пострадалите, без да отчете, че към датата на деянието те са 15-годишни деца, извикани от възрастен, не къде и да е, не на някое публично място, не с родителите им, извикани в дома на подсъдимия, в който момент е присъствал друг възрастен, а именно свидетеля Т.. Обвинени са в извършване на кражба, заставяни и принуждавани са да върнат определена сума пари. Смятам, няма спор, въпреки приетото от съда в мотивите, че основание за некредитиране показанията на пострадалите е 2 факта, че не могли да конкретизират точната сума, нещо което и Т. не може да направи, твърдейки, че самия подсъдим към онзи момент не е знаел точната сума.

Без да отчете стресовата ситуация, в която са се намирали децата, съдът едва ли не изисква от тях абсолютна идентичност на показанията, без наличието на каквито и да било разминавания, а прокуратурата твърди, че по отношение на основните факти, досежно извършеното престъпление, противоречия няма.

На въпросната дата и място, не някой друг, а именно подсъдимия К. ги е извикал в дома му, не за нещо друго, а за да търси от тях именно сумите, които смята, че те са откраднали. Няма спор и не се спорят, че в този момент е присъствал още един възрастен, повтарям Т., който е представен като полицай. Всичко това е останало извън вниманието на съда, като същевременно не чак толкова критично е подходим към показанията именно на свидетеля Т., който в показанията си твърди, че макар първоначално пострадалите да са отричали извършването на кражба, в последствие си били признали. Като са водени разговори, че доброволно тези две лица към онзи момент, са оставили телефоните, доброволно едното лице е останало в дома на К., а другото доброволно е отишло да намери парите, да събере парите.

Интересно е как съда не си е задал въпроси. Кое е наложило да събират парите, след около 2-3 часа след евентуално извършената кражба, децата са извикани в дома. Не са казали, че парите са похарчени, след като са си признали за тази кражба. Въпреки това, тези двама възрастни мъже не са си задали този въпрос. Не са предприели действия за извикване на родителите, ако наистина са били убедени, че тези деца са извършители на кражбата.

Считам, че съдът не толкова задълбочено е обсъдил показанията на свидетел Д. и в частност приобщените по реда на чл.281 и дадени от нея в хода на ДП, където тя лично е възприела, че при проведен разговор между подсъдимия и пострадалите, К. е заявил, че ако влязат още едни път в дома му, „ще ядат шамари“. Обърнете внимание – „ще ядат шамари, само ако влязат в дома му“.

В този момент той още не знае, че те не само са влезли, а са извършили кражба, т.е. разбирайки, че парите са взети, то абсолютно е налице мотив и за лишаване от право да се придвижват свободно в пространството, и за принуда, и за връщане на парите. Доказателствата са налице, считам от показанията.

По отношение показанията на Т., искам да заявя, че доказателствата са такива, че наред с К., немалка деятелност има и той. Извън факта, че той е и близък приятел, дългогодишен, както самият той казва от 30 години, т.е. това е лице, което е присъствало по време на извършването от К. на престъпно поведение, противозаконно лишаване от свобода на непълнолетни, без да предприеме действия по преустановяване на тези действия, но самият той е водил разговори за признаване на вина и връщане на съответни суми. Както наличието на близки, приятелски отношения, така по един или друг начин, до известна степен участие има, макар да няма такова обвинение, показанията на този свидетел следва да бъдат изключени от доказателствения материал именно като такива, които подкрепят защитната теза на подсъдимия и като лице явно заинтересовано от изхода на настоящото дело.

Наличието на факта, че децата са били противозаконно лишени от възможност 3 да се придвижват, може да се изведе от самите мотиви на съда, които, стигайки до този момент от фактологията, съдът използва изрази като „възникнал спор“ или „възникнал разговор“. Много интересно за мен, от чисто житейска гледна точка, като какъв точно разговор може да възникне между двама възрастни с две деца, в ограничено пространство с нападки за извършена кражба и желание за възстановяване на сумата. Очевидно е, че в случая не говорим за приятелски разговор, а напротив – доказателствата са, според мен достатъчно, за да се обоснове наличие на принуда, включително и физическа такава, предвид съдебно-медицинските експертизи, изготвени по отношение на двамата пострадали.

Смятам, че съдът, неправилно позовавайки се на обясненията на подсъдимия, които пак казвам са очевидна, явна, защитна позиция и показанията на Т. за това, че не е било на лице противозаконно лишаване, тъй като свидетеля Ш. свободно бил напуснал помещението, в което са се намирали и доброволно оставил телефоните. Според мен доказателствата могат да бъдат интерпретирани по съвсем различен начин – той не е свободно напуснал, той е пуснат от двамата пълнолетни мъже, за да отиде до дома си, за да събере парите, които след това да им занесе и точно това се е случило. След това той се е върнал, като същевременно докато той е отишъл до дома си, второто дете е останало при тях.

