Решение № 605 от 11.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Ямбол, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Ивнаова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Ивнаова Гражданско дело № 20222330101852 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. К. против „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ЕООД , с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 300 000 лв. –претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й на 13.12.2021 год. в следствие на трудова злополука, в едно със законната лихва от 13.12.2021 год. до изплащане на вземането .

В исковата молба се посочва, с Разпореждане от 14.06.2022 год. на ТП на НОИ – С. град е призната за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО, злополуката случила се по време на работа с М. К. К., който работел в ответното дружество /назначен с трудов договор от 13.08.2021 год./ Излага се подробно как на 13.12.2021 год. по време на работния процес и на работното му място в гр. Я. К. е паднал в асансьорна шахта, което е довело до настъпване на смъртта му по-късно на същия ден. Посочва се още, че на К. при постъпване на работа е била връчена длъжностна характеристика, както и му е бил проведен първоначален инструктаж за безопасна работа, вкл. курс по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

Ищцата била майка на починалия М. К.. Преди смъртта му живеела заедно с него в едно домакинство, като изключително трудно понасяла загубата на сина си, т.к. между тях била изградена силна емоционална връзка. Загубата му била за нея пагубна и същата не виждала смисъл да живее, не спирала да плаче и не можела да се възстанови от преживения стрес и шок. Изпитвала и силна тревога за бъдещето си, т.к. не можела да се справи сама без подкрепата на сина си, вкл. финансова. Подробно се описват негативните изживявания на ищцата , болки и страдания, които продължавали и към датата на ИМ, както и се сочи, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по реда на чл. 200 от КТ . Същите ищцата счита, че биха били възмездени със сумата от 300 000 лв., който размер бил обоснован и справедлив. Сумата се претендира в едно със законната лихва от датата на увреждането – 13.12.2021 год.

1

Претендира се за уважаване на претенцията в пълния й предявен размер, както и за присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор , с който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му.

На първо място се сочи, че липсва влязло в сила разпореждане на НОИ , с което процесната злополука да е призната за трудова, т.к. соченото от ищеца било обжалвано и било висящо дело пред АССГ.

Действително М. К. имал валидно ТПО с ответника от 16.08.2021 год., вкл. му бил проведен необходимия инструктаж за безопасност. Твърди се обаче, че последният е проявил груба небрежност и нарушаване на разпоредбите на чл. 126, т.5 ,т.6,т.7,т.10,т.13 от КТ и чл. 33 от ЗБУТ, вкл. не спазил Инструкция 34 за безопасна работа с асансьори и повдигателни устройства, находяща се на видно място в асансьорната кабина. Излагат се подробни доводи и съображения относно твърдението за допусната от страна на работника груба небрежност.Посочва се, че в Протокол издаден от ТП на НОИ – гр. Я. никъде не са констатирани пропуски и неизпълнение на задължения от страна на работодателя, а са налице действия и неспазване на писмени правила за безопасност във фирмата от пострадалото лице. Извън посоченото се твърди и , че към процесната дата К. е бил в тежко депресивно състояние и вероятно е имал суицидни мисли, като ответникът счита и че е възможно да е налице суициден акт, предвид предприетите от работника действия, което изключвало отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, т.1 от КТ.

Извън горното се оспорват изцяло изложените от ищцата доводи по повод силната й връзка с починалия работник, като се твърди, че последният е живеел на друг адрес в гр. С., имал е собствено семейство, а ищцата преимуществено е живеела и работела в чужбина. Оспорва се твърдяната силна емоционална връзка, вкл. финансовата зависимост на ищцата от сина й. Същата била в трудоспособна възраст, имала и други деца.

Претендира се за отхвърляне на претенцията като недоказана, вкл. на осн. чл.

201, ал.1 КТ, както и за присъждане на разноски в производството.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.

Ответникът се представлява от законен и процесуален представител, които оспорват иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане № *******/14.06.2022 год. , на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ЕООД . злополука с М.

