Решение № 31 от 14.06.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600107 по описа за 2021 година при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда №5/23.02.2021 година, постановена по НОХД № 51/2021 година от състав на Окръжен съд-Разград, подсъдимите Д. С. АС. и И.. К. АС. са признати за виновни и осъдени, както следва:

-подс.Д.А. за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, защото в периода от 01.01.2021 година до 27.01.2021 година в гр.Кубрат, обл.Разград, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, сам и в съучастие с И.А. като извършител, отнел чужди движими вещи – парична сума общо в размер на 5500лв от владението на Г.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване;

-подс.И.А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, защото на неустановена дата в периода от 01.01.2021 година до 10.01.2021 година в гр.Кубрат, обл.Разград, при условията на опасен рецидив и в съучастие с Д.А. като извършител, отнел чужди движими вещи – сумата от 1500лв от владението на Г.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.

Наказанията и на двамата подсъдими са определени при условията на чл.54 от НК, като след редукцията, на подс.Д.А. е наложено лишаване от свобода за срок от четири години, на подс.И.А. – лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, и двете наказания изпълними при първоначален строг режим.

С присъдата са решени въпроси с разноските, веществените доказателства и 1 приложението на чл.59, ал.1 от НК.

Държавното обвинение счита съдебния акт за несправедлив, атакувайки го със съответен протест за увеличаване наказанията и на двамата подсъдими над средния размер на санкцията (преди редукцията), като наказанието на подс.Д.А. бъде по-високо предвид водещата роля в планирането и усложнената му престъпна дейност. Според протеста, при индивидуализация на наказанията, първоинстанционният съд на първо място подценил високата степен на обществена опасност на деянията, обусловена от предварителната подготовка на дейците, упоритостта за постигане на противоправния резултат, времето и мястото на посегателството, значителния и невъзстановен размер на вредите, реализираната принуда в двете форми, личността на пострадалия – самотно живеещ възрастен мъж, трудноподвижен и затова практически беззащитен, както и изключителния обществен резонанс на двете деяния с оглед зачестилите посегателства над възрастни хора и собствеността им. По-нататък, протестът мотивира становище за неправилна оценка на обстоятелствата, отнасящи се до обществената опасност на дейците, довела до подценяване степента на тази опасност и до налагане на занижено по размер наказание за всеки един от подсъдимите. С допълнение по чл.319, ал.4 от НПК, доводите са доразвити.

В пренията по делото, въззивният прокурор поддържа протеста изцяло .

В защитната си реч, адв.Н. оспорва основателността на протеста, припомняйки ниския интензитет на принудата, липсата на травматични увреждания по пострадалия, самопризнанията на подзащитния си Д.А. и изразеното съжаление за случилото се.

Пледиращата акцентира върху социалния статус на подсъдимия, в който открива причина за неумението му да живее съобразно законите в страната. Допълва, че исканото попродължително изолиране на дееца в местата за лишаване от свобода, би имало изцяло негативен ефект върху личността на А. и бъдещата му реинтеграция.

В лична защита подс.Д.А. желае присъдата да се потвърди, такава е и последната му дума.

Защитникът на подс.И.А. също оспорва основателността на протеста, припознавайки съображенията на окръжния съд относно наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства като пълноценни и изчерпателни.

В лична защита подс.И.А. желае наказанието му малко да се намали, т.к. след смъртта и на двамата му родители, баба му останала без грижа. В последната си дума желае присъдата да се потвърди.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени в протеста и допълнението към него, както и всички материали, събрани по делото и след като прецени изцяло законосъобразността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда, намери за установено следното:

По отношение на подсъдимите е проведено бързо производство по реда на Глава ХХIV от НПК. По-нататък, съдебното производство в първата инстанция е насрочено в кратките процесуални срокове по чл.358, ал.1, т.4 от НПК, спазени са изискванията на чл.358, ал.3 от НПК, а съдебното следствие е проведено по реда на Глава ХХVІІ, чл. 371, т.2 от НПК. В протокола от съдебното заседание на 23.02.2021г. са вписани цялостните признания на подсъдимите, изискуеми за диференцираната процедура. При несъмнените изявления, първоинстанционният съд извършил дължимата преценка за подкрепеност на самопризнанията им от събраните на досъдебното производство доказателствени материали и в съответствие с чл.372, ал.4 от НПК с нарочно определение обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва същите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на настоящия въззивен 2 състав е, че процедурата по чл.372, ал.4 от НПК е спазена, поради което няма основание да се коментират допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед на самопризнанията на подсъдимите и извода за доказателствената им обезпеченост, от фактическа страна делото следва да се реши при следните изложени в обвинителния акт обстоятелства:

Подсъдимите Д.А. и И.А. са жители на гр.Кубрат, с начално образование, осъждани.

Първият изтърпял на 19.06.2020 година наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим, наложено с определение по ЧНД №109/2019 година по описа на РС-Кубрат (вл.с. на 24.06.2019 година). Подс.И.А. също бил лишен от свобода за срок от осемнадесет месеца въз основа на определение по ЧНД №54/2019 година по описа на РСКубрат (вл.с. на 16.04.06.2019 година). Наказанието изтърпял на 17.04.2019 година.

Подсъдимите поддържали приятелски отношения, не работили, издържали се предимно чрез посегателства върху чуждата собственост, за които били осъждани многократно.В началото на месец януари 2021 година при своя среща, двамата решили отново да си набавят парични средства по противозаконен начин и така да решат финансовите си затруднения. Преценили, че най-лесно това може да стане от дома на св.Г.Д., за който знаели, че е самотно живеещ възрастен човек, трудно подвижен, със спестявания.

