Решение № 1057 от 04.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Бургас, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно гражданско дело № 20222100501069 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№17671/23.05.2022 г., подадена от С. И.

С. с ЕГН ********** и С. Я. С. с ЕГН **********, чрез адв. Елена Силвестърова, със съдебен адрес гр. София, ***, вх. Б, ет.1, ап.5, против Решение №712 от 15.04.2022 г. по гр.д. №1965/2021 г. по описа на РС- Бургас.

С посоченото решение е признато за установено, че С. И. С. и С. Я. С. дължат на А.

С. К.В. от с.П., Столична община, ***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.183 и чл.200 от ЗЗД сумата от 10600 лв., представляваща неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупко-продажба, съдържащ се в нот. акт № 13/08.02.2018 год. на нотариус с рег. № 329 на НК, както и законната лихва върху посочената сума, начиная от 30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1916/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

С посоченото решение С. И. С. и С. Я. С. са осъдени да заплатят на А. С. К.В. деловодни разноски за производството по ч.гр.д. 1916/2020 год. на БРС в размер на 1286 лв., както и за първоинстанционното - в размер на 962 лв.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения от А. С. К.-В. иск като неоснователен и недоказан.

Твърди се, че има разминаване в показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка, която е и дъщеря на ищцата, и съответно в твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като съдът не е отчел това разминаване.

Първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствената сила на 1 приложените от страната платежни нареждания за внесени такси по сделката, от които безспорно се установява, че таксите са заплатени от купувача И. С., който е бил записан като задължено лице в тях. От разпита на допуснатия в първоинстанционното производство свидетел се установило, че същият е предал лично на И. С. сумата за заплащане на таксите по сделката в брой. Показанията на този свидетел е следвало да бъдат изцяло кредитирани от съда, за разлика от тези на свидетелката на ищцата, като нейна дъщеря.

Сочи се, че във връзка със заплатените такси по сделката, първоинстанционният съд е направил изчисления на часа на преводите на сумите и часа на заплащане на таксите, но извода до който бил достигнал не отговаря на действителното фактическо положение. С оглед на това и предвид направените изводи на първоинстанционния съд, моли да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред нотариус Надежда Димова, въз основа на което да бъде издаден официален документ, удостоверяващ в колко часа е изповядана процесната сделка и кой е заплатил таксите и разноските по нея – купувача или продавача.

Навежда подробни доводи в смисъл, че са налице процесуални нарушения, извършени от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото, поради което не е настъпила преклузията по чл.266, ал.1 от ГПК, на основание ал.3 от същата разпоредба.

Въвежда доводи, че по делото са приложени доказателства, които категорично и безспорно установявали извършените към ищцата плащания, които са подробно описани по размер и основание в подадената въззивна жалба. Сумата в размер на 6600 лв. не възлиза на таксите за прехвърляне ведно с таксите за банката, платени от И. С., като видно от приложените разписки по делото сумата възлиза на 5089, 45 лв.

Твърди, че в самия нотариален акт за покупко – продажба на недвижимия имот в точка II, буква А, изрично е записано, че от продажната цена на имота, предмит на сделката, сума в размер на 4000 лв. е заплатена от сина им като купувач по банков път, а продавачът я е получил преди подписването на нотариалния акт. Сочи се, че отразяването в нотариалния акт че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача, е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползвал с доказателствена сила на официален свидетлстващ документ, а самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това било налице обързаващ съда формална доказателствена сила. Сочи се, че опровергаване на документа в частта на волеизявленията е ограничено по отношение на вида доказателствени средства, като цитира практика.

Излага доводи, че с обжалваното първоинстанционно решение отново се присъждали разноски на ищцата от заповедното производство, които разноски вече били присъдени, а и събрани от съдебен изпълнител, предвид което оставало неясно защо се присъждат за втори път от районния съд.

Моли се за отмяна на така постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.

С. К.В., чрез адв. Искра Онцова. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна, а наведените доводи за необосновани и некореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Сочи, че въззивниците е следвало да докажат твърденията си, че поетото на 08.02.2018 г. с Нотариален акт №13, том I, рег.№676, дело № 9/2018 г. на Нотариус рег.№329 НК, район на действия р.с. София, задължение от техния син И. С. за заплащане на сумата от 21 600 лв. на ищцата е било частично погасено да твърдения размер от 10 600 лв., като за целта е следвало да бъдат ангажирани доказателства за извършени плащания след датата на възникване на задължението – 08.02.2018 г., каквито напълно липсват.

