Определение № 1739 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500640 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 14554/23.02.2026 г. по описа на ВРС, подадена от И. П. Р., ЕГН **********, срещу определение № 2299/10.02.2026 г., постановено по ГД № 3162/2025 г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото в частта му относно приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявена от И. П. Р. срещу В. М. И., за заплащане на сумата 940.07 лв., с посочена равностойност в евро 396.53 евро, за периода 15.02.2025 г. – 15.01.2026 г., представляваща дължимо обезщетение за забава върху претенцията в размер на 6784.83 лв. /3469.02 евро/, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на дадените от съда указания.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че заявената претенция за сметки е конкретизирана по основание и размер, като не е налице нередовност на същата. Предвид това обстоятелство намира, че неправилно първоинстанционният съд е дал указания. Посочва, че ответната страна не е възразила срещу така заявената претенция. Отделно поддържа, че в открито съдебно заседание не са били дадени процесните указания, както и че за тях страната е узнала едва с изготвеното в закрито съдебно заседание определение за частично прекратяване на производството.

Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. И., с който оспорва жалбата. Намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно, поради което моли подадената частна жалба срещу него да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, както и наведените с частната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

С определение от 12.11.2025 г. делбеното производство по ГД № 3162/2025 г. по описа на ВРС е насрочено в открито съдебно заседание във фазата на извършването. С молба от 19.01.2026 г. съделителят И. Р., преди провеждане на първото заседание след допускане на делбата, е предявил искания по сметки срещу В. И., като част от заявените претенции било искане за осъждането й да му заплати, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 940.07 лв. (393.53 евро) за периода от 15.02.2025 г. до 15.01.2026 г., представляваща дължимо обезщетение за забава върху сумата от 6784.83 лв.

(3469.02 евро), заплатена от И. Р. във връзка с погасяване на сключен от съделителите, в качеството им на кредитополучатели, договор за кредит от 07.04.2021 г.

В открито съдебно заседание на 21.01.2026 г. първоинстанционният съд е указал на И. Р., в едноседмичен срок от заседанието, да уточни дали претендираната сума в размер на 3469,02 евро /6784,83 лв./ е половината от направените плащания в полза на „Прокредит банк България“ ЕАД за погасяване на задълженията по сключения между страните Договор за жилищен/банков кредит № 056-1157661/07.04.2021 г., а по отношение на обезщетението за забава в размер на 396,53 евро /940,07 лв./, да посочи ясно и конкретно с кое обстоятелство свързва забавата на ответницата да му заплати претендираната сума и доколкото се твърдят месечни плащания върху всяка от платените вноски, да посочи какъв е конкретният размер на забавата в периода 15.02.2025 г. – 15.01.2026 г. Съделителят е предупреден, че при неизпълнение на тези указания и ако не внесе уточнения в предоставения едноседмичен срок, производството в частта, в която са приети за съвместно разглеждане тези претенции по сметки, ще бъде прекратено.

С определение № 2299/10.02.2026 г., постановено по ГД № 3162/2025 г. по описа на ВРС, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 940.07 лв. (с посочена сума в евро 393.53 евро) е нередовна, както и че в предоставения едноседмичен срок (изтекъл на 28.01.2026 г.) страната не е отстранила констатираната нередовност, поради което е прекратил производството в тази част.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Както беше установено по – горе, съделителят Р. не е отстранил в срок констатираната нередовност на заявената претенция за сметки с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Действително същият нито е конкретизирал размера на мораторната лихва по месеци, нито е посочил началния и крайния момент на претенциите си за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид обстоятелството, че претендира заплащането на лихва за забава върху суми, които са заплащани ежемесечно. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона - чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК - нередовната искова молба се връща. На страната изрично са указани последиците от неизпълнението на дадените указания.

2

По отношение на оплакването, наведено в частната жалба, че горните указания не са били дадени в открито съдебно заседание, като за тях страната е узнала едва с произнасянето на първоинстанционния съд, с което частично е прекратил производството, съдът намира следното:

В чл. 151, ал. 1 ГПК е предвидена възможност за всеки участник в процеса да поиска поправка или допълване на протокола, изготвен във връзка с проведено открито съдебно заседание. Липсват данни страната да е оспорила съдържанието на протокола в предвидения в закона преклузивен срок. С оглед предвиденото в чл. 152 ГПК, съдът приема направеното от жалбоподателя оплакване, че процесните указания не са му дадени, за неоснователно.

В заключение, настоящият състав намира, че правилно производството пред първоинстанционния съд е прекратено в частта относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради неизпълнени от страната указания за отстраняване на констатирана нередовност.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2299/10.02.2026 г., постановено по ГД № 3162/2025 г. по описа на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ по аргумент от чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3