Определение № 72 от 30.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500017 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК и е образувано по частна жалба на К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Елена, ********, общ. Елена, обл. Велико Търново, против Определение рег. № 1143/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20254200100215/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставено без уважение искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК, обективирано в частна жалба вх. № 5929/05.12.2025г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на разпореждане №665/03.12.2025г. по гр.д.№215/2025г. /арх. № 287/25г./ по описа на Окръжен съд – Габрово.

Т. поддържа, че обжалваното от него определение представлява преграждащ по-нататъшното развитие на производството съдебен акт, който е недопустим и неправилен.

Жалбоподателят твърди, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е недопустимо. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразност върху актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуално-правна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по същество, без да бъде обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.

Излага се довод, че съдът следва ясно да изясни предмета на произнасяне, да обсъди всички релевантни обстоятелства и да мотивира акта си ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и за неговата законосъобразност, което според жалбоподателя не е сторено.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, без да ограничава твърденията си единствено до конкретни фактически констатации, а в поширок аспект – поради начина, по който първоинстанционният съд е упражнил правомощията си при постановяването му.

1

Въз основа на изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят изрично настоява при връщане на делото то да бъде разгледано от друг съдебен състав, като излага следните аргументи: съставът, постановил обжалваното определение, вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален и процесуален закон; това обстоятелство, според жалбоподателя, поражда основателно съмнение в безпристрастието на съдебния състав, по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК; твърди се наличие на законни основания за отвод на първоинстанционния състав в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, като се сочи, че според практиката на ВКС всички основания за отвод се основават на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията.

В жалбата се поддържа, че постановяването на обжалваното определение е в противоречие с принципите на публичен и справедлив съдебен процес, осъществяван от независим и безпристрастен съд, без злоупотреба с предоставените властнически функции.

Жалбоподателят излага и доводи, основани на правото на Европейския съюз, като се позовава на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, в съответствие с принципа на примат на правото на ЕС, който според него дерогира националните правни норми, доколкото те му противоречат.

По подадената от К. Г. Т. частна жалба срещу Определение № 1143/22.12.2025 г. по гр. д. № 215/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово са постъпили писмени отговори, с които жалбата се оспорва като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се поддържа като правилен и законосъобразен.

В становището на Административен съд – Велико Търново се поддържа, че частната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни правни или фактически съображения относно порочността на обжалваното определение. Изтъква се, че жалбоподателят формално се позовава на Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, без да изведе конкретни нарушения при постановяване на съдебния акт, като единствено настоява за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, мотивирайки се с твърдения за съмнения в безпристрастността по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Поддържа се, че в случая правилно е приложена хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК, при която освобождаването от държавна такса не настъпва по право, а се допуска единствено след съдебна преценка въз основа на установени по делото обстоятелства.

Изрично се сочи, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му от първоинстанционния съд указания за представяне на декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което сам е осуетил възможността съдът да извърши дължимата преценка на материалното му положение. Акцентира се, че личното пасивно процесуално поведение на страната не може да бъде основание тя да бъде благоприятствана чрез освобождаване от държавна такса.

В този смисъл се излага, че целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да осигури достъп до съдебна защита на лица, чието материално положение обективно не позволява поемането на съдебните разноски, като тази преценка се извършва с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно положение, здравословно състояние и възраст и следва да бъде направена към датата на подаване на молбата, въз основа на 2 надлежно подадена декларация под страх от наказателна отговорност. Поддържа се, че именно жалбоподателят е възпрепятствал извършването на такава съпоставка и преценка, поради което е недопустимо последиците от собственото му бездействие да се вменяват на съда.

Допълнително се изтъква, че дължимата държавна такса е в минимален размер, а с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е юрист и доскоро е упражнявал адвокатска дейност, както и предвид множеството съдебни производства, инициирани от него, същият е бил наясно с дължимите такси и е следвало да съобрази финансовата си възможност за тяхното заплащане.

В отговора на Районен съд – Велико Търново също се поддържа, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение – правилно и законосъобразно.

Излага се, че в жалбата са наведени общи, несвързани и абстрактни твърдения, от които не може да се изведе ясно в какво конкретно се състои твърдяната недопустимост или неправилност на обжалвания съдебен акт.

