Решение № 238 от 11.10.2017, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 238 , гр. Добрич, 11.10.2017 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА

ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА

НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 267 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 196 ал. 1 от ГПК /отм./, вр. § 2 от ПЗР на ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1444/ 19.04.2017 г., подадена от ищеца П.Й.П.

***, с ЕГН **********, против решение № 23/ 27.03.2017 г., постановено по гр. д. № 173/ 2003 г. по описа на РС гр. Каварна, с което са били отхвърлени претенциите с правно основание чл. 30 ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС против Е.К. ***, с ЕГН **********, Ц.К.Б.,***, с ЕГН **********, П.С.Б. ***, с ЕГН **********, М.П.

***, с ЕГН **********, и П.П. ***, с ЕГН **********, за осъждането им да заплатят на ищеца следните сумите: Ц.К.Б., за получената от нея рента за нива с площ от 25. 323 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 240. 57 лв.; Е.К.П., за получената от нея рента за нива с площ от 23. 352 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 240. 86 лв.; М.П.П., за получената от нея рента за нива с площ от 25. 198 дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 239.

40 лв.; П.П.П., за получената от него рента за нива с площ от 25. 197 дка., съставляваща имот № *** в землището на гр. ***, сума в общ размер на 239. 37 лв.; П.С.Б., лично и чрез наследодателката си ***Б., за получената от него рента за нива с площ от 50. 410 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр. ***, сума в общ размер на 478. 61 лв., всички суми представляващи стойността на 1/ 8 ид. ч. от добивите, получени от ползване на имотите от ответниците за времето от 1998 г. до 2003 г., за които имоти е признато с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ (гр. дело 89/1999 г. на Каварненки РС), че към момента на влизане в ТКЗС, са били собствени на общия на страните наследодател – П. *** Б.. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и било необосновано. Доказателствата по делото сочели, че П.Й.П. е наследник на П. *** Б., по отношение на когото имало административни решения за възстановяване правото на собственост. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на ищцовата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемите са представили писмен отговор, в който се настоява да се остави в сила решението като правилно, законосъобразно и обосновано. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите са релевирали възражения за погасяване ищцовите претенции поради изтичането на кратката 3 – годишна давност. Касаело се за периодични плащания, които се погасявали с изтичането на по – кратък погасителен давностен срок. Настоява се за потвърждаване на решението.

Препис от решението е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 03.04.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 13.04.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 197 от ГПК /отм./, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П.Й.П. срещу Е.К.П., Ц.К.Б., ***Б.

/починала в хода на делото и заличена като страна с разпореждане от 31.03.2004г./, П.С.Б., М.П.П. и П.П.П., с искане за осъждането им да му заплатят сумата общо от 1 400 лева, представляваща обезщетение за ползата от която са го лишили, отдавайки под наем и получавайки рента през периода 1998г. – 2003г., за собствената му 1/ 8 ид. ч. от нива с площ от 151.500 дка. Съобразно изложените в исковата молба и допълнителната уточнителна такава от 26.02.2016 г., ищецът притежава по силата на наследствено правоприемство от П. *** Б. право на собственост върху 1/ 8 ид. части от недвижими имоти, които към момента на обобществяването принадлежали на общия на всички страни наследодател П. *** Б.. В тази връзка ищецът успешно провел иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, като по този начин се легитимирал като собственик върху спорните имоти. През периода 1898 г – 2003 г. Ответниците отдавали под аренда и собствените му идеални части от недвижимите имоти, поради което ищецът настоява всеки от тях да му заплати следните парични суми: от Ц.К.Б., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25,323 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр. *** претендира за 2003г. – 47.48 лв.; за 2002г. – 63,31 лв.; за 2001г. – 15,83 лв.; за 2000г. – 47,48 лв.; за 1999г. – 47,48 лв.; за 1998г. – 18.99 лв. или общо сума в размер на 240.57 лв., от Е.К.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 23,352 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,54 лв.; за 2002г. – 63,38 лв.; за 2001г. – 15,85 лв.; за 2000г.

– 47,54 лв.; за 1999г. – 47,54 лв.; за 1998г. – 19,01 лв. или общо сума в размер на 240.86 лв., от М.П.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25.198 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,25 лв.; за 2002г. – 63,00 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239. 40 лв., от П.П.П., за получаваната от него рента за нива с площ от 25.197 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 47,24 лв.; за 2002г. – 62,99 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239,37 лв., от П.С.Б., лично и като наследник на ***Б., за получаваната от него рента за нива с площ от 50.410 дка., съставляваща имот № ***, в землището на гр.*** претендира за 2003г. – 94,52 лв.; за 2002г. – 126,03 лв.; за 2001г. – 31,51 лв.; за 2000г. – 94,52 лв.; за 1999г.– 94,52 лв.; за 1998г.– 37,81 лв. или общо сума в размер на 478,61 лв. Сумите са претендирани ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претндира разноски.

Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват предявените претенции. Ищецът не се легитимирал като собственик на спорните имоти, тъй като негов титул за собственост представлявало решение от 19.07.2002 г., което нямало обратна сила. Поради липсата на активна материална легитимация ищецът не разполагал и с процесуална такава от заявяване на исковете. Към момента на предявяване на исковете процесните земеделски земи не са били признати за възстановяване на наследниците на общия наследодател П. *** Б.. Това е станало едва с решение на Общинска служба „Земеделие“ гр. *** от 21.02.2003 г., което било обект на съдебен контрол по к. а. д. № 409/ 2007 г. по описа на Административен съд гр. Добрич и което е влязло в законна сила на 21.02.2008 г., от който момент ищецът се легитимирал като собственик на процесните земеделски земи. Освен това исковете били преждевременно предявени, тъй като решението по допускането на делбата на спорните имоти влязло в сила една през 2012 г. Ответниците получавали рентите си на правно основание, защото се легитимирали като собственици на новообразувани имоти, които се получили след доброволна делба и прехвърлителни сделки между съсобствениците. Ищецът не отправил писмена покана сумите да му бъдат заплащани. Релевирали са правопогасяващо възражение за изтичане на предвидената в закона давност за рентните плащания за 1998 г. В тази връзка настояват за отхвърляне на предявените претенции, претендират разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Всички страни по делото са наследници на П. *** Б., б. ж. на гр. ***, починал на 13.01.1950 г.