По тези съображения, уважаеми окръжни съдии, по-подробно изложени от прокурорът при Районна прокуратура – Благоевград, териториално отделение – Разлог, ще Ви моля да признаете подсъдимия Н. К. за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд като наложите съответно наказание, отчитайки съдебното му минало, то е по-скоро липсата на предходни осъждания, както и периода, който е изтекъл от датата на деянието до настоящия момент. По тези съображения Ви моля за Вашия съдебен акт.

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, отново не мога да бъде съгласен с държавното обвинение по следните съображения: още в самия ОА, с който делото беше внесено в съда, прокуратурата признава, че въпросните две лица, които в последствие се явяват и пострадали, са извършили кражба от дома на клиента ми, като парите които са откраднати, това е още в първия абзац на ОА, са били на сина му и е съвсем нормално бащата да не знае сина му с какви пари разполага, при положение че живее постоянно в чужбина и се прибира само за коледно-новогодишните празници. Тази сума е събрана от подаръци.

Другият парадокс, пред който се изправяме е – твърди се, че на 10.02.2022г. около 13:30 часа, клиентът ми с цел да набави за другиго, а именно сина му имотна облага, е принудил двамата пострадали да извършат нещо против волята им, а именно да поемат имуществено задължение. Какво е против волята им – това да ги накараш да си ти върнат откраднатите пари. Това е парадокс за мен. Това нещо се потвърждава и от техните разпити, в които първоначално единият сочеше, че е откраднал 50 лева, после към други 50 лева и т.н. основния момент тука беше, че през цялото време двамата, т.нар. пострадали твърдяха, че са били заключени и малтретирани от моя клиент. По 4 тази причина беше направен оглед на място, в присъствието на съдебния състав.

Отделно от огледа, от разпитаните свидетели, основния свидетел Т., за който и държавното обвинение в момента говори, както и въпросната госпожа-съседка Д., която изначално още в обедните часове е видяла тези две лица, т.нар. пострадали, да се навъртат около къщата подозрително, след което, тя докато излезе от градината, защото ги дели там една ограда, ги вижда също двамата също подозрително да излизат от дома му. Тя също заявява, също и Т., че там на тази къща никога не се е заключвала входната врата. След направения оглед на място се установява, че входната врата е една метална врата, която даже няма брава, която води към градинката, малка градинка пред самата къща.

Следващата дървена врата, която е на самата къща, там липсва заключващ механизъм. Има фотоалбум, има доказателства в тази насока и най-вече експертиза, която казва, че близките 10-15 години на тази врата никога не е имало заключващ механизъм. Тогава как съдът да размисли думите на двамата пострадали, като не трябва да забравяме момента, че те са с множество криминални прояви още от детска възраст, защото беше твърдяно, че две деца с двама възрастни. Тези две деца са с достатъчно криминални прояви още от детска възраст, изправени вече пред обстоятелството, че са заловени, че са извършили кражба и в момента, в който клиентът ми е заявил, че ще подаде сигнал в полицията, ако не му върнат парите, затова единият тръгва да донесе парите. Това нещо е безспорно доказано. Отива да донесе парти, но след като не могъл да донесе цялата сума, каква е причината – дали са ги проиграли на комар, на казино и друго нещо, не са събирани доказателства в тази насока, тогава те доброволно предават телефоните в знак на залог, че до края на работния ден парите ще бъдат възстановени изцяло. Твърди се принуда, твърди се нанесени телесни повреди и т.н., но нека да разсъдим следното: ако събитието се е развило към 13:30 часа, първият сигнал от двамата т.нар. пострадали е даден в 21:30 часа в полицията. Това е време, през което те не са били задържани. Те са били свободни, както при първоначалното напускане на дома, за да донесе парите, е могъл да сигнализира своевременно дали от своя телефон, дали от телефон на свои роднини, близки, приятели или полицията, или да се обади на тел. 112. Той не го е сторил това. Защо? Именно защото са извършили кражбата. Следващия момент, ако в 2 часа е прекратено това, което се твърди в ОА, до 9 часа вечерта, тези 7 часа какво са правили тези двама непълнолетни. Не са ли могли веднага да подадат сигнал? Могли са. Не са подали, защото са мислили как и по какъв начин да си върнат откраднатото.