В становището на Окръжен съд – Велико Търново се оспорват твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за недопустимост и неправилност на първоинстанционното определение. Поддържа се, че наведените в частната жалба оплаквания са бланкетни и засягат в общ план независимостта на съда и правото на защита, без да са относими към конкретното произнасяне. Посочва се, че независимостта на съда е гарантирана от действащата процесуална уредба и че Окръжен съд – Габрово не е страна по делото, поради което твърденията за липса на безпристрастност са неоснователни.

И в трите отговора се поддържа искане въззивният съд да остави без уважение частната жалба и да потвърди изцяло обжалваното определение като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалните и процесуалните норми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, с което се отказва освобождаване от държавна такса и при невнасяне на таксата е налице вероятност за прекратяване на делото поради нередовност на исковата молба, има характер на преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото писмени доказателства и представените от жалбоподателя документи въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените актове, предхождащи атакуваното Определение рег. № 1143/22.12.2025 г., се установява следната хронология на процесуалните действия по гр. д. № 215/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово (арх. № 287/2025 г.):

С Определение рег. № 667/02.07.2025 г. съдът е приел, че е сезиран с въззивна жалба с вх. № 3347/30.06.2025 г., подадена от К. Г. Т. срещу Решение № 150/19.06.2025 г. по гр. д. № 215/2025 г., като е констатирал, че в жалбата е направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ; съдът е оставил без уважение това искане, като е приел, че разпоредбата на чл. 5, б. „о“, пр. 1 ЗДТ предвижда освобождаване от държавна такса само в изрично посочени хипотези, свързани с прехвърляне между учебни заведения, специалности или форми на обучение по здравословни причини, каквито настоящият случай не обхваща, поради което жалбоподателят не може да се ползва от претендираното основание; с определението съдът е констатирал нередовност на въззивната жалба поради липса на 3 документ за внесена държавна такса в размер на 5 лева по сметка на Апелативен съд – Велико Търново, поради което е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе дължимата такса и да представи доказателство за плащането, като е предупредил за последиците при неизпълнение – връщане на жалбата.

С Разпореждане рег. № 387/15.07.2025 г. съдът е констатирал, че дадените с Определение рег. № 667/02.07.2025 г. указания не са изпълнени, като е посочил, че разпореждането за оставяне без движение е връчено на жалбоподателя на 02.07.2025 г. чрез ЕПЕП и че в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, изтекъл на 09.07.2025 г., както и към момента на произнасянето, К. Г. Т. не е внесъл държавната такса в размер на 5 лева; поради това, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е върнал въззивната жалба с вх. № 3347/30.06.2025 г.

С Разпореждане рег. № 606/18.11.2025 г. съдът е приел, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК с вх. № 5586/18.11.2025 г., подадена от К. Г. Т. с искане за изменение на Решение № 150/19.06.2025 г. в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на ответника за присъдените разноски, включително по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК; съдът е приел, че молбата е подадена след изтичане на срока за обжалване и е просрочена, тъй като решението е влязло в сила на 23.07.2025 г., а искането по чл. 248 ГПК е депозирано на 18.11.2025 г.; поради това е върнал молбата като процесуално недопустима, поради просрочие, като е указал възможност разпореждането да бъде обжалвано с частна жалба пред ВТАС.

С Разпореждане рег. № 625/21.11.2025 г. съдът е приел, че е сезиран с частна жалба с вх. № 5663/20.11.2025 г., подадена от К. Г. Т. срещу Разпореждане рег. № 606/18.11.2025 г., като е констатирал, че жалбата е подадена в срок, но е нередовна поради липса на документ за внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Велико Търново в размер на 15 лева, съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; поради това, на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, съдът е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена такса, като е предупредил, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната, и е отбелязал, че разпореждането не подлежи на обжалване.

С Разпореждане рег. № 665/03.12.2025 г. съдът е констатирал, че дадените с Разпореждане рег. № 625/21.11.2025 г. указания не са изпълнени, като е посочил, че разпореждането за оставяне без движение е получено от жалбоподателя на 24.11.2025 г. чрез ЕПЕП и че в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, изтекъл на 01.12.2025 г., както и към момента на произнасянето, К. Г. Т. не е внесъл държавната такса в размер на 15 лева; поради това, на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е върнал частната жалба с вх. № 5663/20.11.2025 г., като е указал, че разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС.