Решение № 286 от 22.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Бургас, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500030 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№44755/28.11.2023г., по описа на БРС, подадена от ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.,,Джеймс Баучър“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв.Мариан Гочев- САК, срещу Решение№2225 от 31.10.2023г., постановено по гр.д.№5284/2022г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил ответника „ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на ищеца Ю. Г. Г., ЕГН **********, от ***, сумата от 3 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди при ПТП от 30.04.2021 г., дължимо по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен със застрахователна полица № BG/02/120003495859 от 21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 948,20 лв., представляваща направените от ищцата съдебно-деловодни разноски.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Посочва се, че с опредeление №6620 от 23.11.2022г., съдът разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, указвайки им, че в срок до насроченото съдебно заседание, могат да вземат становище във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Твърди се, че на проведеното съдебно заседание (23.01.2023г.), пълномощникът на ищцата заявил, че няма възражения по проекта за доклад и не направил доказателствени искания. Отбелязва се, че такива не били направени и на следващите две открити съдебни заседания по 1 делото(22.02.2023г. и на 29.05.2023г.), но с молба от 03.07.2023г., ищцовата страна поискала допускане на САТЕ. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд уважил горното искане, тъй като същото се явявало преклудирано. Развиват се съображения, че в конкретния случай, извършването на експертиза било в противоречие с разпоредбата на чл.146,ал.3 от ГПК.

Посочва се, че съдът изградил своите правни изводи въз основа на вещото лице П. по назначената съдебна експертиза и не обсъдил наведените от насрещната страна възражения в тази насока.

Излага се становище за нарушение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на застрахователното обезщетение. Твърди се, че определеното обезщетение се явявало завишено, с оглед установените от СМЕ увреждания на ищцата.

Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При условията на евентуалност, се иска постановяване решение и определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване констатациите на вещото лице по извършената СМЕ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата Ю. Г. Г..

В съдебно заседание страните не се явяват. Процесуалният представител на въззивника с писмено становище поддържа жалбата. Въззиваемата чрез процесуалния си представител е депозирала писмена молба със становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от Ю. Г. Г. против ЗД „БУЛ ИНС” АД, с която се иска осъждането на ответника да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 30.04.2021 г., дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и виновния водач И. С. В., с полица BG/02/120003495859, валидна от 21.12.2020г. до 20.12.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022г. предявяването до окончателното й изплащане.

Ищцата е посочила, че на 30.04.2021 г. около 16:38 ч., на кръстовището между ул.

„Гладстон“ и ул. „Княз Борис I“, водачът И. С. В. при управление на лек автомобил *** с рег. № *** при завой наляво не е пропуснал правомерно движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ Ю. Г., допускайки ПТП, в резултат на което ищцата е получила травма – контузия, оток и кръвонасядане на ляво бедро с диаметър около 15 см, придружени със силни болки, като към момента на предявяване на исковата претенция, Г. продължавала да изпитва дискомфорт и спорадични болки при движение. Твърди, че освен физическите болки и страдания, у ищцата е налице й посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня и на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Сочи, че причинените на ищцата увреждания са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на водача И. В., чиято гражданска отговорност е била застрахована 2 от ответното дружество.

Правното основание на исковите претенции са чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В законния срока ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил иска по основание и по размер. Не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения в исковата молба лек автомобил.

Твърди, че липсва деликт, като са оспорени твърденията на ищцата относно механизма на настъпването на процесното ПТП. Оспорено е наличието на противоправност в действията на водача на автомобила. В случай, че ако бъде установено по делото противоправно поведение на водача на МПС, твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като е предприела пресичане на неустановено за целта място, навлязла е внезапно на пътното платно и не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост. Ответното дружество оспорва и уврежданията, болките и страданията, причинени на ищцата, както и продължителността на оздравителния процес. Счита размерът на иска за силно завишен.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП – 30.04.2021г. съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/02/120003495859, валидна от 21.12.2020г. до 20.12.2021г. , за лек автомобил *** с рег. № ***, сключен между ответника по делото и собственика на автомобила.

По делото е представено копие на образуваната в „БУЛ ИНС“ АД щета № 2110023035 по повод на предявена от ищцата на 03.08.2021 г. претенция за заплащане нa застрахователно обезщетение за претърпяните от нея имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП от 30.04.2021 г., като застрахователното дружество е отказало да изплати на Г. застрахователно обезщетение.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 30.04.2021г. дежурен по ПТП при ОД на МВР Бургас е посетил ПТП на кръстовището на ул.“Гладстон“ и ул.“Цар Борис I“ в гр.Бургас, с участник лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ***, с водач И. С. В. и пострадала Ю. Г. Г. – пешеходец, получила контузия на таза и ляво бедро.

