Присъда № 27 от 20.02.2026, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 27/20.02.2026 година, постановена по НОХД № 115/2025г. по описа на РС-Е.:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Я.-ТО-Е. обвинителен акт, ведно с ДП №292/2024г. по описа на РУ-Е., с който подсъдимия Т. Г. Т. от с.***, общ.Е., обл.Я., е обвинен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2024 година около 13.40 часа в с.***, обл. Я., на улица „***“, пред ***, се заканил с убийство на Т. Д. Т. от с.***, обл.Я., с думите „***“ и това заканване възбудило основателен страх у Т. от осъществяването му.

В хода на разпоредителното съдебно заседание не са направени искания и възражения, поради което съдът с определение е приел, че делото е подсъдно на съда, няма основание за прекратяване на съдебното производство, за прекратяване или спиране на наказателното производство и в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия.

На основание чл.84 и следв. от НПК с протоколно определение от провелото се на 11.06.2025г. разпоредително заседание пострадалият Т. Д. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес – с.***, общ.Е., обл.Я., ул.“***“ ***, представляван от повереника си – адв.П. Б. от АК-Я., е конституиран като граждански ищец по делото, като за съвместно разглеждане в наказателното производство, е приет предявения т от него против подсъдимия Т. Г. Т. от с.***, общ.Е., обл.Я., граждански иск с правно основание чл.52 вр.с чл.51 вр. чл.45, ал.1 и сл. от ЗЗД - за заплащане на сумата от 2556,46 евро /превалутирани от 5 000.00 лв./, представляваща претендирано обезщетение за причинените на пострадалия Т. Д. Т. неимуществени вреди в резултат на престъплението, вменено на подсъдимия с обв.акт по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 18.05.2024г. до окончателното плащане, както и за заплащане на направените разноски по делото. Със същото определение Т. Д.

Т. е конституиран на основание чл.76 от НПК и като частен обвинител по обвинението против подсъдимия Т. Г. Т.. Исканията за това са формулирани с писмена молба, предявена по предвидения процесуален ред преди даване ход на разпоредителното заседание по настоящото НОХД /л.21 от делото/ и поддържана в същия вид от пострадалия чрез повереника му - адв.П. Б..

В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител Т. Д. Т. участва лично в проведеното на 26.09.2025г. о.с.заседание, а в разпоредително заседание и в останалите проведени о.съдебни заседания участва чрез повереника си – адв.П. Б. от ЯАК, който от негово име заявява, че поддържа повдигнатото обвинение против подсъдимия и приетия за разглеждане гр.иск.

Не ангажира доказателства както в подкрепа на обвинителната теза, така и за установяване основанието и размера на предявената гражданска претенция.

Вносителят на обвинителния акт - прокурора при РП-Я. Снежина 1

Стоянова поддържа изцяло повдигнато т о против подсъдимия Т. Г. Т. обвинение, считайки го за доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. В хода на устните прения представителят на обвинението изтъквайки, че събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност по настоящото НОХД не променя фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е счел за необходимо да я преповтаря и обосновава. При така установената според прокурора фактическа обстановка, в пледоарията си същият излага доводи, че с деянието си, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на вмененото му престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК. Предвид на тези си доводи прокурорът счита, че подсъдимият Т. Г. Т. следва да бъде признат за виновен, като предлага да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. По отношение на приетия за разглеждане гр.иск, прокурорът взема становище същият да бъде уважен по справедливост.

Подсъдимият – Т. Г. Т. от с.***, общ.Е., обл.Я., редовно и своевременно призован, участва в съдебните заседания лично и с договорния си защитник – адв.И. Ч. от АК-Я., упълномощен от фазата на съдебното производство.

Подс.Т. в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие категорично отрича да е извършил вмененото му деяние, заявявайки недвусмислено, че не се признава за виновен. Същият оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като в хода на съдебното следствие в предоставената му възможност за даване на обяснения по отправеното му обвинение, твърди, че на инкриминираната дата е разговарял с пострадалия Т.

Т. като са си „разменили някоя дума на висок тон“, но категорично отрича да го е заплашвал. В обясненията си, подс.Т. признава, че действително на въпросната дата няколко от животните му /овце и кози/ са се отклонили, но твърди, че не оТ.аря на истината, че са влизали в двора на *** и са унищожили розите, заявявайки, че овце и кози не ядат рози. Излагайки в хронологична последователност фактологията по случилото се, подсъдимият изтъква, че на посочената в обв.акт дата пострадалият Т., който е *** на *** ***, е пристигнал и спрял с автомобила си пред дома на подсъдимия и без да излиза от автомобила си, му се е развикал за животните, които били навлезли в двора на *** и го е държал оТ.орен за това. Подсъдимият твърди, че е отвърнал на св.Т. в същия тон, признавайки, че няколко от животните действително са се отклонили, но е било поради това, че самият той е бил ангажиран да се погрижи за останалите животни /крави и коне/, които пашували на реката и са били нападнати от рояк пчели. Въпреки това е последвала взаимна размяна на висок тон на реплики от страна на двамата, като подсъдимият Т. твърди, че е упрекнал ***а Т., че не си върши работата и е отправил спрямо него думите „ти няма да си вечно ***, влез в положение“, но отрича да го е заплашвал както със саморазправа, така и с убийство, каквото е отправеното му 2 обвинение. Обяснява, че разговорът им е продължил не повече от една минута, като сочи, че пострадалият Т. е бил ядосан и е говорил на висок тон, като въобще не го е изслушал и не му е дал възможност да обясни ситуацията с отклонилите се животни. Подсъдимият, оценяйки случилото се на инкриминираната дата като „не е станало нищо, просто сме разменили някоя дума на висок тон“, заявява в обясненията си, че е останал изненадан от това, че 20 дни след инкриминираната дата е бил повикан в РУ-Е., за да дава обяснения като обвиняем. Поведението и подаденият от св.Т. сигнал до РУ-Е., въз основа на който е било образувано настоящото наказателно производство, подсъдимият обяснява, че са вследствие на директните упреци и критики, които е отправил към работата на свидетеля като *** и предвид на факта, че директно му е заявявал, че на местните избори за *** на ***то е подкрепил и е гласувал за предходния изпълняващ длъжността *** кандидат. 5-6 дни след случая подсъдимият Т. твърди, че св.Т. като *** на ***то го е посетил в дома му, за да поиска пари за предстоящия сбор на ***то, който се провеждал всяка година в края на месец май, както и сочи, че и след това са се виждали в *** на ***то, като при тези срещи подсъдимият не е възприемал свидетеля да се опитва да избягва контакт с него и да се притеснява от присъствието му.

