Решение № 1032 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000500146 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260041/02.08.2021 г., постановено по т. д. № 91/2020 г. по описа на ОСгр. Кюстендил, ГК, частично е уважен предявеният от Л. М. С. срещу ЗАД „Армеец” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2018 г. (смърт на брата на ищцата), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 06.05.2020 г. до окончателното му заплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установила по несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – Л. М. С.

(сестра на починалия при настъпване на процесното ПТП), съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., е измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ОС-гр.

Кюстендил е достигнал до правния извод, че дължимото заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния брат е в размер на сумата от 25000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради неоснователност на правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия (смъртта е настъпила „от фактори, различни от процесното ПТП”).

Така постановеното решение е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен 1 осъдителният иск за сумата от 25000 лв. Въззивникът поддържа довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като по делото - в противоречие с прието за установено от ОСгр. Кюстендил, не било доказано, че присъщата за българското общество между брат и сестра привързаност надвишава обичайните за българските традиции и нрави топли чувства, т.е. не е налице изключителност в тези отношения, които с оглед принципа на справедливост следва да бъдат обезщетени. От друга страна, счита, че приложение трябва да намери правната норма, уредена в § 96, ал. 3 ЗИДКЗ, според която размерът на обезщетението на кръга лица, сред които са сестрите, не може да надвишава сумата от 5000 лв. Въззивникът не навежда правен довод за необоснованост на обжалваното решение в частта, в която ОС-гр. Кюстендил е приел, че загиналият не е допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на невъзвратимите вредоносни последици, поради което въззивният съд не може да разглежда своевременно наведеното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - арг. чл.

269, изр. 2 ГПК.

Въззиваемата-ищца е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който излага правни съображения за нейната неоснователност.

Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 25000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 06.05.2020 г. до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил факта, че отношенията между сестрата и брата са били изключително близки, хармонични, като между тях е съществувала силна духовна връзка, която е изграждана още в най-ранна детска възраст. Споделяли заедно радостите и трудните моменти - привързаността един към друг била изключително силна и внезапната смърт на брата е довело до нарушаване на психическото състояние на сестрата. Брат й бил опора в живота, като неговата загуба й се е отразило изключително тежко.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 10.05.2022 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител поддържа становище за неоснователността й.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Кюстендил, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) 2 застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната, насрещната въззивна жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените й неимуществени вреди. Както бе изяснено, във въззивната жалба ответникът не поддържа релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което то е извън предмета на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод, че ищцата, която е сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие Р. М. Л., е измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).

3

В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.

Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между брат и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост.

В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищцата (сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от Л. М. С. (по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е изградила със своя починал родственик (нейния брат) такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своя брат да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време.

От показанията на свидетеля Т. С., майка на ищцата, се изяснява, че отношенията между сестрата и нейния починал брат са били близки, взаимно си помагали и подкрепяли.

Свидетелства, че между тях съществувала силна духовна връзка, която се заздравила през годините, през които, макар и още деца, заживели в големия град сами, без техните родители през 1980 г. - „Някъде през 1980 г. ги оставихме сами да се гледат, защото се наложи ние да заминем на село. Двамата си се гледаха в гр. ***. Идвах, наглеждах ги, но те си се справяха сами, добри деца”. Изяснява, че сестрата и нейният брат създали по-късно свои семейства в гр. ***, но продължили да бъдат грижовни един към друг, като си помагали взаимно, ходели на общи почивки. Установява, че ищцата много тежко е преживяла смъртта на своя брат - „До ден днешен, когато заговорим, си ревем и двете”.