В изпълнение на намисленото, един ден в периода 01.01.2021г.-10.01.2021г., дейците се озовали пред къщата на свидетеля в гр.Кубрат, ул.“Бели Лом“№5. Влезли в двора, стигнали до входната врата на сградата и за кратко през прозорец на първия етаж, наблюдавали как св.Д. поставил пари в червено портмоне, което скрил под дюшека на леглото. Не след дълго, подсъдимите влезли в стаята през отключената входна врата, в която св.Д. стоял в инвалиден стол и гледал телевизия. Подс.И.А. застанал зад възрастния човек, с едната си ръка му запушил устата и го заплашил да не вика за помощ, а с другата ръка закрил очите му, за да осуети възприятията на пострадалия. Свидетелят направил опит да се освободи от захвата на подсъдимия и безуспешно го умолявал да го остави.

Съпротивата на възрастния човек била окончателно сломена с по –силно притискане с ръце от страна на подс.И.А..

В същото време, подс.Д.А. бръкнал под дюшека на леглото и извадил червено портмоне със сумата от 1500 лева. Постигайки целта си, подсъдимите бързо напуснали къщата и на безопасно разстояние прегледали съдържанието на портмонето. Паричната сума поделили, а портмонето изхвърлили на неустановено място.

Малко след като дейците си тръгнали, св.Д. видял дюшека си обърнат и установил липсата на портмонето със сумата от 1500лв. Мъжът бил силно за живота си и за да предотврати евентуална саморазправа, решил да не съобщава за инцидента.

В същия ден двамата мъже посетили магазин за дрехи в гр.Кубрат, където похарчили 240лв. Продавачката (св.С.) видяла, че те разполагат с много пари, впечатление й направило, че клиентите бързат.

На 26.01.2021 година подс.Д.А. и св.О. Х. се черпили с алкохол в с.Медовене, обл.Разград. Пеш и след полунощ, двамата пристигнали в гр.Кубрат. Минавайки по ул.“Бели Лом“, подс.А. посочил къщата на св.Д. и споделил на спътника си, че в началото на месеца двамата с подс.И.А. взели много пари от там, уточнявайки че били скрити под дюшека на леглото. Подсъдимият бил убеден, че св.Д. разполага с още средства, които решил да отнеме. За целта, прескочил оградата и влязъл през незаключената входна врата, достигайки безпрепятствено до кухненския бокс. За да се прикрие, подс.Д.А. сложил качулка на главата си. В този вид той проникнал в стаята, в която св.Д. спял. С помощта на фенерчето от мобилния телефон осветил помещението и тършувал за скрити пари. От шума свидетелят се събудил, светнал осветлението и видял подс.Д.А., който с жестове на ръцете му показал, че иска пари. Въпреки че в една от стаите имало 4000лв, свидетелят отговорил, че няма пари и може да му даде такива на следващия ден. Тогава, подсъдимият стиснал шията на 3 възрастния мъж силно с ръце и му казал „парите, парите“. В този момент в стаята влязъл св.Х. с намерение да разубеди приятеля си от довършване на предприетите действия.

Същевременно, св.Д., изпитващ силна болка и голяма уплаха от възможността да бъде убит, започнал да удря с юмрук по стената, за да привлече вниманието на съседа си. Оказаната съпротива от страна на пострадалия стреснала подсъдимия да не бъде разкрит и задържан, което го принудило да избяга от къщата.

Сутринта св.Д. съобщил за нападението в РУ на МВР-гр.Кубрат. Незабавно бил предприет оглед на местопроизшествието, при който се фиксирали обемни следи върху снежната повърхност в двора на пострадалия. Заключение на трасологическа експертиза дава вероятна идентичност между една от заснетите следи и лявата обувка от доброволно предадения от подс.Д.А. чифт черни обувки с №40.

Проведените ОИМ завършили със задържането на подсъдимите, които при разпита им като обвиняеми направили подробни самопризнания.

Горната фактическа обстановка, отразена в мотивите към проверяваната присъда, е приета обосновано от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращата им доказателствена основа от досъдебното производство - показания на св.св.Х., Д., Й., С., протоколи за разпознаване, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, трасологическа експертиза, свидетелства за съдимост, характеристики.

Настоящият въззивен състав, в резултат на дължима собствена доказателствена преценка, споделя изцяло крайния извод на проверяваната инстанция за подкрепеност на признанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК. Накратко, с еднопосочни преки доказателства в показанията на св.Д. се установява деятелността по пункт първи от обвинителния акт. Свидетелят подробно и последователно разказва за събитието в началото на м.януари 2021 година - за условията и резултата му, като по всички съществени моменти показанията на пострадалия кореспондират изцяло с обясненията на подсъдимите (л.л.9, 32 ДП), с показанията на св.С. за поведението на дейците непосредствено след отнемане на инкриминираната сума (л.58 ДП), с консолидиращите производни доказателства в показанията на св.Х. (л.48 ДП), както и с идентификационните резултати от способа по чл.169 от НПК (л.л.71, 73 ДП).

Налице е доказателствено единомислие и относно деянието по пункт втори от обвинителния акт, като чрез преките доказателства в показанията на св.св.Д., Х., обясненията на подс.Д.А., протокол за оглед, фотоалбум, протокол за доброволно предаване и кореспондиращото обосновано заключение на трасологическата експертиза, авторството на подсъдимото лице е несъмнено.