Представено е и Акт за установяване на административно нарушение от 30.04.2021 г., съставен на И. С. В. за това, че същият при управление на лек автомобил *** с рег. ***, при извършване на завой наляво е допуснал ПТП с движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ Ю. Г.. АУАН е бил връчен на нарушителя, като същият го е подписал без възражения. Приложено е и постановление от 19.04.2022г. за прекратяване на досъдебно производство № 12537/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Бургас. Представено е и наказателно постановление № 22-0769-002458/17.10.2022 г., с което на И. В. е била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - не е пропуснал преминаващ пешеходец, допускайки ПТП с преминаващата по пешеходната пътека Ю. Г., като на същата били причинени увреждания, изразяващи се в контузия на таза и лявото бедро.

Представен е амбулаторен лист от преглед от 12.05.2021г. , видно от който ищцата е с диагноза „контузия на ляво бедро“. Като анамнеза е посочено, че Г. е претърпяла ПТП на 30.04.2021г., като към момента на прегледа е налице отток и кръвонасядане с диаметър 15 см. Представен е лист за преглед от 30.04.2021г. , извършен от лекар ортопед, видно от който пострадалата е отказала хоспитализация, без да има назначена терапия.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която заявява, че при процесното ПТП Г. е получила травма на левия крак, от която същата е изпитвала болка, като на 12-тия ден от произшествието е констатиран отток и хематом с диаметър 15 см. Според вещото лице причинената на ищцата травма е лека и срокът за пълно възстановяване е около месец.

3

Във връзка с претърпените болки и страдания по делото е разпитан свидетелят Я.К., от показанията на който се установява, че преди две години видял ищцата да стои на пешеходна пътека без да пресича. Попитал я какво става и тя му обяснила, че е била ударена от кола на пешеходна пътека до Младежкия дом в гр. Бургас и се страхува да пресече.

Свидетелят й помогнал да пресече, като ищцата куцала и му се оплаквала, че има болки.

Същият е заявил, че ищцата куцала и изпитвала болки в продължение на 2-3 месеца, както и че често говорела за случилото се.

По делото е разпитан по делегация и свидетеля И. В., който посочва в показанията си, че на 30.04.2021 г. на кръстовището до Младежкия дом в гр. Бургас, при завой наляво, е блъснал пешеходката Ю. Г., тъй като не я е видял. Според В., в момента на произшествието се е движил с по-малко от 10 км/ч, тъй като преди това бил спрял, за да изчака преминаването на друг автомобил. Посочва, че е възприел пешеходката в момент, когато вече не е било възможно да спре и я блъснал леко, слязъл от колата и й казал да не става, но тя станала и се облегнала на спряла кола, като казала, че я боли леко кракът. Свидетелят заявява, че не знае на какво разстояние е бил автомобилът, когато е забелязал Г., както и че не е забелязал пешеходката да тича, докато е пресичала, но не е категоричен за горното. Заявява, че не е могъл да предотврати ПТП, защото е видял пешеходката в последния момент, опитал се да спре, но не успял и я блъснал. Заявява, че в деня на катастрофата, времето е било слънчево, а пътната настилка – суха.

Във връзка с така проведения разпит на водача В., процесуалният представител на ищцата е поискал допускане на съдебна автотехническа експертиза, която да изясни механизма на ПТП. По делото е изготвена автотехническа експертиза, в заключение по която вещото лице е посочило, че непосредствените причини за настъпване на произшествието са несъобразяване с пътните условия и трафика по време на навлизане в кръстовището от страна на водача на лекия автомобил В., като той е предприел навлизане в кръстовището непосредствено след преминаването на насрещно движещия се автомобил, предприел е завой наляво, както и не е осигурил безопасно преминаване на движещата се от дясно на ляво на пешеходна пътека Г.. Посочил е още, че В. предвид малкия му стаж като водач, не се е убедил, че трябва да пропусне и други участници в движението, не е възприел адекватно обстановката и при навлизане в кръстовището не е съобразил скоростта си на движение, така че да може при необходимост да спре и да пропусне останалите участници в движението. По изчисления на вещото лице, при навлизането в кръстовището и в момента на удара лекият автомобил се е движил с посочената от св. В. скорост (по-малко от 10 км/ч), като тази скорост съответства и на причинените травми на пешеходката.