К. К. от 13.12.2021 год. е призната за трудова на осн. чл. 55,ал1 от КСО.

Разпореждането е влязло в сила на 13.07.2023 год.

Извършено е разследване на злополуката резултатите от което са обективирани в приложения Протокол № *******/18.05.2022 год.В същия е описан механизма на настъпване на злополуката, а имено че 13.12.2021 год. К. се явява на работа на време.

Работата се състои в това да разнася с палетна количка по асансьора стоки в склада между етажите с колегата си Г. И.. Тръгвайки от четвърти етаж надолу асансьорът спира. В последствие спира и и след третия етаж като не тръгва отново. Г. И. решава да отвори аварийно вратата, защото изпитва страх от затворени помещения.

Престояват около 5 минути и К. решава , че ще скочи от кабината на площадката на 2 втория етаж. Сяда на края на ръба на асансьора и се хваща с две ръце за железата в горната част на кабината с намерение да се набере и оттласне с крака. При засилване си удря главата в касата на асансьора , изтърва се и пада в асансьорната шахта от 10 метра височина. От удара са нанесени множество травми. Приет е в болница където почива от травмите си. Според заключението на комисията причина за възникване на злополуката са действия и неспазване на писмените правила за безопасна работа във фирмата от пострадалото лице. Констатирано е още, че няма допуснати нарушения на нормативни актове, вкл. не са предписани мерки за недопускане на подобни злополуки.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си М. К. К. е оставил законни наследници – ищцата – майка и К. К. – баща.

Представен е КП от 29.12.2021 год. за извършена проверка от Дирекция „ИТ“ – гр. Я., в резултат на която не са установени нарушения по спазване изискванията на трудовото законодателство.

По делото е прието в цялост и ЛТД на наследодателя на ищцата М. К..От съдържащите се в същото писмени доказателства е идно, че ТПО между страните е възникнало на 31.08.2021 год. и прекратено със заповед от 17.12.2021 год., както и че работникът е ползвал ПГО за периода 25-26.11.2021 год., на осн. чл. 157,ал.1,т.3 от КТ.

Приета и Инструкция №4 за безопасна работа с повдигателни съоръжения, товарен асансьор и асансьор за превоз на пътници утвърдена от управителя на ответното дружество на 08.04.2015 год.Според т. 3.6, т.4.5. и т.5.3 в случай на авария следва да се запази спокойствие , да се задейства алармения бутон и да се изчака помощ, както и да не се правят опити за отваряне на вратата на асансьора принудително.

Във връзка с оспорване достоверността на показанията на разпитан по делото свидетел ответникът е представил – Протокол от проведено на 16.05.2025 год. ос.з. по гр. дело № ***/2025 год. на СГС, Протокол от проведено на 19.05.2024 год. о.с.з. по гр. дело № *******/2022 год. на СРС, Решение № *******/10.07.2024 год. по гр. дело № *******/2022 год. на СРС; Резолюция за прекратяване на пр.пр.***2023 год. на РП – С..

Приета е и справка за регистрирани влизания и излизания от и на територията на страната за Г. К. за периода 2020- 2023 год.

По искане на ответника по делото е назначена и прието заключение на СТЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, вкл. с приетия на ел. носител запис от инцидента посочва кое е лицето отворило вратите на асансьора след спирането му, вкл. кое е лицето, което самостоятелно и без чужда помощ сяда на пода на асансьора и излиза извън асансьорната кабина/изчезва от обхвата на записа/.

От заключението на приетата и неоспорена комплексна СППЕ се установява, че в хода на изследването не са установени данни за тежки психични отклонения или заболявания при ищцата в миналото или към настоящия момент. Към дата 13.12.2021 год. тя преживява изключително стресогенно събитие, пораждащо остра стресова реакция. В случая стресът е непреодолимо травмиращо преживяване , внезапно по своята същност и драматично по характеристиката си- младата възраст на починалия, близката родствена връзка, близостта майка и син. Последвалата реакция на скръб е значима , а преодоляването й изисква месец и години. Клиничното впечатление на вещите лица е ,че освидетелстваната има нормална реакция спрямо загубата на близък, 3 отговаряща на културата на засегнатия индивид.Няма абнормални състояния.