Оспорва твърденията и доводите във въззивната жалба, че съдът е следвал щателно да изследва обстоятелствата колко човека и при какви конкретно обстоятелства се е изповядала 2 процесната сделка, както и твърденията относно заплащане на сумата от 6600 лв., преведени от банковата сметка на С. И. С. по банкова сметка на ищцата била част от продажната цена по сделката.

Счита, че по делото било установено, че до деня на нотариалното изповядване на сделката на 08.02.2018 г., ищцата в качеството си на продавач, е получила от купувача единствено сумата от 4000 лв., заплатена на три различни по размер вноски преди датата на възникване на задължението за заплащане на сумата от 21 600 лв., част от която е и претенцията от 10600 лв., предмет на настоящото производство.

Неоснователно било оплакването, че с първоинстанционното решение съдът отново е присъдил разноски от заповезното производство, като в тази връзка се позовава на тълкувателната практика на ВКС по отношение на така направеното искане.

По отношение на направеното с въззивната жалба доказателствено искане, счита, че последното следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице процесуални нарушения по смисъла на нормата на чл.266, ал.3 от ГПК, като съдът е спазил изискванията за разпределение на доказателствената тежест и за изготвяне на доклада, като сочи, че исканото съдебно удостоверение не е и необходимо с оглед предмета на делото и няма да допринесе за изясняване на елементи от фактическия състав на претендираното право. По тези съображения счита, че е налице преклузия съгласно нормата на чл.266, ал.1 от ГПК.

Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл.

183, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на А. С. К.В. против С. И. С. и С. Я. С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците й дължат сумата от 10600 лв., представляваща неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупкопродажба, съдържащ се в нот. акт № 13/08.02.2018 год. на нотариус с рег. № 329 на НК, както и законната лихва върху посочената сума, начиная от 30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1916/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

В исковата молба се твърди, че между ищцата, като продавач и наследодателя на ответниците – купувач, е сключен процесният договор за покупко – продажба на недвижим имот за цената от 195 600 лв., както и че след частични плащания от 174 000 лв., от които 4000 лв. преди сключване на договора и 170 000 лв. след това, купувачът е останал да дължи 21 600 лв. Сочи, че в заповедното производство е възразено за дължимостта на част от продажната цена, възлизаща на исковата сума, но противно на поддържаното от ответниците – длъжници, 6600 лв. са били предназначени за разходи по сделката, а останалите 4000 лв. са били платени авансово и вече били приспаднати.

Ответниците оспорват предявените искове с твърдението, че платените от сина им суми в общ размер от 400 лв. не са били капаро, като такова не било уговаряно и не е плащано. По отношение на сумата от 6600 лв. се твърди, че тази сума е била преведена от С.

С. по банков път в деня на сделката, но не за заплащане на такси за прехвърляне на жилището, а сумата е била част от цената, която са се ангажирали да заплатят при сключване на сделката по изрично настояване на ищцата.

3

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Представен е от ищцовата страна препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №13, том 1, рег.№676, дело №9/2018 г. от 08.02.2018 г. на нотариус Надежда Димова, с който И. С. С. закупува от А. С. К.-В. следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, Столична община, област София – град, ***, улица ***, намиращ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект „Жилище, апартамент“, брой нива – 1, с посочена в документа площ от 107, 38 кв.м., прилежащи части: мазе 21 с площ от 7, 28 кв.м., таван 21 с площ от 3, 69 кв.м., 0, 832 % идеалните части от общите части на сградата, при съседи подробно описани в нотариалния акт. Посоченият недвижим имот се продава на И. С. С. за продажна цена в размер на 195 600 лв., като за сумата е посочено, че част от нея в размер от 4000 лв. купувачът е платил по банков път, а продавачът е получил преди подписването на договора. Друга част от сумата в размер на 170 000 лв. ще се изплати със средствата по отпуснат в полза на купувача банков кредит. За останалата част от сумата в размер от 21 600 лв. е уговорено, че купувачът ще я изплати на продавача по банков път в срок до 31.07.2018 г. В нотариалния акт е посочено, че разноските по заплащане на дължимия местен данък, нотариални такси и държавни такси по изповядване на сделката и вписване на нотариалния акт в регистрите на „Служба по вписванията“ при АВ се поемат от купувача по сделката.

Разпечатката съдържа 45 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/840e98dd-3a0b-47c6-906e-d29ad9446a9f