Решение № 384 от 16.08.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 880/2024
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 10.09.2024
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т.30 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Плевен, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430200880 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на И. П. Цв., с ЕГН: ********** от ******** ********* *********** **** **** *** против наказателно постановление № 23-0938-002629 от 23.08.2023 на Н. Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложил на И. П. Цв. административно наказание – глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят И. П. Цв. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Х. Т. от АК – гр. Плевен. Молят съда да отмени издаденото наказателно постановление, с оглед наведените правни доводи в депозираната до съда жалба.
За ответната страна по жалбата Н. Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – п о местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Н.
Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН-а също е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1065201 от 07.08.2023 г., съставен от актосъставителя Д. А. Х. – мл. автоконтрольор.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:
2
На 07.08.2023 г. в 08:56 часа, в гр. Плевен, на кръстовище на ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ и ул. „Ресен“, с посока на движение към улица Д.
Константинов, като водач и управлява автомобил товарен автомобил „Дачия Дъстер“, с регистрационен номер № ********, извършва следното нарушение:
-Движейки се по улица „Св. Св. Кирил и Методий“, спира в горепосоченото кръстовище, извършва движение на зад, като не се убеждава, че пътя зад него е свободен, в следствие на което удря по ъгъл престрояващия зад него в ляво лек автомобил „Фолксваген Голф“, с регистрационен номер ********. Реализира ПТП с минимални материални щети (счупен десен пътепоказател на горепосочения фолксваген). Нарушението е установено след прегледани видео файл от охранителна камера на ГДО / Водачът заявява, че ще посочи възражения в законно установения срок.
Нарушение на чл. 40, ал. 1, пр.2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че нявма да създаде опасност за другите участници в движението.
ПТП от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.
В хода на проведеното съдебно производство е разпитан свидетелят Д. А. Х..
Фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от показанията на горепосоченият свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че свидетелят е наясно с наказателната отговорност,която носи по реда на чл.290 от НК.
В тази насока са и показанията на разпитания Д. К. К..
Съдът счита, че не следва да се спира подробно на показанията на свидетелите, както и на събраните по делото писмени доказателства.
При извършена от съда проверка на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правното основание и наложеното въз основа на него административно наказание съдът констатира 3 следното:
С Наказателно постановление № 20-0938-002767/08.07.2020 г.на Н.
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Плевен е наложено на И. П. Ц. административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът счита, че следва да вметне, че в хода на настоящото съдебно следствие бяха направени искания от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител за изискване на записи от камерата на ГД „Охрана“ – В. Търново и записи от камерите, които са закрепени на светофарната уредба обхващащи периметъра ул. „Кирил и Методий“ и ул.
„Ресен“ на дата 07.08.2024 г.
С писмо, с вх. № 18056 от 28.06.2024 г. РД „Охрана“ – Велико Търново уведомяват съда, че поради период от близо 10 месеца, от датата на исканите записи до настоящия момент, същите не се съхраняват в системата за видеонаблюдение и не могат да бъдат предоставени на съда., а същите се съхраняват, съгласно регламентираният им срок е не по кратък от 30 дни.
Съдът не счита, че следва да навлиза в подробности, относно наличните в делото записи, приложени в изпратената от страна на административно наказващият орган преписката, още при първоначалното разглеждането на делото в РС – гр. Плевен при друг съдия докладчик от наказателната колегия на същия съд.
Съдът счита, че вменените факти – при движение назад, водачът на лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № ******** удря със задната си част автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, с което извършил движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и ПТП в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП противоречи на състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради следното:
Задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП се състои в извършване на безопасно движение назад след като водачът се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и поради това няма да създаде опасност или затруднение за другите участници в движението.
Фактът, че е настъпил удар между автомобила, който се е движил на заден ход и друго пътно превозно средство, което се е намирало зад него 4 доказва неизпълнение на задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата „движение назад“.
Следователно, в обстоятелствената част на НП с наложено административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, следва да бъдат описани фактите, чрез които се установява нарушението на изискването на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП, за безопасно движение на пътното превозно средство на заден ход.
Повдигнатото словно обвинение за извършено движение назад, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в противоречие с чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е в съответствие с обстоятелствената част на НП и с правната квалификация за деяние, наказуемо по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, но определянето на удара между двата автомобила като пътно транспортно произшествие изисква приложение на друг административно наказателен състав – този по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В този смисъл Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1310/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев – „административнонаказателната норма по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП субсумира факти в диспозицията си, идентични с тези на наказателната.
В случая едно и също поведение се оценява и попада в приложното поле на двете производства - управлението на моторно превозно средство, едни и същи нарушения на правилата за движение, а по отношение на резултатите, различието е само привидно, тъй като не се посочва настъпването на смърт, макар в широк план понятието "пострадали лица" да включва и тази хипотеза.
Резултатът и при двете норми е един и същ в основата си причиняването на пътнотранспортно произшествие, като при административното нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но не и по-различна.“
В заключение съдът счита, че настъпилия удар между двата автомобила, когато няма за последица фактите, посочени в определението за ПТП по § 6 т.30 от ДР на ЗДвП / „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети/, ще 5 представлява доказателствен факт за формалното нарушение по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
В настоящия случай в НП и в АУАН не са вменени резултати от вида на посочените в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, поради което правилно АНО е квалифицирал деянието като консумиращо състава на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, но на тази квалификация противоречи словесното обвинение за причиняване на ПТП.
В тази връзка се налага още едно пояснение, а именно:
-причиняването на пътно-транспортно произшествие е самостоятелен състав на административно нарушение или престъпление, което има за изпълнително деяние нарушаване на правилата на ЗДвП с настъпване на съставомерни вреди за здравето или имуществото като предмет на защита са едни и същи права, а разликата е в интензитета на засягането им.
Ето защо описания в конкретното НП удар между двата автомобила ще се яви част от механизма на извършване на нарушението или престъплението – причиняване на пътно транспортно произшествие, когато е довел до съставомерни вреди, а при тяхното отсъствие ще бъде факт, доказващ формалното административно деяние по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
Съприкосновение между пътни превозни средства, настъпило поради нарушаване на чл.40 ал.1 от ЗДвП доказва състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, когато не е причинило щетите по §6 т.30 от ДР на ЗДвП и ще бъде елемент от механизма на деянието по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, когато те са настъпили.
Следва обаче във всички случаи да бъдат вменени, чрез обстоятелствената част на НП, за да е възможна и преценката за степента на обществената опасност на деянието и оттам отграничаването му от идентичния състав на престъпление по НК.
Констатираното несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението е основание за отмяна на наказателното постановление.
НА СЛЕДВАЩО МЯСТО, въпреки гореизложеното при извършена служебна проверка на НП-то и АУАН-а съдът намира, че е налице още едно съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на 6 наказателното постановление, поради което същото незаконосъобразно, като съображенията за това са следните: се явява
При съставяне на АУАН-а и при издаване на НП-то е била допусната неправилна квалификация на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е безспорно от доказателствата посочени по-горе, че ПТП е било осъществено по време на извършване движение назад, а чл. 40, ал. 1 от ЗДвП сочи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/840f5e14-b3f9-4d54-a81d-c58c834acc72