От представеното решение

№ 20/ 28.02.2000 г. по гр. д. № 89/ 1999 г. по описа РС гр. Каварна се установява, че П.Й.П. е наследник на дъщерята на П. *** Б. – *** П. ***. Същият е предявил против Ц.К.Б., Е.К.П., ***Б.,

П.С.Б. и П.П.Б. иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване на установено по отношение на последните, че възстановените по заявление, вх. № 601/ 10.09.1991г. 50. 7 дка. земеделски земи на наследниците на *** П.Б., по заявление, вх. № 602/ 20.09.1991 г. 50. 4 дка. земеделски земи на наследниците на П.П.Б. и по заявление, вх. № 603/ 25.09.1991 г. 50. 4 дка. на наследниците на *** П.Б. земеделски земи, всички находящи се в землището на гр.***, са собственост на общия на страните наследодател П. *** Б., б. ж. на гр. *** и следва да бъдат възстановени в лицето на всички негови наследници. Решението е влязло в сила на 19.07.2002 г.

Във въззивното производство ищецът е представил адресирано до него уведомление по чл. 18 ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно което с протоколно решение № 145 – 4/ 21.02.2003 г. ОбСГ е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. *** Б. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. *** върху общо 454.

009 дка., които са били възстановени преди това в полза на неговите деца и наследодатели на ответниците *** П.Б., П.П.Б. и *** П.Б..

С решение №73/

01.08.2008г., постановено по гр. д. №172/ 2003г. на РС гр. Каварна е била допусната делба на наследствени имоти: нива с площ 302. 510 дка., нива с площ 50. 410 дка, нива с площ 23. 352 дка., нива с площ 23. 353 дка., нива с площ 25. 197 дка. и нива с площ от 25. 198 дка., всички находящи се в землището на гр. ***, местността „***” и на лозе с площ 2,001 дка. в местността „***”, при делбени квоти: 1/8 ид. ч. за М.П.П., 1/ 8 ид. ч. за П.П.П., 1/ 8 ид. ч. за Е.К.П., 1/ 8 ид. ч. за Ц.К.П., 2/ 8 ид.ч. за П.С.Б., 1/ 8 ид. ч. за П.Й.П. и 1/ 8 ид. ч. за ***.

От представената служебна бележка, изх. № 1538 23.03.2016 г., е видно, че за нива с площ от 25. 323 дка, имот № ***, собственост на Ц.К.Б.; за нива с площ от 25.

352 дка, имот № ***, собственост на Е.К. ***; за нива с площ от 25. 198 дка, имот № ***, собственост на М.П.П.; нива с площ от 25. 197 дка, имот № ***, собственост на П.П.П. и за нива с площ от 50. 410 дка, имот № ***, собственост на Н.П.С., другеството, обработвало същите „***“ ООД е изплатило за периода 1998 г. - 2003 г. Следните ренти: за 1998 г. - по 6 лв. на дка; за 1999 г. - по 5 лв. на дка; за 2000 г. -по 15 лв. На дка; за 2001 г. - по 5 лв. на дка; за 2002 г. - по 20 лв. на дка и за 2003 г. - по 15 лв. на дка.

От заключението на вещото лице по назначената от първостепенния съд СИЕ се установява, че за гореописаните недвижими имоти ответниците са получавали следните рентни плащания:

Ц.К.Б. е получавала за имот № *** суми в размер на 151. 94 лв. За 1998 г., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 18. 99 лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 379. 85 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 48 лв.; за 2001 г. - 126. 62 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 83 лв.; за 2002 г. - 506. 46 лв., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 63. 31 лв. иза 2003 г. - в размер на 379. 85 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 47. 48 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от Ц.К.Б. суми за рента за процесния период от порядъка на 240. 57 лв.

Е.К.П. е получавала за имот № *** суми в размер на 152. 11 лв. за 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 19. 01 лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 380. 28 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 54 лв.; за 2001 г. - 126. 76 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 85 лв.; за 2002 г. - 507. 04 лв. от която 1/ 8 ид. част възлиза на 63. 38 лв. и за 2003 г. - в размер на 380. 28 лв., от която 1/ 8 ид. ч. възлиза на 47. 54 лв. Общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от *** К.П. рента за процесния период е в размер на 240. 84 лв.

На

М.П.П. са били изплащани следните парични суми за имот № ***: в размер на 151. 19 лв. за 1998 г., от която 1/ 8 ид. част възлиза на 18. 90лв.; за 1999 г. и за 2000 г. - в размер на по 377. 97 лв. годишно, от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 47. 25 лв.; за 2001 г. - 125. 99 лв., от която 1/ 8 ид. ч. е в размер на 15. 75 лв.; за 2002 г. - 503. 96 лв. От която 1/ 8 ид. Част възлиза на 63 лв. И за 2003 г. - в размер на 377. 96 лв., от която 1/ 8 ид. ч. Възлиза на 47. 25 лв. общият размер на 1/ 8 ид. част от получените от М.П.П. суми за рента за процесния период възлиза на 239. 38 лв.