Вероятно силните характерови черти и изначално здравата психика са спомогнали ищцата да се справи с възникналата ситуация, развила е тревожно – депресивна симптоматика, която не се е развила до степен да отключи психично заболяване.

Ищцата отрича болестни преживявания, отрича да е посещавала психиатрични служби или да е употребявала лекарства, няма наложаща нужда от терапевтична помощ.

Нормалната реакция спрямо загубата на близък е обикновено с продължителност до шест месеца, като самата ищца не е посочила данни за себе си /абнормално състояние по форма, съдържание и време/ и такива не са открити при прегледа. Видно от резултатите по предявения въпросник на Мини Мулт при ищцата е налице склонност да манипулира и изкривява твърденията си, като това не е свързано със социална желателност, а вероятно с интерес от друг характер. Фактите и преживяванията, описани в М, споделени в проведеното интервю и извлечени от някои от свидетелските показания повече подкрепят наличието на емоционална ежедневна връзка между ищцата и покойния й син. У ищцата се наблюдава склонност към драматизиране и даване на отговори, които изкривяват фактите, което не изключва проявата на силни реакции на страдание при травмиращи събития като смъртта на собствено дете. Вещите лица не са установили вътрешни противоречия или специфики, тежки механизми на изтласкване, които биха могли да доведат до субективна преценка на страданието, несъответстваща на обективната връзка със сина й.

По делото за събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. А. А. посочва, че с ищцата се познават от много години, дори са живели заедно преди инцидента, като свидетелят работел в Г.. Най – напред бил инцидентът с внучка й, която имала сериозни заболявания и починала, нямало и 50 дни и се случил инцидентът с М.. Тогава ищцата била с него в Г.. Свидетелят я докарал и при първия и при втория инцидент. Когато разбрала за смъртта на сина си припаднала. Викали линейка. Преди инцидента може би 3-4 месеца Г. била с него в Г..

Преди инцидента живеела с майка си.М. всеки ден бил там. Той живеел при баща си,като двете къщи били на може би 100-на метра. Майка и син се виждали всеки ден, бабата също му помагала, давала му парички. М. имал две деца едното от които не било признато. Живеел на семейни начала с жена си. Починалата внучка на Г. била дъщеря на М..Г. била в много добри отношения с М.. Давала му пари и той й давал. И манджа все заедно. М. не се разбирал с баща си, но живеели заедно, т.к. нямало къде да живее. Г. имала и по-голям син и едно момиче. Отношенията с трите й деца били еднакви, много близки. Майката на Г. събирала семейството, всички деца и внуци и си помагали. След смъртта на сина си стояла 15-20 дни, но не можела да работи , ставало й лошо. Била стресирана и само плачела. Всеки ден ходела на гробищата. Дори с бабата събрали пари и заедно направили паметник на М. за 3000 лв. После свидетеля я оставил вкъщи и тръгнал за Г.. Поддържали връзка. Тя не била въобще добре. Веднъж я карали до спешното, защото вдигнала кръвно. Пускала на телефона клипове със сина си и пак припадала, ставало й лошо. Свидетелят я водил да две – три места, изписали й лексотан да пое всеки ден. След смъртта на М. животът на Г. се променил. Тя не била същия човек, не се чувствала пълноценна. Първото ходене на Г. да работи в Г. било малко преди да почине внучка й. Свидетелят не може да си спомни името на жената, с която е живял М. К.. Не знае да е давал пари на баща си, но иначе си помагали с майка си. Г. преживяла много лошо и смъртта на внучето си, а втория инцидент тотално свършил с нея. Гробовете на двамата били един до друг и Г.