Подсъдимият Т. Т. в хода на предоставеното му право на лична защита и последна дума, заявявайки, че не се признава за виновен в извършване на вмененото му деяние, моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Т., адв.Ч. в хода на устните прения излага доводи за недоказаност на предявеното против подзащитния му обвинение в извършване на вмененото му престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК, като противно на становището на представителя на прокуратурата счита, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Акцентира се на липсата на каквито и да е доказателства, в т.ч. и косвени такива, които да навяват на несъмнен и безспорен извод за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК и за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Т.. Излагайки въз основа на показанията на свидетелите – очевидци в лицето на Г. Т. Г. и А. Д., които кореспондират с обясненията на подсъдимия, фактологията по случилото се на инкриминираната дата, време и място, адв.Ч. изтъква, че разменените между пострадалия Т. и подсъдимия реплики са се отнасяли до това дали са били животните на подс.Т. видените в градинката пред ***, къде трябва да пасат тези животни, като в този разговор последният е изказал своето мнение, като е заявил, че следва да си останат в добри отношения като селски и че пострадалият не винаги ще бъде ***. Защитата счита, че естеството на тези отправени от подсъдимия към св.Т. реплики не биха могли да доведат до някакви основателни страхове у пострадалия, че би могло да бъде посегнато върху здравето и живота му. В тази насока се сочи, че по делото има достатъчно доказателства за осъществени последващи срещи и контакти между подсъдимия и пострадалия, като се сочи, че същите са се виждали 3 непосредствено след случая, имали са вербална и визуална комуникация.

Акцентира се и на факта, че дори и след подадения сигнал, който е регистриран в РУ-Е., не са били извършени каквито и да е незабавни действия, включително дори и такива за съставяне на полицейски протокол за предупреждение спрямо подсъдимия, което според защитата навява на извод, че по-скоро се касае за скандал между хора, които се познават от много години, но не са в най-перфектни отношения помежду си. Предвид на изтъкнатите съображения адв.Ч. счита, че нито от субективна, нито от обективна страна е осъществен престъпния състав на чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК, тъй като въпреки, че има заключение по комплексна съдебно психологопсихиатрична експертиза по делото, която е изготвена изцяло само по данните на обвинителната теза на прокуратурата и от анкета с пострадалия Т., то същата не би следвало да бъде разковничето на доказателствата, на което да бъде обосновано изцяло обвинението и евентуална осъдителна присъда.

Възвеждайки тези и други спорни и недоказани според защитата елементи от състава на вмененото на подзащитния му Т. Т. престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК, адв.Ч. формира извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението поддържано от прокурора, поради което пледира подс.Т. да бъде признат за невиновен и оправдан, а по отношение на предявения от гр.ищец граждански иск, прави искане за отхвърлянето му.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на снетата по делото самоличност се установи, че подсъдимият Т. Г. Т. е роден на *** г. в гр.Е., обл.Я., с постоянен и настоящ адрес: с.***, общ.Е., обл.Я., ул.“***“ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан /осъждан-реабилитиран по предходно осъждане/, живоТ.ъд, с ЕГН **********.

Установи се въз основа на обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на свидетеля Т. Т., конституиран като гр.ищец и частен обвинител, че двамата са съселяни, като св.Т. към инкриминираната дата и към момента изпълнява длъжността - *** на с.***.

Не е спорно, че отношенията помежду им не са добри, като подсъдимият в обясненията си признава, че *** за *** на ***то за *** на св.Т., който факт е известен на последния, както и че след избора на пострадалия за *** на с.***, е критикувал начина му на изпълнение на задълженията му като *** и е изразявал и пред него недоволството си.

Въз снова на обясненията на подс.Т., дадени в хода на съдебното следствие, съдът прие за достоверно, че същият живее сам в дома си, тъй като баща му – разпитаният по делото като свидетел Г. Т. Г., който е родом от с.*** живее към момента преимуществено в гр.***, обл.***, в дома на дъщеря си, но периодично на 2-3 месеца посещава и сина си в дома му в с.***. Установи се, че подсъдимият Т. се занимава с живоТ.одство като отглежда в двора на дома си в с.***, находящ се в началото на ***то, на около 150-200 метра от 4

Разпечатката съдържа 21 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/840f9b96-bfd3-4914-86c4-bc898fc55719